Решение № 7784 от 2.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3074/2011 г.

Решение № 7784 от 2.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3074/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 239 и сл. от Административно- процесуалния кодекс. Образувано е по искане от Иван Йотов Георгиев от гр. Ловеч, за отмяна на влязлото в сила решение № 14756/02.12.2010 г., постановено по адм. дело № 10939/2010 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, с което е оставено в сила решение № 109/16.07.2010 г., постановено по адм. дело № 63/2010 г. на Административен съд - гр. Ловеч. В искането не е посочено конкретно основание за отмяна, излагат се съображения, че решението е неправилно и необосновано, както и че съдът не се е произнесъл по цялото искане на жалбоподателя. Молителят претендира да бъде отменено решението на тричленния състав и да бъде постановено друго, с което да бъде уважена жалбата му против оспорения административен акт. Ответникът по искането за отмяна - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" /РУ"СО"/ гр. Ловеч, не е изразил становище. Върховният административен съд, като обсъди данните по делото и доводите изложени в искането за отмяна, приема за установено следното: С решение № 14756/02.12.2010 г., постановено по адм. дело № 10939/2010 г. на Върховния административен съд, чиято отмяна се претендира, тричленен състав на ВАС, шесто отделение, в производство по чл. 208 и сл. АПК, е оставено в сила решение № 109/16.07.2010 г. по адм. дело № 63/2010 г. на Административен съд - гр. Ловеч, с което е отхвърлено оспорването на Иван Йотов Георгиев против решение № 7/16.03.2010 г. на директора на РУ"СО" - гр. Ловеч, с което е оставена без уважение жалбата против разпореждане № ПР-23/11.01.2010 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при РУ"СО гр. Ловеч. При формиране на изводите си, настоящият петчленен състав на ВАС съобрази, че приложението на извънредния способ за отмяна на порочни, влезли в сила съдебни решения по чл. 237 АПК е допустимо само когато е налице някое от изчерпателно посочените в чл. 239 АПК отменителни основания. В молбата, по която е образувано настоящото производство не са посочени конкретни основания за отмяна от визираните в чл. 239, т. т. 1 - 6 АПК, а от изложените съображения може да се направи извод, че се твърди неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт, както и на потвърдения с него административен акт - разпореждане на ръководителя на "Пенсионно осигуряване", с което е отказано отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване при условията на чл. 74, ал. 1, т. 1 КСО. Решенията на тричленен състав на Върховния административен съд, постановени в касационно производство по реда на чл. 208 и сл. АПК, каквото е решението, чиято отмяна се претендира, не подлежат на инстанционен контрол. Същите са окончателни съгласно чл. 223 АПК и могат да бъдат отменени само при наличие на отменително основание по чл. 239 АПК. Както се посочи по-горе, наличие на конкретно основание за отмяна не се твърди в искането, нито в съдебното заседание по делото, не може да се изведе и от съдържанието на искането за отмяна, а такова не се установява и от данните по делото. По конкретно, в чл. 239, т. 1 АПК е предвидено, че актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В случая не са представени нови доказателства, не се твърди наличие на такива, не са посочени нови обстоятелства, които да са от значение за делото, поради което не е налице основание за отмяна по т. 1 на чл. 239 АПК. Не са налице и останалите основания за отмяна, посочени в чл. 239, т. т. 2-6 АПК, както следва: по т. 2 - по надлежен съдебен ред да е установена неистинността на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на чл. от състава на съда във връзка с решаването на делото; по т. 3 - актът да е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен; по т. 4 - между същите страни, за същото искане и на същото основание да е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска; по т. 5 - страната вследствие на нарушаване на съответните правила да е била лишена от възможност да участва в делото или да не е била надлежно представлявана, или да не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани и по т. 6 - с решение на Европейския съд за защита на правата на човека да е установено нарушение на ЕКПЧОС. Следва да се отбележи, че предвид съдържанието на искането за отмяна и изложените съображения в съдебното заседание по делото, по същество претенцията на молителя представлява искане за преразглеждане на решението на тричленния състав на ВАС по адм. дело № 10939/2010 г. по съображения за неправилност, което е недопустимо предвид същността на производството за отмяна на влезли в сила решения като извънреден извънинстанционен способ за отмяна. Твърдението на касатора, че касационният състав на съда не се е произнесъл по цялото му искане, не следва да бъде обсъждано, тъй като непроизнасянето по цялото искане на страната не представлява основание за отмяна на решението. При наличие на такъв порок на решението - непроизнасяне по цялото оспорване, страната е имала възможност да защити правата си по предвидения за това ред и в срока по чл. 176 АПК, а не по реда на производство за отмяна. По изложените съображения, подаденото искане за отмяна следва да бъде отхвърлено. С оглед горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,