Решение № 7998 от 27.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1484/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по две касационни жалби срещу решение 471 от 12.12.2023 г. по адм. дело 267/2023 г. по описа на Административен съд Добрич. Първата касационна жалба е подадена от УМБАЛ Д-р Г. С. ЕАД, град Плевен, ЕИК 114532352, подадена от изпълнителния директор, чрез адв. Т.Георгиева, срещу решението, в частта, с която е осъдена болницата да плати сума от 600 лв. по предявен иск на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради незаконосъобразно бездействие на Териториална експертна лекарска комисия /ТЕЛК/ гр. Плевен неосвидетелстване и неспазване на срока по подадено електронно направление. Твърди се неправилност на съдебното решение в обжалваната част касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде изцяло отхвърлен като неоснователен. Ответникът по първата касационна жалба Г. А. И., чрез процесуален представител, изразява становище за нейната неоснователност. Моли да бъде оставено в сила решението в обжалваната от първия касатор част. Втората касационна жалба е подадена от Г. А. И., чрез процесуален представител, срещу решението, в частта, с която е отхвърлен искът му на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за сумата над 600 лева до претендирания размер от 25 000лв., представляваща претърпени неимуществени вреди, в резултат на незаконосъобразно бездействие на ТЕЛК-гр. Плевен да се произнесе по подадено електронна направление за освидетелстване, както и в частта на съдебното решение, в която е присъдена законната лихва, но от датата на влизане на първоинстанционното решение в сила. Иска отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което исковата молба бъде изцяло уважена в пълния претендиран от ищеца размер, както и да бъде присъдена законната лихва от дата 19.01.2023 г., което е бил крайният срок, в който административният орган е следвало да се произнесе. Претендира сторените разноски. Ответникът по втората касационна жалба УМБАЛ Д-р Г. С. ЕАД, не изразява становище. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на Трето отделение, приема следното: Касационните жалби са подадени в законоустановения срок, от надлежни страни, с оглед на което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения: С обжалваното решение АС Добрич е осъдил "УМБАЛ Д-р Г. С. ЕАД, гр. Плевен да заплати на Г. А. И. на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ сумата от 600 лева, представляваща претърпени неимуществени вреди, в резултат на незаконосъобразно бездействие от страна на административния орган ТЕЛК, както и законната лихва върху тази сума считано от датата на влизане на първоинстанционното решение в сила. С решението си съдът е отхвърлил предявения иск за разликата до пълния претендиран размер от 25 000 лева, като неоснователен и недоказан, както и акцесорният иск за заплащане на законната лихва, считано от дата 19.01.2023 г, когато е бил крайният срок органът да се произнесе. За да постанови този резултат, съдът е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от незаконосъобразно бездействие на държавен орган ТЕЛК, при изпълнение на административна дейност изразяващо се в липса на произнасяне на комисията по заявление-декларация за освидетелстване в законовия срок по чл 32, ал.3 от Правилника за устройството и организацията на работата на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/. Съдът е установил, че в случая пасивно легитимиран ответник по иска на И. е "УМБАЛ Д-р Г. С. ЕАД, град Плевен, на основание чл. 105 от Закона за здравето (ЗЗ) и чл. 10 от ПУОРОМЕРКМЕ, ТЕЛК се откриват и закриват от директорите на РЗИ съгласувано с министъра на здравеопазването към държавни и общински лечебни заведения за болнична помощ, центрове за психично здраве, центрове за кожно - венерически заболявания и комплексните онкологични центрове. ТЕЛК са структурни звена на лечебните заведения, към които са открити. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е разпределена доказателствената тежест между ищеца и ответника и е дадена възможност да се ангажират доказателства, относими към предмета на спора. По делото са събрани писмени и гласни доказателства, въз основа на които решаващият съд е изяснил фактическата обстановка по делото, като е приел за установено, че ищецът Г. А. И. е излежавал наказание лишаване от свобода в Затвора в [населено място]. На 17.05.2022 г. д-р Г. Г. издал Медицинско направление за ТЕЛК 20220517149959 (Приложение 8 към чл. 23, ал. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ) на ищеца, след като установил водещо заболяване ([заболяване]) и придружаващи заболявания ([заболявания]), както и отчел оплакванията на лицето. По негова преценка е изпратил лицето на ТЕЛК за необходимост от преосвидетелстване. От доказателствата, представени от ответника "УМБАЛ д-р Г. С." ЕАД в отговор до административния съд вх. 8684/ 25.09.2023 г. от д-р Г. К. (л. 99 - 100), Председател на ТЕЛК III състав, е видно, че за лицето Г. А. И. има подадени две Медицински направления за ТЕЛК: 20220517149959/ 17.05.2022 г. и 20220729191996/ 29.07.2022 г. със Заявление декларация вх. 152022091397921/ 13.09.2022 г. На 19.10.2022 г. преписката е постъпила в ТЕЛК Трети състав от РКМЕ. На 05.12.2022 г. производството по освидетелстване е прекратено поради данни, че лицето е преместено в Затвора [населено място] и следва освидетелстването да се извърши в ТЕЛК [населено място]. От отговор на РЗИ Плевен (л. 109) става ясно, че за лицето И. в Информационната система за контрол на медицинската експертиза (ИСКМЕ) има постъпили две електронни медицински направления за ТЕЛК: 20220517149959/ 17.05.2022 г. (л. 110 -111) и 20220729191996/ 29.07.2022 г. (л. 112 113). Към второто направление има издадено Заявление декларация вх. 152022091397921/ 13.09.2022 г. (л. 114 115) с прикачена медицинска документация: Етапна епикриза и амбулаторен лист 22160601497С от 09.06.2022 г. Процедурата по освидетелстване на лицето в ИСКМЕ е със статус Прекратено и електронно съобщение Прекратено производство (лицето е преместено в Затвора [населено място]) Ищецът е постъпил по спешност в СБАЛЛС при Затвора [населено място] на 04.11.2022 и е бил изписан на 28.11.2022 г. С оглед на доказателствата и установените факти в производството, първостепенния съд е приел, че по делото е установено бездействие на ТЕЛК за освидетелстване на лицето съгласно чл. 32, ал. 3 от ПУОРОМЕРКМЕ трудово-експертните лекарски комисии освидетелстват и преосвидетелстват лицата в 3-месечен срок от постъпване на документите при тях, който срок съгласно чл. 56, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ лицата или законните им представители/упълномощени от тях лица подават заявление-декларация по образец съгласно приложение 11 на място в РКМЕ, по електронен път или чрез лицензиран пощенски оператор за: 1. освидетелстване; 2. редовно преосвидетелстване. Едва с подаване на заявлението декларация започва да тече срокът за произнасяне на ТЕЛК. В случая, правилно съдът е определил дата, считано от 13.09.2022 г., т.е. срокът по чл. 32, ал. 3 от ПУОРОМЕРКМЕ е изтекъл на 13.12.2022 г., но освидетелстване не е извършено. При горните доказателства, съдът е приел, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно незаконосъобразно бездействие на административен орган в лицето на ТЕЛК, засягане на неимуществената сфера на ищеца, именно във връзка с бездействието на органа, което е довело до влошаване на здравословното му и психическо състояние, страх, отчаяние, чувство на несигурност и безпокойствие. Присъденият размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди съдът е определил при условията на чл. 52 от ЗЗД, приложим във вр. с §1 от ЗР на ЗОДОВ на 600 лв. като е посочил, че съобразява този размер с общите схващания за справедливост. Решението в обжалваните части е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице освен отменен по надлежния ред акт, което в случая е безспорно установено и реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Правилен е изводът на съда, че в случая ищецът, за когото е доказателствената тежест, е установил наличието на всички законови предпоставки, което обуславя основателност на предявения иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди. Административният съд е изяснил релевантните за исковата претенция факти. Обсъдил е доказателствата, становищата и приложимата правна уредба. За приетото въз основа на този анализ фактически и правно се е обосновал. АС-Добрич е изложил подробни мотиви, които се споделят и от настоящата касационна инстанция. Върху ищеца е доказателствената тежест да установи с предвидените в закона доказателствени средства претърпени неимуществени вреди по начина посочен в исковата молба, като пряка последица от незаконосъобразното бездействие на административния орган. Безспорно е установено по делото незаконосъобразно бездействие на ТЕЛК да освидетелства лицето в определения от закона тримесечен срок от постъпването на заявлението декларация, което се доказва, че е станало на дата 13.09.2022 г., т.е. срокът по чл. 32, ал. 3 от ПУОРОМЕРКМЕ е изтекъл на 13.12.2022 г. Въз основа на установената фактическа обстановка е направен и правилният извод за доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Неоснователни са възраженията в касационната жалба на И., относно размера на присъденото обезщетение. Съгласно §1 от ЗР на ЗОДОВ за неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони и при определяне на размера на обезщетението съдът правилно е пристъпил към прилагане на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Според трайната съдебна практика се приема, че справедливото обезщетяване на всички неимуществени вреди означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице за всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Определената сума в най-пълна степен следва да компенсира вредите. Ето защо предвид доказаната в процеса степен на негативни психически преживявания, без конкретно физическо или психическо увреждане на здравето, определеното обезщетение в размер на 600 лева, осъществява критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. По отношение на лихвата правилно е определена датата на началото й за заплащането на лицето. По принцип определянето й става от преустановяване на незаконосъобразното бездействие, но доколкото то още продължава и едва с оспореното решение това бездействие е установено, то следва решението да бъде оставено в сила и в тази му част. По изложените съображения решението в обжалваните му части следва да бъде оставено в сила. При този краен извод разноски в полза на касаторите не следва да бъдат присъждани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение