Решение № 103 от 9.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 307/2019 г.

Решение № 103 от 9.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 307/2019 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Камелия Маринова Производството е по чл. 290 – чл. 293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. А. А. и М. А. А. чрез пълномощниците им адвокат Виктор Токушев и адвокат Ивайло Костов против решение № 160 от 5.10.2018 г., постановено по гр. д. № 446 по описа за 2018 г. на Апелативен съд-П., с което е отменено решение № 829 от 13.06.2018 г. по гр. д. № 490/2017 г. на Окръжен съд-Пловдив и вместо него е постановено друго за уважаване на предявения от "Металхиминженеринг" ООД, гр. Карлово против И. А. А. и М. А. А. ревандикационен иск по отношение на промишлена сграда с идентификатор **** със застроена площ от * кв. м. и 728/1928 ид. ч. от поземления имот, в който е построена с идентификатор *** с площ * кв. м., представляващ парцел * от кв. * по отменения регулационен план от * г. на [населено място] и е отменен констативен нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № */* г. на нотариус № *, с който И. и М. А. са признати за собственици по давностно владение, осъществявано от средата на 2002 г. на поземлен имот с идентификатор *** с площ от * кв. м. и построената в имота сграда с идентификатор **** със застроена площ от * кв. м. "Металхиминженеринг" ООД, гр. Карлово чрез пълномощника си адвокат Красимир Алексиев оспорва касационната жалба и претендира възстановяване на направените разноски. С определение № 192 от 17.04.2019 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК с цел проверка дали не е очевидно неправилен извода на апелативния съд, че към 12.02.2002 г., когато е влязло в сила съдебното решение, с което ответниците са признати за собственици и ищецът е осъден да предаде владението върху 1200 кв. м от процесния имот, ищецът е притежавал правото на собственост върху останалите 728/1928 ид. ч. от дворното място и изградената в него промишлена сграда, т. е. че след като реституиран недвижим имот не е заснет като самостоятелен, а е включен към момента на възстановяване на собствеността в рамките на урегулиран имот с по-голяма площ, то между реституирания собственик и собственика на парцела възниква съсобственост при права, определени като съотношение на площта на възстановения имот към общата площ на парцела и съответно останалата извън реституирания имот площ към общата площ на парцела. Посоченият извод, проверката за очевидна неправилност на който, е обусловила допускане на касационното обжалване, е направен от въззивния съд при разрешаване на спора по който ищецът "Металхиминженеринг" ООД, гр. Карлово е основал претендираните права на твърденията, че процесните имоти били включени в капитала на държавна фирма "Металхим" – Сопот, чийто правоприемник е; с влязло в сила на 12.02.2002 г. решение от 20.12.2001 г. по гр. д. № 721/2000 г. на Районен съд-Карлово е уважен предявен от настоящите ответници против дружеството ревандикационен иск по отношение на * кв. м. от поземления имот, т. е. съгласно посоченото решение ответниците са собственици на */* кв. м. от парцела, а останалите */* кв. м. останали в капитала на дружеството. В отговора на исковата молба И. А. А. и М. А. А. са оспорили собствеността на държавата преди образуване на държавната фирма, както и включването на имота в капитала на праводателя на ищцовото дружество и са навели възражение за придобивна давност чрез владение, осъществявано от 2002 г., за което са се снабдили с констативен нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № */* г. на нотариус № *. Въз основа на експертно заключение въззивният съд е приел за установено, че процесният имот е новообразуван парцел *-* София, предприятие Металхиминженеринг-Сопот с изменението от 1989 г. на регулационния план от 1973 г. в границите на урегулираните с плана от 1973 г. парцел *-ТПК "Сопотски килими" и парцел *-СП "Водоснабдяване и канализация", като са налице данни за платено обезщетение по проведена отчуждителна процедура за имот, попадащ в парцел *. Парцел * е отразен в одобрената през 2011 г. кадастралната карта с идентификатор ***, а сградата – с идентификатор ****. Въз основа на представените писмени доказателства апелативният съд е приел за установено, че през 1989 г. поземленият имот е отчужден от бившия собственик ОП"Свежест" и регулацията е приложена след изплащане на определеното обезщетение. През 1991 г., въз основа и в съответствие с одобрените проекти, в имота е изградена и сега съществува процесната промишлена сграда в груб вид, макар и незавършена, със застроена площ от * кв. м. През 1994 г. целият терен и сграда са били актувани като държавни, като предоставени за управление на държавно предприятие "Металхим-Инженеринг"-Сопот, а през 1999 г. за тях е съставен и Акт за частна държавна собственост, като включени в капитала на "Металхиминженеринг" ЕООД-Сопот, чийто правоприемник се явява ищцовото дружество. С влязло в сила на 12.02.2002 г. съдебно решение ответниците са признати за собственици по отношение на ищеца само на част от дворното място, за * кв. м. и ищецът е осъден да им предаде владението, въз основа на което е издаден изпълнителен лист и е извършен въвод във владение през април 2002 г. При така установените факти въззивният съд е формирал извод, че е безпротиворечиво установено, че към 12.02.2002 г., когато е влязло в сила съдебното решение, с което ответниците са признати за собственици и ищецът е осъден да предаде владението върху * кв. м от процесния имот, ищецът е притежавал правото на собственост върху останалите 728/1928 ид. ч. от дворното място и изградената в него промишлена сграда. По отношение заявеното от ответниците възражение на придобивна давност на останалата част от поземления имот и сградата, апелативният съд е счел за установено, че ответниците са извършвали действия по стопанисване и ползване за период от десет години преди завеждане на делото, а ищецът не е извършвал дейности и не ги е експлоатирал – след спечелване на съдебните дела пред 2002 г. - 2003 г. ответниците изчистили и заравнили терена, засипали бетонните основи, заварили панелите на сградата, направили стените, оправили покрива, за да може да издържи фотоволтаичните панели, изчистили го и го покрили с някаква настилка, за да не тече; първоначално ползвали имота като склад за въглища, а след това през 2012 г. И. А. си направил фотоволтаичен парк, а в двора ответниците държали каравана; през годините ответниците наемали различни хора за пазачи, за да пазят имота и им плащали за това, а с договор за наем с нотариална заверка от *** г. отдали под наем дворното място и сградата. Изложил е съображения, че към момента на установяване на владението през 2002 г., страните по делото са били съсобственици на дворното място, а ищецът е бил изключителен собственик на сградата. Към този момент за ответниците не е било налице основание, което да изключва владението на ищеца върху сградата и върху процесните идеални части от терена, ответниците е следвало с едностранни действия да извършат преобръщане на установеното от тях през 2002 г. държане на идеалните части на ищеца от дворното място и на сградата във владение за себе си и е следвало и да го манифестира по отношение на ищеца. Тъй като по делото не е установено ответниците да са извършили каквито и да е действия за преобръщане на държането на притежаваните от ищеца идеални части от терена и сградата, както и да манифестирали това свое поведение по отношение на ищеца, то не могат да бъдат признати материалноправните последици на придобивната давност. Изводът на Апелативен съд-П., че към 2002 г. страните са били съсобственици на урегулирания поземлен имот при права 1200/1928 ид. ч. за ответниците и 728/1928 ид. ч. за ищцовото дружество е очевидно неправилен. Принцип във вещното право е, че вещните права са ограничен брой, като вида, съдържанието им и основанията за придобиване, респ. изгубване са уредени в закон. Права в съсобственост по регулация могат да бъдат придобити само при урегулиране на съседни маломерни, неупълномерими имоти при условията на § 49 и § 50 ППЗПИНМ-отм., респ. чл. 29 З. -отм. В случая посочената хипотеза не е налице. Ответниците легитимират правото си на собственост, признато и с влязлото в сила решение от 20.12.2001 г. по гр. д. № 721/2000 г. на Районен съд-Карлово, въз основа на реституция по ЗСПЗЗ – възстановено право на собственост на наследниците на И. А. Н. в стари реални граници на земеделска земя /бивша розова градина – гюл/ с площ от * кв. м. в землището на [населено място], местността "Под града", който имот попада в парцел *, кв. * по регулацията на [населено място] от * г. /констативен нотариален акт за собственост на земеделска земя, възстановена в реални граници № *, том *, дело № */* г. /. В нормативната уредба липсва законово уреден фактически състав, водещ до придобиване на права в съсобственост в хипотеза на реституиран самостоятелен недвижим имот, който не е заснет в действащия кадастрален и регулационен план, а е включен към момента на възстановяване на собствеността в рамките на урегулиран имот с по-голяма площ, между реституирания собственик и собственика на парцела при права, определени като съотношение на площта на възстановения имот към общата площ на парцела и съответно останалата извън реституирания имот площ към общата площ на парцела. С възстановяването на собствеността в такава хипотеза, реституираният имот се обособява като самостоятелен обект на вещни права, принадлежащ на реституирания собственик. Обстоятелството, че не е изменен регулационния план /респ. подробния устройствен план според терминологията на ЗУТ/ и реституирания имот не е урегулиран самостоятелно, а е реална част от парцел по регулационен план, одобрен преди реституцията, не води до възникване на съсобственост със собственика на парцела щом урегулирането не е в хипотезите на § 49 и § 50 ППЗПИНМ-отм., респ. чл. 29 З. -отм. и реституцията не касае някои от маломерните, неупълномерими имоти, урегулирани в парцела. С оглед изложеното към 2002 г. И. А. А. и М. А. А. са се легитимирали като съсобственици заедно с останалите наследници на И. А. Н. на реституирания имот от * кв. м., съставляващ реална част от УПИ * с площ от * кв. м., а ищцовото дружество на поземлен имот с площ от * кв. м., съставляващ реална част от УПИ * с площ от * кв. м. и построената в него сграда. Неоснователни са доводите на касаторите, че по делото не е доказано държавата да е била собственик на имота, тъй като липсват данни за правото на собственост на ОП"Свежест", от което е отчужден по регулация срещу заплатено обезщетение, както и че не е доказано, че имотът е бил включен в активите на образуваното изцяло с държавно имущество през 1991 г. "Металхим-инженеринг" ЕООД. Посочените обстоятелства се установяват от приетите по делото акт за държавна собственост № * от *** г. и издадения въз основа на него акт за частна държавна собственост № * от *** г. Актовете за държавна собственост съставляват официални свидетелстващи документи и се ползват с обвързваща материална доказателствена сила за отразените в тях факти. В акта от *** г. е посочено, че е платено на 9.05.1991 г. обезщетението за отчуждения от ОП"Свежест" имот, а следователно е установено, че държавата е придобила собствеността, тъй като съгласно чл. 273, ал. 1, т. 3 ППЗТСУ-отм., ако друго лице е било собственик на имота, то е следвало да установи правата си по съдебен ред, но само с оглед правото на получи обезщетението, т. е. дори в отчуждителното производство като собственик да се е легитимирало лице, което не притежава вещни права, то това не рефлектира върху придобитото с оглед отчуждаването право на собственост на държавата. В актовете е посочено и че имотът е предоставен за стопанисване и управление, а впоследствие – че е включен в капитала на ищцовото дружество. С оглед установеното обстоятелство, че към 10.02.2002 г. /влизане в сила на решението, с което настоящия ищец е осъден да предаде реституирания имот от * кв.. / Металхиминженеринг" ООД, гр. Карлово е било собственик на сградата и мястото от * кв. м., в което е построена, следва да се разгледа наведеното от И. А. А. и М. А. А. възражение за придобивна давност. Възражението е основателно. Установено е, че касаторите, заедно с останалите съсобственици, са въведени във владение на реституирания имот на 26.04.2002 г. От този момент касаторите упражнявали фактически власт не само върху собствения си имот, но и върху целия парцел * и сградата, т. е. завладели и правата на ищеца – първоначално изчистили от дървета и храсти и заравнили терена, в който имало пясък и строителни отпадъци, засипали бетонните основи, заварили панелите на сградата, направили стените, по-късно оправили покрива, за да може да издържи фотоволтаичните панели, изчистили го и го покрили с някаква настилка, за да не тече; първоначално една година ползвали имота като склад за въглища, а след това през 2012 г. И. А. си направил фотоволтаичен парк, а в двора ответниците държали каравана; през годините ответниците наемали пазачи, за да пазят имота и им плащали за това, а с договор за наем с нотариална заверка от 23.02.2012 г. отдали под наем дворното място и сградата /показанията на М. и Б. /. От месец април 2002 г. до предявяване на иска ищцовото дружество не е упражнявало правата си. Ангажираните от него свидетели Н. и Б. само са минавали покрай имота и изнасят впечатленията си от състоянието на сградата /без врати и прозорци/ и че терена не е ограден, както и че са видели поставените на покрива фотоволтаични панели. Така установените факти обосновават извода, че И. А. А. и М. А. А. след осъществения въвод във владение през април 2002 г. са упражнявали фактически власт върху целия урегулиран имот и сградата в него. Фактическата власт върху правата на ищеца е установена без правно основание и с оглед презумпцията на чл. 69 ЗС се явява владение. Владението е било постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно и е годно да произведе последиците на придобивната давност при извършеното позоваване на давността. Неоснователен е довода на "Металхиминженеринг" ООД, че тъй като са налице данни за ползване на сградата в периода 2002-2004 г. като склад за въглища и след 2012 г., когато са поставени фотоволтаичните панели, то не е установено ответниците по иска да са осъществявали владение в периода 2004-2012 г. Съгласно чл. 81 ЗС владението, а съответно и придобивната давност, се прекъсва с изгубване на фактическата власт за повече от шест месеца. По делото липсват данни И. А. и М. А. да са били отстранени от имота, поради което не може да се приеме, че владението им е било прекъснато. Същевременно с оглед презумпцията на чл. 83 ЗС след като е установено тяхно владение към 2002-2004 г. и към 2012 г., то следва, че са владели и в периода между тези два момента. Обстоятелството, че през този период не са ползвали имота е неотносимо, тъй като, за да е налице постоянно владение е достатъчно владелецът да е в състояние във всеки момент когато пожелае да може да реализира владелческата си власт съобразно предназначението на вещта, без друго лице да е започнало да извършва тези действия и да е лишил владелеца от владението му, като без правно значение е дали в действителност владелецът се е възползвал от владелческата си власт, както и в какъв обем /решение по гр. д. № 503/2.05.2012 г. по гр. д. № 873/2011 г., I г. о. /. В случая след като през 2002 г. е установено владение върху сградата, това владение е продължило, независимо, че през 2012 г. са поставени фотоволтаични панели само на покрива на сградата. Неоснователен е и довода на "Металхиминженеринг" ООД, че И. А. и М. А. не могат да се легитимират като собственици, тъй като са установили владението си през април 2002 г., а констативният нотариален акт за собственост по давност е издаден през март 2012 г. преди да изтекат 10 години давностно владение и в отговора на исковата молба ответниците не са се позовали на период на владение, следващ издаването на констативния нотариален акт, поради което не могат да се позовават, че собствеността е възникнала на различно от твърдяното основание, каквото е позоваването на друг давностен срок. При приемане на тълкуването по т. 1 на Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. по т. д. № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС е изходено от виждането, че придобиването на собственост или друго вещно право по давност не настъпва автоматично с изтичане на установения в закона срок. До момента, в който предполагаемото от закона намерение за своене не бъде потвърдено чрез волево изявление, не може да се придобие и правото на собственост. При наличие на позоваване правните последици се зачитат от момента на изтичане на законно определения срок. Самото позоваване се извършва чрез предявяване на иск за собственост, възражение срещу предявен иск за собственост или снабдяване с констативен нотариален акт по чл. 587 ГПК. Когато владелецът се е снабдил с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка преди да е изтекъл законовия срок, акта по чл. 587 ГПК установява извършеното позоваване на придобивна давност. В тази хипотеза след като владението продължава и след позоваването, то собствеността се придобива в момента на изтичане на изискуемия давностен срок. Констативният нотариален акт удостоверява придобитото право на собственост и в случаите, в които давностният срок е изтекъл след издаването му. Именно затова същия може да бъде отменен на основание чл. 537, ал. 2 ГПК само ако ползващото се от него лице не е придобило вещното право, но не и ако се установи, че е негов носител, но на друго основание или го е придобило в друг момент. Тъй като предявяването на иска за собственост прекъсва владението, а съответно и придобивната давност, преценката дали ответника, който е противопоставил възражение за давност, е придобил вещното право, се прави към момента на предявяване на иска. Заявилият възражението за давност, който е във владение на имота, следва да посочи само момента на завладяване на вещта. Посочване на момента на изтичане на давността не е необходимо, а дори и да е направено, не обвързва съда, който дължи произнасяне изтекла ли е давността към момента на предявяване на иска за собственост. В тази връзка не може да се сподели тезата на ищцовото дружество, че обстоятелството дали ответниците са осъществявали владение след месец март 2012 г. до момента на предявяване на ревандикационния иск е извън предмета на делото. С оглед изложеното и при липса на доказателства установеното на 26.04.2002 г. от И. А. и М. А. владение върху сградата да е било прекъснато и след като са се позовали на придобивна давност, то същите са придобили собствеността на 27.04.2012 г. и към момента на предявяване на ревандикационния иск ищцовото дружество е изгубило правото на собственост, което е придобито по давност от ответниците. Въззивното решение, с което искът е уважен се явява неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго за отхвърляне на иска по чл. 108 ЗС. С оглед изхода на спора ищецът следва да възстанови на ответниците направените по делото разноски в размер на 2308. 56 лв. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 160 от 5.10.2018 г., постановено по гр. д. № 446 по описа за 2018 г. на Апелативен съд-П. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от "Металхиминженеринг" ООД, гр. Карлово, [улица], ЕИК[ЕИК], съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 1, адвокат К. А. против И. А. А., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] М. А. А., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], двамата със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 1, адвокат Виктор Токушев и адвокат Ивайло Костов ревандикационен иск по отношение на промишлена сграда с идентификатор **** със застроена площ от * кв. м. и 728/1928 ид. ч. от поземления имот, в който е построена с идентификатор *** с площ * кв. м., представляващ парцел * от кв. 94 по отменения регулационен план от * г. на [населено място] с адрес на имота: [населено място], [улица], при съседи: поземлени имоти № ***, ***, ***, *** и ***. ОСЪЖДА "Металхиминженеринг" ООД, гр. Карлово, [улица], ЕИК115010768, съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 1, адвокат Красимир Алексиев да заплати на И. А. А., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] М. А. А., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], двамата със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 1, адвокат Виктор Токушев и адвокат Ивайло Костов направените по делото разноски в размер на 2308. 56 лв. Решението е окончателно.