Решение № 9196 от 17.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13119/2017 г.

Решение № 9196 от 17.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13119/2017 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС). Образувано е по две касационни жалби, едната от които подадена лично от В. Василев, а втората чрез адв. С. Михов, против решение № 392 от 21.09.2017 г., постановено по адм. д. № 517/2016 г. по описа на Административен съд – Плевен в частта му, в която е отхвърлен предявеният от В. Василев иск по чл. 284 от ЗИНЗС за обезщетяване на неимуществени вреди в периода 16.05.2016 – 16.06.2016 г. поради поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода – лоши битови условия в приемното отделение на Затвора – [населено място] и поради лишаването му от българо-английски речник за разликата от присъдените 100,00 лева до пълния претендиран размер от 27 000,00 лева, ведно със законната лихва от 16.06.2016 г. Обжалвано е и в частта, с която В. Василев е осъден да заплати на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД "ИН") към Министерство на правосъдието (МП), гр. София разноски в размер на 440,00 лева за юрисконсултско възнаграждение. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Посочва се, че първоинстанционният съд не е съобразил и не е обсъдил правилно доказателствата по делото по отношение на присъдения размер на обезщетението. Отбелязва се, че причинените вреди не могат да се оценят на сумата от 100, 00 лева. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се уважи изцяло предявения иск. Претендира се присъждане на разноски в производствата пред двете инстанции. Ответникът по касационната жалба – Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към Министерство на правосъдието, гр. София, чрез юрк. Г. Георгиева, оспорва касационната жалба по аргументи, изложени в представен по делото писмен отговор. Посочва, че съдът е определил размера на обезщетението за неимуществени вреди при съблюдаване изискването на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), като са отчетени обстоятелствата, съставляващи нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС съобразно събраните по делото доказателства, периода на исковата претенция, характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания. Моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Тя е частично основателна в частта на решението, в която ищецът Василев е осъден да заплати на ГД "ИН" юрисконсултско възнаграждение. С обжалваното решение административният съд е уважил частично, като основателен и доказан искът за обезщетяване на причинени неимуществени вреди за сума в размер на 100, 00 лева, ведно с лихва върху нея, считано от 16.06.2016 г. до влизане в сила решението. В останалата му част до пълния претендиран размер от 27 000, 00 лева, искът е отхвърлен като неоснователен. Със същото решение са присъдени и разноски на ответника в размер на 440, 00 лева за юрисконсултско възнаграждение, като съдът е отхвърлил искането за присъждане на разноски от пълномощника на ответника за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 1240, 00 лева като неоснователно. За да постанови този резултат съдът е счел, че кумулативно са налице елементите от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на ГД "ИН" по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС във вр. с § 49 от ПЗР към ЗИД на ЗИНЗС, поради което е приел предявеният от Василев иск срещу ГД "ИН", за доказан по основание за процесния период. Първоинстанционният съд е приел за доказано, че в килията, в която Василев е бил настанен в периода 16.05.2016 г. – 16.06.2016 г., бетоновият под е бил разбит, а през липсващата мрежа на прозореца са прониквали плъхове и насекоми. Приел е за безспорно установено, че единственият контакт в килията е бил разбит, като предвид липсата на топла вода от мивката в килията, на лишения от свобода е била ограничена възможността да си стопля вода, тъй като основателно се е страхувал от оголените кабели. Съдът е приел за доказано, че Василев не е могъл да се сдобие българо-английски речник поради факта, че внасянето на такъв не му е било разрешено, въпреки че държането на такъв в действителност е било разрешено. В периода от 17.05.2016 г. до 01.06.2016 г. съдът е приел, че килията е била пренаселена, като не е била осигурена достатъчна минимална обитаема жилищна площ. Административният съд е квалифицирал въздействията върху лишения от свобода по степен и интензитет като "причиняващи страдание и унижаващи достойнството". Приел е, че с оглед предявената от Василев искова претенция се доказало наличието на допуснато нарушение на чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и на чл. 2, т. 3, чл. 3 и чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС от страна на администрацията на ГД "ИН" при престоя на лишения от свобода в ПО на Затвора – [населено място], доколкото били налице доказателства за пребиваването му през процесния период при изложените по-горе и доказани нарушения. Съдът е счел, че липсата на осигурени елементарни хигиенни и битови стандарти, както и лишаването от разрешена вещ – книга (българо-английски речник), били обстоятелства, които в своята съвкупност и преценени с оглед периода на престоя в ПО на Затвора – [населено място], неминуемо водели до потискане, унижаване, неблагоприятно засягане на личността и до необосновано нарушаване на основни субективни права на ищеца и общочовешки ценности, защитени от ЕКПЧ, като според съда същите рефлектирали неблагоприятно и върху личната му сфера. С оглед изложеното съдът е приел, че в случая негативните преживявания, физически и емоционален дискомфорт на Василев, надвишаващи неизбежното ниво, макар и без конкретно увреждане на здравето, доколкото били довели до унижаване на човешкото му достойнство, представлявали неимуществени вреди, причинени вследствие на нарушение на чл. 3, ал. 1, вр. ал. 2 от ЗИНЗС и вр. чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС за осигуряване на условия, обезпечаващи поддържането на физическото и психическото здраве на лишените от свобода лица и зачитане на правата и достойнството им, което рефлектирало върху личната сфера на ищеца, накърнявайки общочовешка ценност, защитена с нормата на чл. 3 от ЕКПЧОС. Отчитайки обстоятелствата, съставляващи нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, периода на исковата претенция, характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, без настъпване на конкретно увреждане физическото или психическото здраве на лишения от свобода, както и при съобразяване на пилотното Решение на ЕСПЧ от 27.01.2015 г. по делото "Нешков и други срещу България" и прилагане на чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС във вр. с § 49 от ПЗР към ЗИД на ЗИНЗС, съдът е приел, че следва да уважи предявения иск в размер на 100, 00 лева, като е уважил и акцесорната претенция за лихва върху присъдената сума на обезщетението, считано от 16.06.2016 г. до влизане в сила на съдебното решение, съобразявайки се по отношение на крайния момент на начисляване на лихвата със заявеното от Василев в исковата молба. Съдът е счел, че следва да отхвърли като неоснователен и недоказан иска на лишения от свобода в останалата му част до пълния претендиран от ищеца размер на обезщетението за неимуществени вреди от 27 000, 00 лева. С оглед изхода на делото, първоинстанционният съд е счел, че В. Василев следва да заплати на ответника разноски в размер на 440, 00 лева, като е отхвърлил като неоснователно искането за разликата над тази сума до пълния претендиран от ответника размер. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неправилно е в частта в която ищецът е осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение. Следва да се посочи и че спорът пред касационната инстанция е единствено по отношение на размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. За да бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: 1. акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона; 2. настъпила, в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС, оборима презумпция и 3. пряка и непосредствена причинна връзка между вредите и нарушението. При правилно установена фактическа обстановка, съставът на Административен съд – Плевен е достигнал до правилен и подробно мотивиран извод за частична основателност на предявената от Василев искова претенция във връзка с установеното му поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода – лоши битови условия в приемното отделение на Затвора – [населено място] и лишаването му от българо-английски речник, който извод се споделя и настоящата касационна инстанция. Правилно предявеният от Василев иск срещу ГД "ИН" е приет за доказан по основание за процесния период. На следващо място при определяне на дължимото обезщетение първоинстанционният съд е отчел характера, степента, интензитета и продължителността на търпените вреди и е определил размера му, като е изходил от разпоредбите на чл. 52 ЗЗД, във вр. с пар. 1 ЗР на ЗОДОВ при спазване принципа на справедливост. При извършената от състава на Административен съд – Плевен преценка са съобразени всички относими, конкретно посочени в решението обстоятелства, в това число времето, през което Василев е бил поставен в условия, унижаващи човешкото достойнство, характера и интензитета на породените в него страдания и негативни преживявания, като е отчетено и че са настъпили без конкретно увреждане на физическото или психическото му здраве. Определеният от съда размер се преценява от настоящия състав като равностоен паричен еквивалент на претърпените неимуществени вреди при съобразяване на конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, относими към увреждането, от което в настоящия случай се претендират вреди. Този размер не се явява занижен и несправедлив, както поддържа касационния жалбоподател. Той е достатъчен, за да възмезди претърпените от Василев неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода – лоши битови условия в приемното отделение на Затвора – [населено място] и поради лишаването му от българо-английски речник. Обезщетението за неимуществени вреди е с компенсаторна функция доколкото компенсира вредите в техен паричен еквивалент. Определянето му изисква извършването на преценка на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които както се посочи, правилно са отчетени от първоинстанционния съд при определяне на присъденото обезщетение. Съобразени са всички установени неблагоприятни последици и техния интензитет, както и периода през който са търпени вредите. Над присъдения размер на обезщетение искът за неимуществени вреди правилно е преценен от състава на Административен съд – Плевен като неоснователен, предвид което е отхвърлен. Неоправдани са оплакванията на касационния жалбоподател във връзка с размера на присъденото обезщетение за претърпените от него вреди, тъй като не са мотивирани с конкретни обстоятелства, спрямо които да се извърши различна от направената в обжалваното решение преценка. Той не сочи относими към преценката досежно размера на обезщетението факти, които са останали несъобразени от първоинстанционния съд, а определянето на по-висок размер на обезщетението не може да бъде самоцел. Съдът е определил размера на обезщетението за процесния период като практически е отчел, че по делото не се твърди и установява причиняване на страдания над обичайните, за които е определил обезщетение в размер на 100, 00 лева. Негативните изживявания, свързани с поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, са му се отразили в относително по-малка степен, доколкото периода, през който са търпени, е сравнително краткотраен. В заключение, според настоящия състав, преценката на обстоятелствата, имащи значение за правилното определяне на обезщетението от настоящия съд при прилагане нормата на чл. 52 ЗЗД налага извод, че вреди в по-голям от присъдения размер с решението на Административен съд – Плевен не са установени и доказани по делото. Определеното обезщетение е в състояние да компенсира вредите, претърпени във връзка с поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода от страна на администрацията на ПО на Затвора – [населено място]. Настоящата касационна инстанция счита обаче, че решението е неправилно в частта, в която В. Василев е осъден да заплати на ГД "ИН" юрисконсултско възнаграждение, доколкото решението на административния съд е било обжалвано в цялост от адв. С. Михов, процесуален представител на касационния жалбоподател. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение пред първоинстанционния съд е неоснователно. Производството по делото е водено по специалния ред по чл. 284 от ЗИНЗС, като в ал. 2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК и чл. 143 АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи. Ето защо в тази му част обжалваното решение следва да се отмени. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение