Решение № 7584 от 7.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14471/2017 г.

Решение № 7584 от 7.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14471/2017 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по два броя касационни жалби, подадени от: 1/ Зам. кмет "Териториално развитие" на община П., чрез процесуалния му представител - юрисконсулт Златева; и 2/ "Стройконсулт" ЕООД, гр. П., представлявано от управителя Г. С. Г. и втора жалба от същото дружество, чрез пълномощника му - адв. Петкова; и двете, против решение № 416 от 29.09.2017 г. постановено по адм. дело № 816/2016 г. на Административен съд П., с което е отменена Заповед № РД-12-341/18.07.2016 г. на зам. кмета "Териториално развитие" при община П., като незаконосъобразна. С касационната жалба на зам. кмета на община П. се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се и искане за изменение на решението, в частта му на присъдените разноски, като прекомерни спрямо фактическата и правна сложност на делото. С касационните жалби на "Стройконсулт" ЕООД, гр. П. се поддържа искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли за присъждане на разноски. Ответникът: "Т. И." ООД, гр. П., чрез процесуалния му представител - адв. Кръстев, оспорва касационните жалби като неоснователни. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационните жалби. И двете касационни жалби са подадени в срок и от надлежни страни, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са основателни. Производството пред АС-П. е образувано по жалба на "Т. И." ООД, против Заповед № РД-12-341/18.07.2016 г. на зам. кмета по териториално развитие на община П., с която на основание чл. 225а, ал. 1, вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено по отношение на "Стройконсулт" ЕООД, да премахне незаконен строеж: "Промишлена сграда", с идентификатор 56722.651.356.3, в имот с идентификатор 56722.651.356 по КК на гр. П., Източна индустриална зона / стар УПИ X, кв. 614, ИИЗ/, като извършен без строителни книжа. Прието е от съда, че жалбата на "Т. И." ООД е допустима, а по същество и основателна. От анализа на доказателствата е установено, че процесната сграда съответства на част от сградата по АДС № 6164/20.07.1994 г. описана като "столова пристройка от запад 19", с площ 195 кв. м. и година на построяване 1985. Впоследствие част от тази сграда е съборена, като запазена е само процесната сграда със сегашни размери от 29 кв. м., на която през 2008 г. е извършен ремонт - нов покрив от ламарина. Към момента сградата се състои от две помещения - канцеларии и санитарен възел. Предназначението й, както по ПУП-ПРЗ от 1960 г., действал към момента на построяването й /1985 г./, така и по сега действащия ПУП-ПРЗ от 2007 г. на гр. П., не е променяно - то е производствено и съответства на тези ПУП-ве. При тези установявания е прието от съда, че процесната сграда съществува от 1985 г., със същото производствено предназначение, но с други параметри, посочени в заповедта. Сградата е незаконна, поради отсъствието на каквито и да са строителни книжа. Поради това и предвид категорията й - четвърта, е изведен извод, че заповедта е издадена от компетентен орган и при спазване на изискванията за форма. Отчетено е, че с оглед на представените от оспорващото дружество документи за собственост и скица на сградата от СГКК-П., заповедта е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като органа не е изяснил всички факти и обстоятелства относно собствеността й, като по този начин е лишил "Т. И." ООД от възможността да участва в тази фаза на производството и да представи доказателства относно строежа. Отделно е прието от съда, че е нарушен и материалния закон, доколкото строежът е търпим, в хипотезата на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ, която търпимост възпрепятства премахването му като незаконен. При тези нарушения заповедта е отменена от съда като незаконосъобразна. Решението е неправилно. Изводите на съда, че строежът е частично идентичен на сграда - столова пристройка от запад, съществуваща от 1985 г. по АДС № 6164/20.07.1994 г., но с други параметри, посочени в заповедта, са необосновани. В заповедта строежът е описан като сграда на един етаж с монолитна стоманобетонова конструкция, представляваща контролно-пропусквателен пункт, със застроена площ 29 кв. м. В нот. акт № 73/2016 г. на СВ-П., същата сграда е описана с предназначение - промишлена, с такова предназначение е отразена и в действащата КК на гр. П. от 2007 г./ виж скица, стр. 57/. В КК сградата е нанесена свързано, на калкан със сграда № 4, която вероятно е нова, предвид заключението на СТЕ, че останалата част от столовата пристройка от запад, с площ 195 кв. м. е била разрушена в периода 1885 - 2007 г. Към момента строежът се състои от две стаи - канцеларии и санитарен възел, което е несъответно на описанието му в заповедта и в посочените по-горе документи. При тези данни и заключението на СТЕ, че процесната част от бившата столова е била преустроена, а през 2008 г. е изпълнен нов покрив с ЛТ ламарина, е останал неизяснен въпроса - кога е извършено това преустройство, какво представлява - нов строеж на мястото на съществуващия, основен ремонт или реконструкция на строеж и дали с него е променено предназначението на сградата. За това преустройство необходимо ли е било издаването на строителни книжа. Какво е предназначението на съседната сграда № 4 и налице ли е връзка между тях. Едва след установяване на фактите по поставените въпроси, би могло да се направи извод за наличието на частична идентичност със столовата пристройка от запад по АДС от 1994 г., както и че процесния строеж е извършен през 1985 г. В случая съдът е проявил процесуално бездействие като не е установил в пълен обем релевантните за спора факти, довело до постановяване на неправилно рнешение. Решението е неправилно и по отношение изводите на съда за търпимост на строежа, на основание § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ. При положение, че строежът е извършен през 1985 г., за което няма категорични данни, освен АДС, прпиложимата разпоредба е § 16, ал. 1 ПР ЗУТ, която поставя още едно условие, а именно строежа да е допустим по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или по правилата и нормативите на сега действащия ЗУТ. Условията за търпимост залегнали в разпоредбата на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ е следвало да се изследват от решаващия съд, чрез излагане на собствени правни изводи, каквито липсват. Съдът е възприел заключението на СТЕ, че строежа е допустим по действащия към 1985 г. ПУП / в сила от 1960 г./ и по сега действащия ПУП от 2007 г. за гр. П., но не е изложил мотиви - правни изводи за допустимостта му правилата и нормативите, действали тогава и сега, с което е допуснал нарушение на закона- чл. 172а, ал. 2 АПК, вр. § 16, ал. 1 ПР ЗУТ. Дори и в хипотезата на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ съдът дължи правни изводи за съответствие на строежа с действащите към момента на извършването му разпоредби или с тези по ЗУТ, но не и за съответствие с ПУП, което не е направено. Предвид изложеното касационните жалби се явяват основателни, а обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав, за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения - чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК. При този изход не се налага прекратяване на производството по касационната жалба на зам. кмета на община П. срещу решението, в частта му за разноските и изпращане в тази част за произнасяне на АС-П., по чл. 248, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 144 АПК. Не се налага и произнасяне по разноските на страните в касационното производство, тъй като при новото разглеждане на делото АС П. дължи такова, на основание чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение