Решение № 2354 от 13.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14120/2019 г.

ВАСVII отделение13.02.2020 г.докладчик Мирослава Георгиева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5550 на Административен съд София град по адм. д. № 5127/2019 година. ОСЪЖДА Министерство на външните работи да заплати на Д. Шала, гражданин на [държава], сумата от 200 (двеста) лева, разноски за касационна инстанция. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 2354 от 13.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14120/2019 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на завеждащия "Консулска служба" при Посолството на Република България в Прищина, чрез главен експерт Н. Цанков срещу решение № 5550 на Административен съд София град по адм. д. № 5127/2019 година, с което е отменен негов отказ за издаване на виза по чл. 9а, ал. 2, т. 3 от Закона за чужденците в Република България № PRN 1901273 от 17.04.2019 година, по подадено искане от Д. Шала. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Касаторът се позовава на решение по адм. д. № 10995/2018 година по описа на АССГ, което не било съобразено от първоинстанционния съд. Твърди, че правото на личен и семеен живот не е абсолютно, а "свършва там, където започват правата на другите". Според касатора, правата на другите, да бъдат защитени от противоправни деяния били по-висша ценност от правото на жалбоподателя на личен и семеен живот. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на Д. Шала срещу отказ за издаване на виза по чл. 9а, ал. 2, т. 3 от Закона за чужденците в Република България № PRN 1901273 от 17.04.2019 година, издаден от завеждащия "Консулска служба" при Посолството на Република България в Прищина. Претендира разноски за две съдебни инстанции. Ответникът, Д. Шала, чрез адв. Борисова оспорва касационната жалба. Отказът бил постановен на основание чл. 10, ал. 1, т. 20 от Закона за чужденците в Република България. Органът обаче нито аргументирал, нито ангажирал доказателства за наличие на системно извършени нарушения на обществения ред. В тази насока и на посоченото основание, като отменил обжалвания административен акт, първоинстанционният съд постановил правилен съдебен акт. Представителят на Върховна административна прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав мотивира подаване на същата в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес. По същество, касационната жалба е неоснователна: Производството пред Административен съд София град е образувано по жалба на Д. Шала срещу отказ на завеждащия "Консулска служба" при Посолството на Република България в Прищина за издаване на виза по чл. 9а, ал. 2, т. 3 от Закона за чужденците в Република България № PRN 1901273 от 17.04.2019 година. За да отмени обжалвания отказ, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, във валидна писмени форма, при спазване на процедурата по издаването му, но при неправилно приложение на материалния закон. При анализа на нормата на чл. 10, ал. 1, т. 20 от Закона за чужденците в Република България, на която се е позовал административния орган, първоинстанционният съд е извел задължение на същия да обоснове и да докаже наличие на посочените в текста обстоятелства, а именно "системни нарушения на обществени ред от чужденеца". При съобразяване на легалната дефиниция на понятието, дадена в пар. 1, т. 2 от ДР на ЗЧРБ, съдът е приел, че в тежест на органа е да докаже извършени от чужденеца две или повече нарушения за период от една година. Без да поставя под съмнение суверенното право на всяка държава дали да допусне до своята територия определен чужденец, АССГ е аргументирал материална незаконосъобразност на обжалвания административен акт предвид липсата на каквито и да било факти и доказателства, които в конкретния случай да обосновават хипотеза на чл. 10, ал. 1, т. 20 от Закона за чужденците в Република България. Решението е правилно по изложените в него съображения. С обжалваното съдебно решение е отменен отказ за издаване на виза по чл. 9а, ал. 2 от Закона за чужденците в Република България - виза за краткосрочно пребиваване, тип "С", издаден от служител в Консулската служба в посолството на Република България в Прищина, Република Косово по подадено искане от чужденеца Д. Шала за издаване на виза. Отказът за издаване на поисканата виза е обоснован с нормата на чл. 10, ал. 1, т. 20 от Закона за чужденците в Република България, като е посочено, че са установени "системни нарушения на обществения ред, апликантът е криминално проявен и е регистриран като извършител на престъпления по Наказателния кодекс на Република България". Във връзка с посоченото правно основание от административния орган, административният съд, обосновано е приел, че по делото не са ангажирани каквито и да било факти, като не са събрани и доказателства за извършени от Шала противоправни прояви. Органът нито в административния акт, нито в хода на съдебното производство е ангажирал факти и доказателства на първо място в какво се изразяват тези нарушения, кога са извършени и прочие. Липсват данни и за съответните им регистрации. Предвид това, обжалваното решение на АССГ се явява правилно. Възражението за допуснати от АССГ съществени процесуални нарушения е общо. На основание чл. 218, ал. 2 АПК, касационната инстанция не извършва служебен контрол за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения. Предвид липсата на конкретни възражения, общото позоваване се явява неоснователно. По възражението на касатора за необсъждането от първоинстанционния съд на решение по адм. д. № 10995/2018 година по описа на АССГ: Решението на друг състав на Административния съд по повод искане за "дългосрочна" виза на същото лице няма обвързваща сила за съда по настоящото производство, в каквато насока е и становището на представителя на Върховна административна прокуратура. Предвид гореизложеното, обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, на ответника по касационната жалба се дължат разноски за касационна инстанция в размер на 200 /двеста/ лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, настоящият състав на Върховния административен съд

Цитирани разпоредби

1