Решение № 6414 от 16.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11927/2017 г.

Решение № 6414 от 16.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11927/2017 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане с вх. № 26815 от 20.09.2017 г. по описа на АССГ, вх. № 15815 от 19.10.2017 г. по описа на Върховен административен съд, подадено от "Металвест" ЕООД, представлявано от управителя Р. М., чрез процесуалния си представител адв. К. К., за отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК на влязло в сила решение № 3275 от 12.05.2017 г. по адм. дело № 7410/2016 г. по описа на Административен съд С. град, трето отделение, 7 състав. В искането си молителят обосновава основание за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК на влязлото в сила решение, като представя писмени доказателства по опис, за които твърди, че са нови писмени доказателства, които не са могли да му станат известни до приключване на производството пред съда и които имат съществено значение за изхода на спора. Иска отмяната на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ. Ответната страна - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С. при ЦУ на НАП, представлявана от юрк. Перпериева оспорва молбата за отмяна и изразява становище за нейната неоснователност. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като взе предвид изложеното в искането и приложените към него писмени доказателства по опис от № 1 до № 37, достигна до следните правни изводи: Искането за отмяна е процесуално допустимо, като подадено в срок и от страна по делото, за която съдебният акт, чиято отмяна се иска е неблагоприятен, но разгледано по същество е неоснователно. Предмет на съдебен контрол пред АССГ е бил Ревизионен акт № Р-22221315005898-091-001 от 15.03.2016 г., издаден от началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" и главен инспектор по приходите при ТД на НАП С., в частта, потвърдена с Решение № 905 от 03.06.2016 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. С.. С процесния РА в потвърдената му част не е признато правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 152 242,85 лева за ревизираните данъчни периоди от м. 04.2014 г. до м. 02.2015 г. и м. 04.2015 г. по съставените от ревизираното лице /РЛ/ протоколи за самоначисляване във връзка с подробно описани фактури, издадени от "Салиев 79" ЕООД, като едновременно с това приходните органи са заключили, че лицето неправомерно е издало протоколи по чл. 117, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС за самоначисляване на дължимия данък от получателя и същите са включени в дневниците за продажби и в СД по ЗДДС без основание. Съгласно констатираните факти при извършената насрещна проверка на прекия доставчик и представените от РЛ документи, органите по приходите са приели, че "Салиев 79" ЕООД не е разполагал със стоки, с които да се разпореди и продаде на своя получател, т. е. не са налице действително осъществени доставки на метални отпадъци от прекия доставчик на РЛ. С влязлото в сила решение по адм. дело № 7419/2016 г. АССГ е достигнал до извода за законосъобразност на РА в оспорената му част. Възприел е за правилни констатациите на приходните органи, че не е установено по категоричен начин наличността на съответните метални отпадъци при "Салиев 79" ЕООД, за да може последният да ги предаде на "Металвест" ЕООД. С искането за отмяна на влезлия в сила съдебен акт молителят представя писмени доказателства, представени му от "Салиев 79" ЕООД, а именно: договор за транспортна услуга от 15.04.2014 г., съгласно който "Салиев 79" ЕООД като възложител, възлага на "М. М." ООД като изпълнител да извършва срещу възнаграждение услугата по транспортиране на отпадъци от черни и цветни метали до посочени от него складове на територията на страната със собствени или наети транспортни средства; рамков договор за покупко-продажба от 01.01.2014 г., сключен между "Салиев 79" ЕООД като купувач и "Булагро" ЕООД като продавач, съгласно който продавачът продава на купувача вторични метали - стоманени отпадъци, стоманени стружки, отпадъци от цветни метали и договорът е със срок на действие от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г.; лицензия № 583 от 05.04.2007 г., издадена на "Булагро" ЕООД, съгласно която търговецът може да извършва търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали на описаните в лицензията площадки; 30 бр. приемо-предавателни протоколи с дати на издаване през 2014 г. за предаване от "Булагро" ЕООД на "Салиев 79" ЕООД на отпадъци от черни и цветни метали, описани във всеки от протоколите заедно с приложени към тях сертификати за произход на металите. Настоящият съдебен състав на Върховния административен счита, че така представените към молбата за отмяна писмени документи не могат да се квалифицират като нови писмени доказателства и с тях не се установяват нови обстоятелства по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, както и не са от съществено значение за изхода на спора. Отмяната на влязъл в сила съдебен акт представлява извънреден и извънинстанционен способ за защита, който се осъществява само на конкретно и изчерпателно посочените в закона основания. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като съдебният акт е влязъл в сила. Тази непълнота обаче следва да произхожда от причина, независеща от съда или страната, тоест да не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност, проявена от страната. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора. Задължителна предпоставка за приложението на тази норма е новото писмено доказателство или обстоятелство да е от съществено значение за делото, т. е. ако е било предоставено на вниманието на съда, съдебният акт вероятно би бил с различно съдържание. В конкретния случай, посочените по-горе предпоставки за да се определят представените документи като нови доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, не са налице. Молителят твърди, че приложените писмени документи са изходящи от трето лице - "Салиев 79" ЕООД, който се явява негов доставчик във връзка с процесните фактури, по отношение на които от РЛ са издадени протоколи за самоначисляване на основание чл. 117 от ЗДДС, и съответни, тези документи удостоверяват факта, че прекият доставчик е разполагал със съответно количество метални отпадъци, за да може да ги прехвърли на своя получател. Така наведеното твърдение е неоснователно. По своята същност подадената от "Металвест" ЕООД молба за отмяна и придружаващите я документи целят попълване на делото с доказателствен материал, който е могъл да бъде представен в рамките на инстанционното производство по разглеждане на жалбата на дружеството срещу процесния РА в оспорената му част, включително и при подаване на касационна жалба срещу решението. Видно от събраните в рамките на ревизията доказателства насрещната проверка на "Салиев 79" ЕООД е извършена по реда на чл. 32 от ДОПК, като от ревизираното лице са представени договор между него и доставчика му за доставка на ОЧЦМ от 14.07.2014 г., приемо-предавателни протоколи за предаване на съответното количество метални отпадъци, товарителници, кантарни бележки, платежни нареждания, отчетна книга на "Салиев 79" ЕООД в качеството му на търговец и брокер на отпадъци / на л. 147 - л. 234 от делото/. Едновременно с това в том 2 от приложенията към делото с писмо № 01 от 12.02.2016 г. от "Металвест" ЕООД, адресирано до "Салиев 79" ЕООД за изискване на всички документи, касаещи произхода на доставените от него отпадъци, са представени и приобщени по преписката подробно изброени от доставчика писмени документи - на л. 501-л. 502. По отношение на произхода на стоките в отговора на писмото т. 3, от № 1 до № 11 са приложени рамкови договори между "Салиев 79" ЕООД и негови доставчици заедно с приемо-предавателни протоколи и сертификати за произход/ от л. 503 - л. 592 от том 2 от приложенията към делото/. Измежду тези търговци не фигурира посочения в молбата за отмяна предходен доставчик "Булагро" ЕООД, като последният не фигурира и в списъка на доставчици, подробно посочени от "Салиев 79" ЕООД в отчетната книга за търговците и брокерите на отпадъци за 2014 г. и за 2015 г. / прил. и на л. 619 до л. 680 от том 2 от приложенията/. Отделно в цитирания отговор от "Салиев 79" ЕООД е отразено, че транспортирането на отпадъците е извършено от "М. М." ООД с управител М. Я., като лицето Л. Б. е шофьор в посоченото дружество. Следователно, така представените с молбата за отмяна писмени доказателства не са нови писмени доказателства, за които да се приеме, че молителят е бил в обективна невъзможност да се снабди с тях, доколкото още в рамките на ревизията са ангажирани съответни документи от прекия доставчик във връзка със спорните доставки. От друга страна, така ангажираните за първи път с искането за отмяна писмени документи не са от съществено значение за спора и не могат да променят изхода на делото, тъй като посоченият в документите предходен доставчик "Булагро" ЕООД не фигурира в останалия писмен доказателствен материал по делото като предходен доставчик на "Салиев 79" ЕООД и следователно, от съдържанието на тези документи не се установява факта на наличността на съответно количество стоки - метални отпадъци у прекия доставчик, за да ги предаде на своя получател. В този смисъл разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от АПК визира факти и обстоятелства, които са съществували в хода на съдебното производство, но които страната не е могла да докаже и които ако бяха представени пред съда, неговият съдебен акт би бил с друго съдържание. Съобразно изложеното, представените договор за транспорт с "М. М. " ООД, рамков договор за продажба на ОЦЧМ с "Булагро" ЕООД и приложените към него приемо-предавателни протоколи и сертификати за произход не могат да повлияят на изхода на спора с постановяване на съдебен акт с различно съдържание. По изложените съображения, които сочат на отсъствие на хипотезата по чл. 239, т. 1 от АПК, искането на "Металвест" ЕООД за отмяна на влязлото в сила решение по адм. дело № 7419/2016 г. по описа на АССГ, е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение