Решение № 3299 от 7.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4985/2018 г.

Решение № 3299 от 7.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4985/2018 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството e по реда на Глава дванадесета, чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК ) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Благоевград срещу решение № 345/23.02.2018 г., постановено по адм. дело № 871/2017 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което е отменено решение № 1040-01-99/18.10.2017 г. на директора на ТП на НОИ - Благоевград и потвърденото с него разпореждане №РВ-3-01-00314355/13.09.2017 г. на ръководител контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Благоевград. Наведените в жалбата пороци сочат касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон, в частност нормата на чл. 46, ал. 3 КСО във вр. чл. 114, ал. 1 и ал. 3 КСО, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на обжалваното първоинстанционно съдебно решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жабата срещу издадения административен акт. Ответникът – С. Чапкънова, в писмен отговор, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Поддържа становище за неправилност на първоинстанционното съдебно решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. Предмет на обжалване в първоинстанционното производство е решение № 1040-01-99/18.10.2017 г. на директора на ТП на НОИ – Благоевград, с което е потвърдено разпореждане №РВ-3-01-00314355/13.09.2017 г. на ръководител контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Благоевград, с което на основание чл. 114, ал. 1 и ал. 3 КСО е разпоредено С. Чапкънова да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за временна неработоспособност, за периода от 13.03.2017 г. до 27.03.2017 г., в размер на 203, 30 лв. (двеста и три лева и тридесет ст.), от които 194. 01 лв. - главница и 9. 29 лв. - дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на издаване на разпореждането. В хода на административното производство, в резултат на извършена проверка по разходите на ДОО на осигурителя Бюджетна дейност "Спортни имоти" - Благоевград е установено, че Чапкънова има сключен допълнителен трудов договор № 32/03.05.2016 г. с посочения осигурител на непълно работно време - 2 часа, считано от 03.05.2016 г. Резултатите от проверката са обективирани в Констативен протокол №КП-5-01-00314346/13.09.2017 г. От приложения констативен протокол се установява, че са проверени ведомостите за заплати при осигурителя по втори трудов договор, от които е видно, че има начислено и изплатено възнаграждение за периода м. януари 2017 г. - м. август 2017 г. За м. януари 2017 г. оспорващата има 21 отработени дни, за м. февруари - 20 отработени дни, за м. март - 22 отработени дни, за м. април - 18 отработени дни, за м. май - 20 отработени дни, за м. юни - 22 отработени дни, за м. юли - 21 отработени дни и за месец август 2017 г. -13 отработени дни., 10 дни платен отпуск. По делото не е спорно обстоятелството, че за този период осигурителят не е представял в ТП на НОИ – Благоевград документи за изплащане на парични обезщетения за временна неработоспособност на Чапкънова. Въз основа на горното, административният орган приема за установено наличието на юридически факт, изключващ правото на парично обезщетение за временна неработоспособност по чл. 46, ал. 3 КСО – упражняване на трудова дейност по време на отпуск по болест, за който лицето подлежи на задължително социално осигуряване. Първоинстанционният съд отменя обжалвания административен акт, като приема, че по делото не са установени по безспорен начин юридически факти, които представляват материално – правна предпоставка за възстановяване на недобросъвестно получено обезщетение за временна неработоспособност. Решаващият съд извежда, че административният орган неправилно е обосновал своите изводи единствено с установения факт на начисляване на трудово възнаграждение, без да изследва правнорелевантното обстоятелство, дали осигуреното лице действително е упражнявало трудова дейност в процесния период. Развити са съображения досежно издаване на процесния административен акт при неизяснени фактически обстоятелства, в нарушение на разпоредбата на чл. 35 АПК. Обжалваното първоинстанционното съдебно решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при необоснованост. Не съответства на обективните данни по делото извода на първоинстанционния съд досежно допуснато в административното производство нарушение на разпоредбата на чл. 35 АПК. Преди издаване на процесния административен акт са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, въз основа на анализ на съвкупния доказателствен материал, чиято преценка е довела до обоснован извод за наличие на материалноправните предпоставки, установени в нормата на чл. 114, ал. 1 и ал. 3 КСО във вр. чл. 46, ал. 3 КСО. От представените по делото трудов договор, платежни ведомости и вносни бележки във връзка с изплатените от БД "Спортни имоти" ООД трудови възнаграждения и извършени плащания към държавното обществено осигуряване е видно, че на лицето С. Чапкънова е изплатено възнаграждение за месец март 2017 г. по сключеното второ трудово правоотношение. През същия период от 13.03.2017 г. до 27.03.2017 г., според приобщения към доказателствените материали Болничен лист № Е20166922316, осигуреното лице е било в отпуск за временна неработоспособност и от здравните органи е предписан домашен режим на лечение. От свидетелските показания на В. Миков — управител на БД "Спортни имоти" - Благоевград, се установява, че за процесния период е извършвана дейността, за която Чапкънова е наета на работа в дружеството, като същевременно за този работодател не е било известно обстоятелството, че служителката е болна. По делото е представена таблица за явяване и неявяване на работа за м. март 2017 г., утвърдена от управителя на дружеството, която се попълва от служител в "Човешки ресурси", в която е посочено, че ответницата Чапкънова през целия месец е била на работа. Ответницата не е представила болничен лист на втория работодател. Въз основа на изложеното, Върховният административен съд намира, че са налице доказателства за положен в процесния период труд, което е релевантното изключващо обстоятелство за изплащане на обезщетение по представения болничен лист. Съгласно чл. 46, ал. 3 КСО, парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи. В първоинстанционното решение цитираната разпоредба е подложена на твърде стеснително тълкуване, при което не е взета предвид връзката на тази правна норма с характера на регулираните правоотношения. Според чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс са работниците и служителите, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране. Съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Предназначението на паричните обезщетения от фондовете на държавното обществено осигуряване, регламентирани в Кодекса за социално осигуряване, е да заместят доходите на осигурените лица по времето, когато поради настъпването на определени фактически обстоятелства те не са в състояние да упражняват трудова дейност, т. е. паричното обезщетение в случая компенсира липсата на трудово възнаграждение. Поради това и законодателят е приел, че е недопустимо получаването едновременно на обезщетение за временна неработоспособност и трудово възнаграждение и в тези хипотези изплатеното от държавното обществено осигуряване вземане подлежи на възстановяване като неоснователно престирано. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, касационната инстанция намира за осъществен и наличен юридическия факт, разписан в разпоредбата на чл. 46, ал. 3 КСО, изключващ правото на парично обезщетение за временна неработоспособност, при упражняването на трудова дейност, за която лицето подлежи на задължително социално осигуряване. Касае се за недобросъвестно получени суми по време на разрешен отпуск по болест, като ответницата е получила едновременно с обезщетението за временна неработоспособност и трудово възнаграждение за работата при втория работодател. Налице е щета за ДОО в размер на обезщетението по болест. При тази фактическа и правна установеност, първоинстанционният съд неправилно приема извода на административния орган за недобросъвестно получено парично обезщетение за временна неработоспособност за неверен, а постановените на тази основа разпореждане на ръководителя на контрола по разходите на ДОО и потвърдителното решение на директора на ТП на НОИ – Благоевград за незаконосъобразни, като издадени извън приложното поле на чл. 114, ал. 1 и ал. 3 от КСО във вр. чл. 46, ал. 3 КСО. При постановяване на решението си първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон и правният му извод за незаконосъобразност на процесния акт на администрацията е необоснован, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК неправилното съдебно решение следва да бъде отменено. Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,