Решение № 15156 от 6.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6920/2018 г.

Решение № 15156 от 6.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6920/2018 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на Дирекция "Национален парк Централен Балкан" – гр. Габрово, представлявана от директора Г. И. срещу Решение № 55 от 02.04.2018 г., постановено по адм. дело № 32/2018 г. по описа на Административен съд Ловеч с доводи за неправилност и незаконосъобразност – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че решението е постановено при нарушаване на съдопроизводствените правила. Моли за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение. Ответната страна – Г. Г., чрез адв. Цветанов в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на жалбата и правилност на постановения съдебен акт, като моли да бъде оставен в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед мотивите на Тълкувателно решение на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., както и правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна, но не по изложените от касатора съображения: С обжалваното решение Административен съд Ловеч е осъдил Дирекция "Национален парк Централен Балкан", представлявана от директора Г. И. да заплати на Г. Г., обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер от 450 (четиристотин и петдесет) лева, ведно с дължимата законна лихва върху присъденото обезщетение от датата на подаване на исковата молба - 29.01.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, представляващи платените от него разноски за процесуално представителство по НАХД № 112/2017 г. по описа на РС - Троян, оставено в сила с решение по КНАХД № 182/2017 г. по описа на Административен съд Ловеч, както и сумата от 10 (десет) лева, представляваща разноски по делото. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че с Наказателно постановление № 6 от 28.02.2017 г., издадено от Г. И. - Директор на Дирекция "Национален парк Централен Балкан", гр. Габрово е наложено административно наказание, на основание чл. 85, ал. 3 вр. чл. 81, ал. 1, т. 1 от Закона за защитените територии, глоба в размер на 500 (петстотин) лева, за извършено нарушение на чл. 21, т. 16, предл. 2 от ЗЗТ във вр. с т. 14 от част 3.2.1. 2 "Режими, норми и условия, въведени на основание чл. 21, т. 16 от ЗЗТ за цялата територия на НПЦБ" от Плана за управление на НПЦБ 2016-2025 година. При обжалването на този акт, с Решение № 107 от 29.06.2017 г., постановено по НАХД № 112/2017 г., Районният съд Троян го е отменил. В проведеното съдебно производство жалбоподателят е упълномощил адв. Е. Цветанов да го представлява, с когото е сключил договор за правна защита и съдействие № 0000039736 от 23.03.2017 г. Съгласно този договор страните са уговорили заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв., (л. 70 от АНД № 112/2017 г.). Решението на РС Троян е обжалвано и потвърдено, като правилно и законосъобразно, с Решение № 245 от 17.11.2017 г., постановено по КНАХД № 182/2017 по описа на Административен съд Ловеч. Пред касационния съд адв. Цветанов е представил друг договор за правна защита и съдействие - № 0000040845 от 17.10.2017 г., съгласно който за процесуалното представителство пред АС - Ловеч му е заплатена в брой сумата от 300 лв. (л. 21 от делото). Въз основа на тази фактическа установеност съдът е направил извод, че искът е доказан по основание и по размер до сумата от 450 лв. Решението е валидно и допустимо. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон – ЗОДОВ - трябва да са налице точно изброени от законодателя в нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, в условията на кумулативност, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 5. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Дейността по административно наказване по естеството си е дейност на администрацията, насочена към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тази дейност е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл. 6 ЗАНН и представлява санкционираща управленска дейност. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, който безспорно не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, а властнически акт с наказателно-правни последици. Определяща е дейността на органа - негов издател. Актът – наказателното постановление - се издава от административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, при упражняване на административно-наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. А определяща за квалифициране на иска, като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е основният характер на дейността на органа, който го е издал. В този смисъл не е от значение факта, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и не е отменен по реда на АПК. Определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е обстоятелството, че акта се издава от административен орган, в резултат на административна дейност, поради което представлява властнически акт и е резултат от санкционираща административна дейност. В този смисъл е постановеното Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., което приема, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Доказателствената тежест обаче е на страната на ищеца, който при условията на пълно доказване, с всички допустими доказателства и доказателствени средства следва да установи твърденията си. В случая ищецът не се е справил и не е доказал пълния размер на претендираните вреди по следните съображения: Записванията в договора за правна помощ и съдействие имат силата на разписка, с която се доказват вписаните в него обстоятелства (в този смисъл вж. Тълкувателно решение № 6 по тълкувателно дело № 6/2012 г. на Върховния касационен съд). В договора, представен по НАХД не е посочено изрично как е следвало да бъде изплатена посочената сума, нито дали договорената сума от 150 лв. е изплатена при сключването му. След като няма изричен запис, че договореното възнаграждение от 150 лв., е заплатено в брой, и не са представени доказателства за заплащането му по банков път, то съдът необосновано е приел този факт за доказан. По този начин е останал недоказан факта на заплащането на 150 лв. по договора, представен пред РС - Троян. Доказано е изплащането в брой само на сумата от 300 лв., за което сочи вписаното в договора за правна помощ и съдействие № 0000040845 от 17.10.2017 г., представен пред АС - Ловеч в касационното производство. По изложените съображения изводите на първостепенния съд, че разноските по НАХД пред РС – Троян са доказани са неправилни. Предвид изложеното настоящата инстанция намира обжалваното решение за частично неправилно и като такова същото ще следва да се отмени. При този изход на правния спор претенцията на Г. Г. за присъждане на понесените по делото разноски е основателна до размера на 150 лв., тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение