Решение № 1558 от 31.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3056/2011 г.

Решение № 1558 от 31.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3056/2011 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция по заетостта против решение № 4099 от 9.12.2010 г., постановено от Административен съд София - град (АССГ) по адм. дело № 3885/2010 г. По изложени доводи за неправилно приложение на материалния закон се иска отмяна на решението. Ответникът - Живко Янакиев Янакиев оспорва жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си административният съд е отменил заповед № 704 от 22.04.2010 г. на изпълнителния директор на Агенция по заетостта, с която на осн. чл. 90, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на Янакиев и заповед № 705 от 22.04.2010 г., с която на осн. чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл е прекратил служебното му правоотношение за длъжността директор на Дирекция "Бюро по труда" - гр. Бургас. За да постанови този резултат, съдът е приел, че дисциплинарно-наказващият орган не е обсъдил обясненията на служителя, което е опорочило цялото административно производство с оглед невъзможността за упражняване правото на защита на служителя в пълен обем. Приел е също, че при издаване на заповедта са нарушени разпоредбите на чл. 97, т. 4 и т. 5 от ЗДСл - деянията, за които е наказан служителят не са индивидуализирани по време и мястото на извършване, обстоятелствата, при които са извършени, както и доказателствата, които ги потвърждават. Не са посочени конкретни служебни задължения, които са били виновно нарушени. Тези нарушения са квалифицирани като съществени нарушения на административно-производствените правила, несъответствие с материално-правни разпоредби и целта на закона. Фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд и не се оспорва от страните. Оспорват се правните изводи на съда за незаконосъобразното провеждане на дисциплинарното производство, както и за липса на материалноправното основание за издаване на заповедта. Безспорно е по делото, че до прекратяване на служебното му правоотношение Янакиев е заемал длъжността директор на Дирекция "Бюро по труда" - Бургас. При извършена комплексна проверка в дирекцията, резултатите от която са изложени в доклад вх. № 8001060101/0009 от 8.03.2010 г., са констатирани нарушения. С писмо изх. № 9303/0198 от 11.03.2010 г. от служителя са изискани писмени обяснения по конкретно поставени въпроси (лист 27 от делото). Такива са депозирани 29.03.2010 г. (лист 30 от делото). Със заповед № 596 от 6.04.2010 г. на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта е образувано дисциплинарно производство срещу Живко Янакиев (лист 45 от делото) и е насрочено заседание на дисциплинарния съвет (заповед № 597 от 7.04.2010 г., лист 46). Дисциплинарният съвет при Агенцията е провел заседание на 16.04.2010 г. От приетия по делото протокол (лист 16 от делото) се установява, че на заседанието е присъствал оспорващият. На 16.04.2010 г. Янакиев е бил приет и изслушан от дисциплинарно-наказващия орган, като това обстоятелство е удостоверено с двустранен протокол (лист 21 от делото). По предложение на дисциплинарния съвет изпълнителният директор на Агенция по заетостта е издал оспорената в първоинстанционното производство заповед, с която е наложил на Янакиев най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". Наказанието е наложено за това, че е създадена неефективна организация на работа в отдел "ПУ", което е довело ежедневното струпване на голям брой търсещи работа лица в ранните часове на деня; Янакиев е прехвърлил със заповед на свои подчинени служители задължения (подписване на служебни бележки, писма и покани и участие в заседанията на Съвета за сътрудничество), които са му били вменени лично; не е актуализирано информационното пространство на Дирекция Бюро по труда - Бургас, в резултат на което е допуснато то да съдържа неактуална информация; не е упражнен контрол по отношение на подадената документация от страна на Община Малко Търново в качеството й на работодател по НП "ОСПОЗ" относно сключени допълнителни споразумения с наетите по програмата работници, в резултат на което Янакиев е допуснал да бъдат изплатени от бюджета на Агенцията средства по недействителни договори; неподписване на всички подадени от работодатели заявки за СРМ; недостатъчен брой планирани и осъществени срещи с работодатели; неупражняване на контрол по отношение на изпълнение на служебните задължения от служителите в дирекцията. С поведението си служителят не е изпълнил служебните си задължения по чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от Закона за държавния служител, чл. 2, ал. 1 и ал. 4 и чл. 5, ал. 1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, чл. 18, ал. 3, т. 1, т. 13 и т. 28 от Вътрешните правила за работа на Дирекция "Бюро по труда" - Бургас и т. 5.9, т. 5.18, т. 5.30, т. 5.40, т. 5.45 и т. 5.52 от длъжностната характеристика за длъжността директор на Дирекция "Бюро по труда" - Бургас. Тези действия и бездействия са квалифицирани от дисциплинарнонаказващия орган като дисциплинарни нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ЗДСл. Настоящият съдебен състав като обсъди доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че постановеното решение е правилно по своя краен резултат, макар и по част от изложените мотиви. Неправилно съдът е приел, че са налице съществени нарушения на административно-производствените правила. Дисциплинарно-наказващият орган е провел дисциплинарното производство при спазване на нормативно установената процедура - приети са писмените обяснения на служителя по подробно постановените въпроси, последният е изслушан преди налагане на наказанието, така че е реализирал правото си на защита, гарантирано от закона. Обстоятелството, че административно-наказващият орган не се е съобразил с обясненията не променя този извод доколкото те са част от всички доказателства, събрани в административното производство, които се преценяват в съвкупност. Правилни и обосновани са изводите на съда за материална незаконосъобразност на заповедта и неспазване на законоустановената форма, което представлява самостоятелно основание за отмяна на същата. Основанието за налагане на дисциплинарно наказание съгласно чл. 89, ал. 1 от ЗДСл е виновно нарушение на служебни задължения от страна на служителя, а видовете дисциплинарни наказания са изчерпателно изброени в чл. 90, ал. 1, т. 1 - 5 от ЗДСл. С ал. 2 на чл. 89 от ЗДСл са изброени някои видове дисциплинарни нарушения. С ал. 2, т. 1 и т. 3 на чл. 89 от ЗДСл, по който текст е квалифицирано поведението на Янакиев, е посочено, че дисциплинарно нарушение е неизпълнение на служебните задължения и неспазване кръга на служебните правомощия. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание следва да съдържа описание на извършеното от него нарушение, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават и служебните задължения, които са били виновно нарушени. В нарушение чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДСл заповедта не съдържа описание на извършените от служителя нарушения с дата, място и обстоятелства, при които са допуснати, не са посочени и доказателствата, които ги установяват, както и служебните задължения, които са били виновно нарушени. Нормата на чл. 97, ал. 1 от ЗДСл е императивна, предвидена е като гаранция за законосъобразното упражняване на предоставената на административния орган дисциплинарна власт и съответно като гаранция за защита правата на служителя. В случая в противоречие с цитирания по-горе текст административният акт съдържа изброяване на действия и бездействия, без да са индивидуализирани по време, място и обстоятелства на извършване, след което бланкетно са изброени текстове от ЗДСл, вътрешните правила за работа на Дирекция "Бюро по труда" и длъжностната характеристика на Янакиев. При липсата на прецизиране на нарушените норми, регламентиращи служебните задължения и етичните правила, съдът приема, че наказващият орган не е спазил императивното изискване на чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДСл във връзка с реквизитите на оспорената заповед. Поради това същата, като издадена при неспазване на законоустановената форма, се явява незаконосъобразна и правилно е отменена. Ответникът е поискал да му бъдат присъдени разноски пред настоящата инстанция, но доказателства за такива не са представени и искането следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения обжалваното решение като правилно по своя резултат следва да бъде оставено в сила, поради което и на осн. чл. 221, ал. 2, пр. 1-во от АПК Върховният административен съд, пето отделение,