Решение № 1943 от 22.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1887/2015 г.

Решение № 1943 от 22.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1887/2015 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС), чрез юрк. С. против Решение № 28 от 5.01.2015 г. по адм. дело № 10304 от 2014 г. на Административен съд София-град, с което е отменено Решение № 4972 от 24.07.2014 г. на зам. председателя на ДАБ при МС в частта, с която е отхвърлена молбата на непълнолетната Джихан Басим Абдулджабар - гражданка на Ирак, със съгласието на майка си Тагрид Разуки Уахиб за предоставяне на хуманитарен статут и делото е върнато за ново произнасяне на административния орган след съобразяване с дадените в съдебното решение задължителни указания. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът не е обсъдил всички правнорелевантни факти и обстоятелства, установяващи обективната истина и имащи съществено значение за личното положение на търсещото закрила лице. Ответникът - Джихан Басим Абдулджабар, действаща със съгласието на майка си Тагрид Разуки Уахиб и чрез пълномощника си адв. Андреева, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага твърдения, че оспореното решение е правилно. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящият състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, на наведените с нея правни основания, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил, като неоснователна, жалбата на Джихан Басим Абдулджабар, гражданка на Ирак, действаща със съгласието на майка си Тагрид Разуки Уахиб, срещу Решение № 4972 от 24.07.2014 г. на зам. председателя на ДАБ при МС, с което, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), е отказано предоставянето на статут на бежанец. В частта относно отказа да бъде предоставен хуманитарен статут административната преписка е върната за ново произнасяне при спазване на задължителните указания дадени от съда. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорваното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила, но при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Първостепенният съд подробно е разгледал материалноправните основания за предоставяне на хуманитарен статут на чуждата гражданка, като въз основа на данните от бежанската й история и актуалните данни в справка с вх. № 01-11503 от 1.10.2014 г. за обществено-политическата обстановка в страната на произход - Ирак, административният орган неправилно е оценил положението в страната. Фактите, описани в справката изцяло кореспондират с фактите, установени в Решение от 30.01.2014 г., по дело № С-285/12 на Съда на Европейския съюз и даденото в решението широко тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83, вр. чл. 2, б. "д", на понятието "въоръжен конфликт". Според административният съд фактите се потвърждават и от ежедневно излъчваната от електронните медии актуална информация. Съдът е счел, че спрямо жалбоподателката са налице сериозни и потвърдени причини да бъде прието, че самото й присъствието на територията на Ирак представлява заплаха за живота и здравето й, тъй като е възможно да стане обект на посегателства пред вид наличието на въоръжен конфликт и присъствието на терористични групи. Първостепенният съд е указал на административния орган да обсъди, наред с останалите доказателства по делото, представеното едва в съдебното производство писмо от представителството на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците (ВКБООН) в България с код № BULSO/L014/496 от 13.11.2014 г., подписано от Шубаш Уости - представител на ВКБООН в РБ. Административният съд е посочил, че видовете особена закрила, материалноправните основания и предпоставки за предоставянето й от страна на Българската държава са регламентирани с Глава втора ЗУБ, част от която е и разпоредбата на чл. 10, която предвижда самостоятелно материалноправно основание за предоставяне статут на бежанец на лице, намиращо се на територията на Република България, признато като бежанец по мандата на ВКБООН. Съдът е направил извод, че представеното в съдебното заседание писмо, макар да е заверено, не се ползва автоматично с материална доказателствена сила, по отношение изложените в него твърдения. Съдът е приел, че обстоятелствата, дали действително жалбоподателката или нейните родители са получили статут на бежанец, предоставен в Сирия по мандата на ВКБООН, кога е станало това и валиден ли е статутът към момента, следва да подлежат на проверка и преценка от съответния компетентен административен орган. Необходимо е още да бъде изследвано актуалното развитие на насилието в държавата на произход - Ирак, като бъдат идентифицирани засегнатите групи лица и териториалното разпространение на конфликта, с оглед мястото, където жалбоподателката и семейството й са живеели, преди да напуснат страната. Въз основа на фактическата обстановка по делото съдът е приел, че Решение № 4972 от 24.07.2014 г. на зам. председателя на ДАБ е необосновано и следва да бъде отменено в частта на отказа да бъде предоставен хуманитарен статут, като в тази част административната преписка следва да бъде върната на органа за ново произнасяне, след съобразяване със задължителни указания на съда. Решението на Административен съд София-град е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи, поради следните съображения: Основателно е преценено от съда, вкл. и въз основа на данните от втората справка за ситуацията в Ирак, които са представени по делото, че в държавата на произход Ирак е налице обстановка на въоръжен конфликт и безогледно насилие, която застрашава живота и личността на чуждата гражданка. Обосновано е преценено също, че по тази причина са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. За целта обаче всички събрани в хода на производството доказателства следва да бъдат оценени в тяхното единство и взаимна връзка, вкл. приложения по делото писмен документ (с идентификатор № BULSO/L014/496 от 13.11.2014 г.), издаден от представителството на ВКБООН в България (лист 87-88 от делото), в който е записано, че г-жа Уахиб, нейното дете Джихан Басим Абдулджабар, както и останалите й деца имат бежански статут, признат от офиса на ВКБООН в Сирия по мандата на ВКБООН. От него е установено, че закрилата която им е представена на 12.04.2007 г. по мандата на ВКБООН не е прекратена нито по чл. 1С, нито по чл. 1F от Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. Според писмото, предоставената им закрила остава валидна и бежанският статут е автентичен. Правилно е прието от съдът, че представеното от адвоката на жалбоподателката писмо, макар да е заверено, не се ползва автоматично с материална доказателствена сила, по отношение изложените в него твърдения. В тази връзка, първоинстанционният съд е направил правилен извод, че административният орган е следвало провери и прецени обстоятелствата, дали действително жалбоподателката и нейните родители са получили статут на бежанец, предоставен в Сирия по мандата на ВКБООН, кога е станало това и валиден ли е статутът към момента. Първостепенният съд като е отменил решението на председателя на ДАБ при МС, в частта относно предоставянето на хуманитарен статут, изпращайки му административната преписка за ново произнасяне, след съобразяване със задължителни указания на съда, е приложил правилно закона. Съдът е постановил решението си в съответствие със съдопроизводствените правила, задължаващи го да върне преписката на административния орган съгласно чл. 173, ал. 2 АПК, след като е установил съществено нарушение на задължението по общото правило по чл. 35 АПК, както и на специалната разпоредба по чл. 75, ал. 2 ЗУБ, да прецени всички относими факти, свързани с личното положение на молителката и нейното семейство с държавата им на произход или с трети държави. Изложеното дотук сочи, че при формирането на решението си съдът не е допуснал твърдените от касатора нарушения, а е спазил изцяло материалноправните норми на закона и обосновано и законосъобразно е отменил отказа на административния орган в частта да предостави на жалбоподателката хуманитарен статут по смисъла на чл. 9 ЗУБ, поради което жалбата му на това основание следва да се отхвърли. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пред. първо АПК, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, трето отделение