Решение № 12779 от 3.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13809/2012 г.

Решение № 12779 от 3.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13809/2012 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Люба Христонова Иванова против решение № 185 от 9.10.2012 г. по адм. дело № 263/2012 г. на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата й против заповед рег. № 24 Х 399/31.08.2012 г., издадена от полицейски орган при Районно управление "Полиция" (РУП) - Хасково, с която на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е постановено задържането й за срок от 24 часа. Жалбоподателката поддържа, че решението е незаконосъобразно и необосновано, тъй като принудителната мярка е приложена, без да са изпълнени материалноправните предпоставки за това. Моли да бъде отменено и да се постанови ново решение по същество, с което оспорената заповед да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски пред двете инстанции. Ответникът не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Хасково е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на атакуваната заповед. Същата е издадена от полицейски орган по смисъла на чл. 53, ал. 2 от ЗМВР, в границите на предоставената съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗМВР компетентност. Правилно е и заключението на съдебния състав, че заповедта е постановена при спазване на установената в чл. 63 от Правилника за прилагане на Закона за МВР (ППЗМВР) форма, като съдържа изброените в текста реквизити. Заповедта е издадена на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и съдържа конкретни данни да възможна съпричастност на жалбоподателката към извършено престъпление по чл. 130, ал. 2 от Наказателния кодекс (НК), което е достатъчно да мотивира прилагането на административната мярка. При правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че административният акт е постановен в съответствие с материалноправните изисквания на нормата на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Цитираната разпоредба овластява полицейските органи да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. За прилагане на тази принудителна административна мярка не се изискват категорични доказателства, установяващи участието на лицето в престъпен акт. Достатъчно е наличие на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление или да е съпричастен към него. В случая представените писмени доказателства (жалби от трето лице за наранявания, причинени от Иванова, медицински документи в подкрепа на изложеното в жалбите и разпореждането по реда чл. 56 от ЗМВР, с което жалбоподателката е предупредена да се въздържа от саморазправа с третото лице) съдържат данни за възможно участие на жалбоподателката в извършването на престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК. При тези факти правилно е преценено, че предпоставките на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР са осъществени - събраните данни дават основание да се предположи, че жалбоподателката може да има участие в извършеното престъпление, поради което за да се съдейства за разкриването на престъплението и се предотврати нов акт на насилие, спрямо Иванова е приложена принудителната административна мярка по чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и същата е задържана за 24 часа в поделенията на МВР. Възражението, че мярката не може да се приложи, тъй като евентуалното престъпление, извършено от Иванова, не е от общ характер, е неоснователно. Разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не постановя изисквания за характера на престъплението, поради което следва да се приеме, че мярката може да се приложи във всички случаи, когато са налице достатъчно данни за съпричастност на задържаното лице към престъпен акт. Това налага извода, че принудителната административна мярка е приложена спрямо жалбоподателката в съответствие нормативните изисквания, като ограничаването на правата е само с оглед постигане на предвидени в закона цели: да се съдейства за разкриване на престъпление и да се предотврати извършването на друго такова. Ето защо доводите на касатора в обратния смисъл са неоснователни. Поради изложеното настоящата инстанция приема, че принудителната административна мярка е приложена спрямо жалбоподателката в съответствие нормативните изисквания. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и по тези съображения отхвърля жалбата против административния акт, съдът постановява решение, което кореспондира със закона. Касационният довод за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен. Решението на първоинстанционния съд е в съответствие със събраните по делото доказателства. Представените по делото жалби за извършени от Иванова действия на физическо насилие към трето лице, медицинските документи, както и данните за предходен акт на насилие с оглед издаденото полицейско разпореждане по реда на чл. 56 от ЗМВР, мотивират съдебния състав да приеме, че са налице основания за прилагане на принудителна административна мярка по реда на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, тъй като съществува вероятност Иванова да има участие в извършено престъпление. Тези доказателства обосновават и заключението, че правото на органа да приложи принудителната административна мярка е упражнено в рамките, установени от закона. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Атакуваният съдебен акт е законосъобразен и обоснован. Ето защо не са налице основания за неговата отмяна и същият следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,