Решение № 15916 от 23.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9366/2010 г.

Решение № 15916 от 23.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9366/2010 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Тоньо Митев Тонев от гр. Раднево против решение № 1301 от 04.05.2010 г., постановено по административно дело № 7911 по описа за 2009 г. на Административен съд София - град. Посочените пороци въвеждат касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК - нарушение на материалния закон. Касаторът моли обжалваното от него съдебно решение да бъде отменено като неправилно и спорът да бъде решен по същество. Ответникът Главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" (СУСО) не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Оспореното с нея решение е валидно, допустимо и правилно и не страда от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК. Предмет на обжалване в производството пред Административен съд - София - град е решение № 291/27.10.2009 г. на Главния директор на Столично управление "Социално осигуряване", с което е оставена без уважение жалбата на Тоньо Митев Тонев срещу разпореждане № 3102127800/2 от 17.03.2009 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в СУСО, в частта относно отпускане на добавка по чл. 9 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ), касателно размера и началния период на отпускане на добавката. Решението на Софийския градски административен съд, с което жалбата до него е отхвърлена като неоснователна, е постановено при правилно прилагане на закона. Първостепенният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. Съответен на установеното по делото е изводът на първоинстанционния съд за правилно определен от пенсионния орган размер на отпуснатата добавка по чл. 9 от ЗПГРРЛ към пенсията на Тонев. Както вярно е отразено в мотивите на проверяваното решение, процентът на добавката се определя според продължителността на претърпяната репресия, а в случая този период е установен с акт на Централната комисия по чл. 4 от ЗПГРРЛ, като за останалите периоди жалбоподателят не сочи, че осъждането му за престъпление по чл. 104 от Наказателния закон (за кражба на държавно, кооперативно и друго обществено имущество) и по чл. 189 от същия закон (за противозаконно присвояване на чужда движима вещ) се дължи на незаконна репресия, основана на произход, политически убеждения или религиозни вярвания по смисъла на ЗПГРРЛ. В съответствие с релевантните за казуса разпоредби съдът е приел за правилно определена от административния орган началната дата на отпускане на добавката. В случая при определяне на началния момент на отпускане на добавката е приложима разпоредбата на чл. 99, ал. 2, т. 1 от КСО, а именно, че добавката следва да бъде отпусната от датата на представяне на доказателствата. Добавката е отпусната като е взето предвид постановеното в хода на второто административно производство решение на Централната комисия по чл. 4 от ЗПГРРЛ, затова, като е определил начална дата на отпускане съобразно датата на подаване на второто заявление, пенсионният орган не е допуснал нарушение на закона. Ето защо, като е отхвърлил подадената до него жалба, Административен съд София - град е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,