Решение № 4874 от 19.5.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Лазаров срещу Решение 7408/08.12.2021г., постановено по адм. д 4291/2020г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлен искът с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Областната управа на област София за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 115043, 08 лв, претърпени от завещателката А. Ковачева за периода от 25. 05. 2010 г. до 25. 05. 2015 г. включително, поради неоснователно забавяне на процедурата по ЗОСОИ за обезщетяването й със съсобственост и лишаването й по този начин от възможността за ползване и за получаване на приходи от 4,92 % идеални части от недвижими имоти, с които е обезщетена със Заповед РД 23-003 от 26. 05. 2015 г. на Областния управител заедно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Касаторът С. Лазаров твърди, че решението е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушения на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. След подробно изложение на фактите по спора и описание на представените доказателства, се поддържа, че е изпълнен фактическият състав, позволяващ ангажиране отговорността на общината съгласно чл. 1 ЗОДОВ. Изтъква, се че съдът неправилно е приел, че е изтекла погасителна давност. Претендира се отмяната на обжалваното решение, като вместо него се иска осъждане на ответника по предявения иск, както и присъждане на разноски. Ответната страна Областната управа на област София, чрез процесуалния си представител по делото взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Производството пред Административен съд София-град е образувано по искова молба на С. Лазаров, с която, твърдейки че е наследник по завещание на А. Ковачева и като такъв претендира обезщетяване на претърпените от последната имуществени вреди - пропуснати ползи за периода 25. 05. 2010 г. до 25. 05. 2015 г. поради незаконосъобразно бездействие на Областния управител на област София, довело до неоснователно забавяне на производството по ЗОСОИ, приключило с обезщетяването на завещателката с идеални части от недвижими имоти държавна собственост и и лишаването й по този начин от възможността за ползване и за получаване на приходи. Твърди се в исковата молба, че завещателката е била лишена от ползването на 4,92 % идеални части от недвижими имоти, в които е определено правото й на съсобственост със Заповед РД 23-003 от 26. 05. 2015 г., издадена от Областния управител на област София. Ищецът е поддържал, че пропуснатите ползи се изразяват в средната месечна пазарна наемна цена, която завещателката би получила за имота, ако заповедта по чл.6, ал.5 ЗОСОИ бе издадена своевременно. Фактическата обстановка е надлежно и подробно установена по делото, като за целите на касационното производство е резюмирана по-долу. А. Ковачева е подала заявление вх. РД-97-00-2809 от 08. 06. 1998 г. до Областния управител на област София за определяне на обезщетение по чл. 2, ал. 1 от ЗОСОИ за одържавено от нейната наследодателка по ЗОЕГПНС имущество къща, която е съборена изцяло и на нейно място е построена нова сграда. Със заповед РД-21-174 от 29. 03. 2000 г. на Областния управител на област София се уважава искането на наследниците на З. Тенева за обезщетяване със съсобственост в следния обект - общинска собственост - сграда, състояща се от девет етажно тяло /с изключение на сутерена, първи етаж от двете крила и кинозалата на втория етаж/ и четириетажно тяло, заедно със сутерена, първи етаж от двете крила и кинозалата на втори етаж от девететажното тяло - държавна собственост, с административен адрес ул. Екзарх Йосиф 39. Разпоредено е оценката да се изготви на основание чл. 6, ал. 4 от ЗОСОИ, съгласно § 4 от ПЗР на ЗОСОИ. С Решение 7300/ 1. 12. 2014 г., постановено по адм. дело 6056/ 2014 г. по описа на Административен съд София град е прието, че административният орган е допуснал незаконосъобразно бездействие по задължение, произтичащо от закона, като това бездействие е фактическо да предаде преписката за изготвяне на оценка по реда на ЗОСОИ. Поради това Областният управител на област София е осъден да изпрати документите за оценка на претенциите и установяване на квотите на съсобствеността по Заповед РД-21-174 от 29. 03. 2000 г. на вещи лица, получили специално разрешение за извършване на такива експертизи по списък, утвърден от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция и от министъра на финансите съгласно чл. 6 ал. 4 от ЗОСОИ в 14 дневен срок от влизане в сила на това съдебно решение. Посоченият съдебен акт е влязъл в сила на 29. 12. 2014 г. Въз основа на решението, със Заповед РД-21-174/ 30. 01. 2015 г. на Областния управител на област София, изменена със Заповед РД-21-174/ 25. 02. 2015 г., е възложено изготвяне на оценка на недвижимия имот на вещо лице, а със Заповед РД 23-003 от 26. 05. 2015 г., издадена от Областния управител на област София, на основание чл. 6, ал. 5, чл. 4, ал. З, т. 1, б. "Б" във вр. § За от ЗОСОИ е утвърдена изготвената експертна оценка и квотата в съсобствеността, полагаща се на А. Ковачева в размер на 4,92% идеални части от административната сграда в гр. София, ул. Екзарх Йосиф 37. Със завещание от 27. 12. 2015 г. А. Ковачева, починала на 15. 07. 2016 г., завещава на касатора С. Лазаров имуществените си права, произтичащи от правото си на обезщетение за одържавения от ЗОЕГПНС от З. Григорова имот .по заявление с вх. РД-97-00-2809/ 01. 04. 1998 г. на областната администрация на област София и по реда на ЗОСОИ и Заповед РД-21-174 от 29. 03. 2020 г. на Областния управител на област София за обезщетяване чрез собственост върху сградите...респективно правото да получи собственост /вземане/ на обезщетение за одържавените имоти, ако горепосочената заповед на Областния управител бъде обявена от съда за недействителна изцяло или частично или процедурата по обезщетение със съсобственост не бъде довършена за целия имот, предмет на посочената заповед, или за част от него. Изслушано е заключение на комплексна съдебна експертиза относно техническите характеристики на сградата и средната пазарна цена на 4, 92% от самостоятелниге обекти в сграда с идентификатори 68134.401.266.9.10 и 68134.401.266.1.4 по КККР за периода от 25. 05. 2010 г. до 25. 05. 2015 г. От правна страна Административен съд София-град е счел, че ищецът е активно процесуално легитимиран да предяви исковете, в качеството му на заветник по завещание на А. Ковачева. Приел е, че е налице незаконосъобразно бездействие на ответника, установено със съдебно решение, влязло в сила на 29.12.2014г. да предаде преписката за оценка на претенциите и установяване на квотите на съсобствеността по заповед РД-2-174 от 29. 03. 2000г. на вещи лица, но бездействието е преустановено на 30. 01. 2015 г., когато със Заповед РД-21-174/ 30. 01.2015 г. на ответника е наредено да се изготви оценката. По отношение на имуществените вреди - пропуснати ползи е счетено, че не са доказани, тъй като не е установено, че в посочената сграда е имало отдадени под наем имоти за периода, както и че за тях е била налице реална възможност за отдаване под наем. Освен това АССГ е приел, че искът е погасен по давност, тъй като незаконосъобразността на бездействието по чл. 6, ал. 4 от ЗОСОИ е установено с Решение 7300 от 01. 12. 2014 г., постановено по адм. дело 6056/2014 г. на Административен съд София град, което е влязло в сила на 29. 12. 2014 г. Поради това са направени изводи, че давността е започнала да тече на 29. 12. 2014 г. и е изтекла на 29. 12. 2019 г., а исковата молба е предявена на 26. 05. 2020 г. По тези съображения исковете са отхвърлени. Решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Съдът правилно е възприел твърденията и исканията на ищеца и се е произнесъл по предявен иск. В касационната жалба се повтарят същите твърдения, както и в исковата молба, а правните квалификации на касатора не обвързват съда. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. 3а да възникне законовата отговорност следва да е налице незаконосъобразен акт или незаконосъобразно действие или бездействие и реално причинена вреда, произтичаща от тях в пряка причинна връзка. Правилен е крайният извод на съда, че в случая не е установено наличието на законовите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата, което обуславя неоснователността на предявените искове. Правилно съдът е приел, че ищецът е бил активно процесуално легитимиран да предяви иска, тъй като процесуалната легитимация следва от самите твърдения на ищеца и обуславя допустимостта на иска. Не е налице обаче активна материалноправна легитимация по предявения иск, която е налице тогава, когато твърдяното от ищеца материално право действително съществува. Противно на твърдението в исковата молба, не се установява С. Лазаров да е придобил по силата на завещателното разпореждане имущественото право на обезщетение за вреди от незаконосъобразно бездействие, осъществено в производството по ЗОСОИ. В случая не е налице универсално наследствено правоприемство по закон, по силата на което всички имуществени права на наследодателката, съществували в нейния патримониум към датата на смъртта ѝ преминават по право върху наследниците по закон. Касае се за завет на отделни имуществени права, които са ясно описани в завещанието и които се отнасят до правото на обезщетение на наследодателката по ЗОСОИ за отчуждения по реда на ЗОЕГПНС имот. В завещанието не е описано друго имуществено право или вземане, което да е ясно индивидуализирано по основание и размер, още по-малко право на обезщетение за вреди, претърпени от незаконосъобразно бездействие на административния орган, подлежащо на обезщетяване по ЗОДОВ. Завещателното разпореждане не може да бъде тълкуване разширително, а и няма база за такова тълкуване. Вземането за обезщетение, което се наследява съгласно чл. 6, ал.1 ЗОДОВ, се индивидуализира чрез посочване на длъжника по това вземане, на основанието, на което то възниква, на неговия период и на неговия размер. В завещанието подобно вземане не само не е индивидуализирано, но не е и споменато. Това е достатъчно и самостоятелно основание за отхвърляне на иска. Споделят се и изводите на съда, че не се установява реалното отдаване под наем или възможността за отдаване под наем на имотите, по отношение на които е призната съсобственост, за исковия период. Това води до извод за доказани пропуснати ползи, за което АССГ е развил подробни и съответстващи на закона и константната съдебна практика съображения, споделени от настоящия касационен състав. Противно на твърдението на касатора, месечната пазарна наемна цена на недвижимите имоти не е просто цифров показател за реалния размер на евентуално претърпени вреди от незаконосъобразно бездействие по приключване на производството по ЗОСОИ. Неоснователно касаторът счита, че самото забавяне на производството по обезщетяване води до възникване на пропуснати ползи. Тези имуществени вреди подлежат на доказване, включително и по отношение на високата вероятност за тяхното настъпване. За да е налице такава степен на вероятност за реализиране на приходи от един недвижим имот, очевидно е от значение възможно ли е въобще той да бъде отдаван под наем. Както правилно е установил съда, не е налице бездействие за периода след 30.01.2015г., тъй като от този момент до приключване на производството са налице регулярно извършвани административно-производствени действия от страна на ответника, довели до приключване на производство и обезщетяване на А. Ковачева. Правилни са изводите на съда и за изтекла придобивна давност, макар съдът да не е бил прецизен при определяне на точната дата на изтичане. Съдът е констатирал, че незаконосъобразното бездействие по административната преписка, част от което е установено и със съдебно решение, е преустановено на 30.01.2015г., когато съдебното решение е изпълнено и на вещо лице е възложено да извърши изискуемата съгласно ЗОСОИ оценка, с което административно-производствените действия по преписката са били възобновени. Именно от този момент на преустановяване на бездействието, съгласно ТР 3 от 22.04.2005г. по т.д.3/2004г., ОСГК на ВКС, започва да тече петгодишната погасителна давност, която в случая е изтекла съответно на 30.01.2020г. Исковата молба е предявена на 26.05.2020г., очевидно след изтичане на давностния срок. Неоснователни, а и противоречиви са твърденията на касатора, че наследодателката му е могла да търси обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС едва след като е придобила качеството на съсобственик, поради което придобивната давност не е изтекла. В случая е предявен и се разглежда иск по чл.1 ЗОДОВ, а не по чл. 31, ал.2 ЗС, като твърденията в исковата молба очевидно са, че правото на обезщетение е съществувало далеч преди да бъде издадена окончателната заповед за обезщетяване по ЗОСОИ, а това е видно и от определения от самия ищец исков период. Неустановяването на предпоставките по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ обуславя краен извод за неоснователността на предявения иск, както правилно е прието в обжалваното решение, поради което то следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора, на касатора не се дължат разноски. На ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение