Решение № 6618 от 19.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13450/2009 г.

Решение № 6618 от 19.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13450/2009 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Съдебното производство по чл. 208 от Административно-процесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба, подадена от Агенция за приватизация (АП) срещу решение № 1080 от 19.06.2009 г., постановено по адм. дело № 2020 от 2008 г. по описа на Административния съд - Варна. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно по изложени съображения за нарушение на приложимия материален закон, съществено на нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна - Костадин Димитров Камбуров от гр. Варна представя писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на жалбата на АП. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на жалбата, намира, че е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество, е неоснователна. Съображенията за това са следните: Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на Костадин Камбуров с правно основание чл. 203, ал. 1 във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, подадена срещу Агенцията за приватизация - гр. София, за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди, оценени в размер на 250 лв., настъпили вследствие незаконосъобразни действия на служители на административния орган при изпълнение на служебната им дейност. С решението си съдът е уважил иска като основателен и доказан. Приел е, че е налице причинна връзка между вредите и действията на служителите на административния орган по прехвърляне на инвестиционни бонове, регистрирани на името на ищеца, поради което са налице предпоставките за търсене на отговорност по приложимия в случая ЗОДОВ. Обжалваното решение е правилно. Съдът е основал решението си върху установените по делото обстоятелства и приложимия закон От доказателствата по делото е установено, че Костадин Камбуров е имал открита лична сметка в инвестиционни бонове, регистрирана по реда на чл. 11 от Наредбата, в размер на 250 инвестиционни бона, като регионалното бюро, в което е регистрирана сметката, е с код 030111. Доказателство за това е нарочно известие, изпратено от РЦ-Варна, с което ищеца бил уведомен, че притежава в боновата си сметка 250 инвестиционни бона. При извършена справка, Камбуров узнал, че на 01.10.2003 г. е извършено прехвърляне на 250 инвестиционни бона, собственост на ищеца в регионално бюро на АП с код 050001 (различно от обслужващото ищеца звено) по сметка на лицето Иван Иванов Арменчев. Твърди се, че посоченото в нареждането за прехвърляне лице не му е познато и не е било упълномощавано с правата, посочени в приложеното на л. 34 пълномощното. При така установените фактически обстоятелства по делото, правният извод на съда, че искът е основателен и доказан, е обоснован и законосъобразен. Редът за регистрация, разпореждане и прехвърляне на инвестиционните бонове е уреден в Наредбата и административната дейност се извършва в звената, обслужващи регистрацията и посочени в чл. 3 от Наредбата, като промяната на обслужващото звено е по реда на чл. 4 от Наредбата. За конкретния административен иск се установява, че ищецът не е променял обслужващото звено и на основание разпоредбата на чл. 4 и чл. 16, ал. 2 и 3 във вр. с чл. 17, ал. 2 от Наредбата прехвърлянето на инвестиционни бонове на друго физическо лице следва да се извърши само чрез звеното на АП, което се явява обслужващо звено на основание регистрацията на лицето и откриването на личната му бонова сметка. Този извод следва и от изричната разпоредба в указанията за попълване на формуляра, използван при прехвърлянето на инвестиционни бонове - образец № 1 от приложение № 2 към чл. 17, ал. 2 от Наредбата (формуляр № 31 - нареждане за прехвърляне), в който формуляр изрично е отразено в частта "забележка" - т. 1. "документът се подава в регистрационното бюро (звено), обслужващо подателя". Тази забележка е следвало да бъде съобразена и спазена от служителите на АП в звеното в гр. София (код № 219999) и те да откажат да регистрират прехвърлянето на боновете на Камбуров, защото не са надлежно оправомощени да обслужват бонова сметка, регистрирана в друго звено. Следва да се отбележи също, че приложеното пълномощно не е било действително, защото изискването за изрично пълномощно съгласно чл. 17, ал. 7 от Наредбата следва да се тълкува като нотариално заверено пълномощно - по аргумент, изведен от изискването в талона за регистрация на физическо лице чрез упълномощено лице - чл. 6, ал. 2 от Наредбата. Изложените съображения за допуснатите нарушения на Наредбата от служители на АП са достатъчно основание, за да се приеме за установено, че е налице неизпълнение на служебна дейност по глава пета и шеста от Наредбата - нарушен е редът за прехвърляне на инвестиционни бонове и не е осъществен необходимият административен контрол, като са причинени имуществени вреди на ищците, изразяващи се в неправомерно прехвърляне на непарични платежни средства - инвестиционни бонове, на друго лице. Причинените имуществените вреди са в размер на нормативно определените стойности на 1 инвестиционен бон за 1 лв. на основание чл. 5, ал. 5 от Закона за приватизационните фондове (ЗПФ), тъй като към датата на прехвърлянето (на увреждането) - м. октомври 2003 г., за инвестиционните бонове няма пазарна цена и тези инвестиционни бонове могат да се използват по реда на този закон. За да възникне правото на иск по чл. 1 ЗОДОВ за обезщетение за вреди, законосъобразно съдът е приел, че следва да са налице няколко изброени кумулативни предпоставки, но основната преценка за отговорността за обезщетение е наличието на вреда и причинна връзка между незаконни действия на органи на държавата и на длъжностни лица и претърпяната вреда, която в случая е доказана. Ищецът е регистрирал лична бонова сметка в определено звено на АП и на основание разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от Наредбата като лице, което има открита сметка в инвестиционни бонове по реда на Наредбата, следва да се счита за регистриран за участие в централизирани публични търгове. Към датата на прехвърлянето от служители на АП на инвестиционните бонове на трето лице - м. октомври 2003 г., регистрираните инвестиционни бонове са валидни и след тази дата в резултат на извършения трансфер към друго физическо лице боновият баланс на сметката на ищеца е станал нула инвестиционни бонове. След прехвърлянето на инвестиционните бонове Камбуров е престанал да бъде регистрирано лице за участие в централизирани публични търгове и на основание чл. 2 от Наредбата не е могъл да придобие поименен регистрационен талон за участие в тези търгове и да бъде регистриран в единната база на АП. Увреждането на ищеца е настъпило към м. октомври 2003 г., защото в резултат на незаконните действия за прехвърляне на инвестиционните бонове на трето лице са прекратени правата му за участие в централизирани публични търгове - т. е. той е заличен като титуляр на бонова сметка към АП. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател за изтекла погасителна давност, на основание чл. 110 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), приложим по силата на § 1 от ЗР на ЗОДОВ. Поради това, че отговорността на държавата по ЗОДОВ почива на принципа на непозволеното увреждане, и на основание чл. 114, ал. 3 от ЗЗД, съдът намира, че за конкретния правен спор, давността е започнала да тече от деня на увреждането (01.10.2003 г.), и е изтекла на 01.10.2008 г. Съгласно чл. 116, б. "б" от ЗЗД, давността се прекъсва с предявяване на иска. Исковата молба е подадена в деловодството на Административен съд - Варна с вх. № 12199/07.08.2008 г., поради което към тази дата съда приема, че иска на ищеца не е бил погасен. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,