Решение № 13704 от 8.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11818/2017 г.

Решение № 13704 от 8.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11818/2017 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. Р., [населено място], [жк], [жилищен адрес], против решение № 4465 от 04.07.2017 г. по адм. дело № 1647/2017 г. на Административен съд София-град, с което жалбата на Р. против заповед № 513 з-9028/29.11.2016 г. на директора на СДВР, за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", е отхвърлена. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва касационната жалба. Претендира разноски-юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Решението на Административен съд София-град е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът е счел, че оспорената заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл. 204, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) орган, в предвидената от закона писмена форма. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че при издаване на процесната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Същата съдържа изброените в чл. 210, ал. 1 ЗМВР реквизити, като подробни фактически обстоятелства относно извършеното нарушение се съдържат и в цитираните в заповедта и посочени от съда справка рег. № 227 р-5457/31.03.2016 г. и обобщена справка рег. № 513 р-33559/26.08.2016 г. Споделят се изводите на административния съд за издаване на оспорения акт при спазване изискванията на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР и чл. 195, ал. 2 от ЗМВР, като при извършената преценка правилно съдът е съобразил обстоятелството по чл. 195, ал. 3 от ЗМВР, че оспорващия е бил в законоустановен отпуск поради временна неработоспособност за определени периоди след 29.08.2016 г. до датата на процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание. На следващо място верен като краен резултат е извода на съда, че в процесния случай не е допуснато нарушение на нормата на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. Предвид проведеното в конкретния казус производство по чл. 207 от ЗМВР с оглед данните за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по см. на чл. 207, ал. 1 вр. чл. 203, ал. 1, т. 7 и т. 13 от ЗМВР, обобщение на установените факти и обстоятелства в проведеното дисциплинарно производство е направено съгласно чл. 207, ал. 7 от ЗМВР в обобщена справка рег. № 513 р-33559/26.08.2016 г., с която оспорващия е запознат на 26.08.2016 г. На същата дата на Р. Р. на осн. чл. 207, ал. 11 от ЗМВР е връчена покана за запознаване с цитираната справка и даване на допълнителни обяснения или възражения. Именно депозираното възражение от оспорващия с рег. № 513 р-3380 от 29.08.2016 г. има характера на възражение по чл. 210, ал. 7 от ЗМВР и същевременно на писмено обяснение по см. на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, прието от ДНО видно от поставеното върху възражението отбелязване с датата 22.11.2016 г., поради което следва да се приеме, че правилото, въведено с цитираната разпоредба, в конкретния случай е спазено. Правилно е заключението на административния съд за спазена процедура по чл. 207 от ЗМВР. Дисциплинарното производство е образувано със заповед на директора на СДВР съобразно разпоредбата на чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Оспорващият е запознат със заповедта и с обобщената справка и на същия е дадена възможност да участва в проведеното дисциплинарно производство, самостоятелно или да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него служител на МВР, да се запознава с материали по производството и да прави необходимите извлечения, да представя доказателства, да прави искания, бележки и възражения, да дава или да откаже да дава обяснения, включително както се отбеляза по-горе да даде допълнителни допълнителни обяснения или възражения след запознаването си с обобщената справка, с което изискванията на чл. 207, ал. 8, ал. 10 и ал. 11 от ЗМВР са спазени. Съобразно разпоредбата на чл. 207, ал. 12 от ЗМВР дисциплинарното производство е приключило в срок със становище до ДНО на дисциплинарно разследващия орган за наличието на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност. Неоснователни са възраженията в касационната жалба. Независимо, че в мотивите на оспорената заповед дисциплинарнонаказващия орган е обективирал и констатации относно изготвена оценка на изпълнението на длъжността на мл. експерт Р. Р. за периода 01.08.2014 г. до 23.06.2016 г., според която същия е получил най-ниска оценка за изпълнение на длъжността, служебното правоотношение с касатора не е прекратено на осн. чл. 226, ал. 1, т. 7, б. "б" от ЗМВР, а посочените констатации са само елемент от изложените от административния орган мотиви, касаещи цялостното поведение на държавния служител по време на службата, поради което спазването правилата за извършване на оценката е въпрос неотносим към предмета на настоящото производство. В съответствие с приложимите материалноправни разпоредби е заключението на първоинстанционния съд, че от страна на жалбоподателя е допуснато посоченото в оспорената заповед дисциплинарно нарушение и предпоставките на чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 4 ЗМВР за налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание са изпълнени. Според цитираните разпоредби като дисциплинарни нарушения са определени неизпълнението на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители, както и неспазването на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. В конкретния случай е безспорно установено, че Р. Р. на 14.03.2016 г. около 07. 45 ч., в [населено място], в района на спирката на трамвай № 11 на кръстовището на бул. К. Величков и бул. Т. Александров, и в метростанция "К. Величков", е извършил действия, изразени в бутане, дърпане и неправомерно използване на физическа сила спрямо лицето Г. Н., на публично място и ставащо достояние на множество хора. Това поведение на служителя правилно е квалифицирано от ДНО като виновно нарушение на чл. 86, ал. 1, и ал. 4 от ЗМВР, т. 19, т. 20, т. 25 и т. 93 от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР, при което е осъществен състава на дисциплинарните нарушения по чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 4 ЗМВР. При тези факти правилни са изводите на първоинстанционния съд, че е налице уронване престижа на държавната служба, тъй като деянието е извършено на публично място, станало е достояние на обществеността, при което са създадени определени нагласи относно наказаното лице като служител на МВР, и съответно за дейността на министерството, т. е. налице са тежки нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание "уволнение" по см. на чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. първо и т. 13 от ЗМВР. Не се кредитират доводите на касатора относно неизвършване на вмененото му дисциплинарното нарушение. Същите не кореспондират с установената по делото фактическа обстановка и с приетите по делото доказателства, включително извършената в хода на проведеното дисциплинарно производство видеотехническа експертиза на видеозаписи от метростанция "К. Величков" от 14.03.2016 г., както и с писмените сведения на А. М. и Г. Н.. По отношение определянето вида и размера на наложеното наказание и прилагане разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР първоинстанционния съд е изложил мотиви, които изцяло се споделят от настоящата инстанция. В случая не е налице хипотезата на чл. 212 от ЗМВР тъй като процесното наказание не е последица от отменена или изменена след обжалване заповед за налагане на предходно по-леко дисциплинарно наказание. Не се установява по делото и друго твърдяно от касатора обстоятелство- ползвания от Р. продължителен отпуск по болест да е причина или да е посочен като едно от основанията при формиране преценката на дисциплинарнонаказващия орган за определяне вида и размера на наложеното наказание. Обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и същото е обосновано. АССГ е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Решението е постановено при разпределена тежест на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища, като изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебното решение е законосъобразно и обосновано и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, с оглед на факта, че ответната страна е представлявана от юрисконсулт в съдебното производство, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК вр. ТР № 3/13.05.2010 г. на ОС на колегиите на ВАС, и съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 АПК, на ответника следва да се присъдят разноски- юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение