Решение № 78 от 10.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 322/2012 г.

Решение № 78 от 10.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 322/2012 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Елеонора Чаначева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, образувано по молба на [фирма] - [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 502 от 14.11.2011 г. по гр. д. 846/11 г. на Пазарджишки окръжен съд. Молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1 ГПК е подадена в предвидения тримесечен срок по чл. 305, т. 1 ГПК и тъй като отговаря и на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК, същата следва да бъде допусната до разглеждане. Молителят, чрез пълномощника си - адв. А. Т. поддържа, че се е снабдил с доказателства, които имали характер на новооткрити и които не е могъл да представи своевременно поради поведението на прокуриста на дружеството. След тези доводи, страната подробно е изложила оплакванията си за неправилност на съдебния акт, чиято отмяна иска, като така ги е квалифицирала - преценила е като "абсурдни" направените от съда правни изводи, разгледала е фактите по спора в контекста на своето становище по него и в заключение е направила извод, че "с оглед развитие на правото, на действителното усъвършенстване на правната уредба, на нейното прилагане и тълкуване" било недопустимо "съществуването и битуването на подобно решение в правния мир". Към тази молба за отмяна страната е приложила - договор за наем от 1.01.2009 г. /чиято дата е поправена/, приемо-предавателен протокол от 15.03.2009 г., протокол от 15.03.2009 г. /чиято дата също е поправена/ и писмо предизвестие за прекратяване на договора за наем от 12.02.2009 г. Ответникът по молбата - [фирма] - [населено място] е на становище, че молбата не съдържа ясно и мотивирано основание по чл. 303 ГПК, а по същество е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Молителят не установява наличие на твърдяните от него обстоятелства, обуславящи основание за отмяна на влезлия в сила съдебен акт по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. За да е налице посоченото отменително основание е необходимо страната да представи новооткрити доказателства, които въпреки положената от нея дължима грижа за добро водене на процеса не е могла да представи по време на висящността на делото, защото не са й били известни или не е могла да се снабди с тях и тези доказателства биха променили извода на съда за основателността на иска, поради релевантността си за спора. В разглеждания случай, представените от молителя - договор за наем от 1.01.2009 г. /чиято дата е поправена/, приемо-предавателен протокол от 15.03.2009 г., протокол от 15.03.2009 г. /чиято дата също е поправена/ и писмо предизвестие за прекратяване на договора за наем от 12.02.2009 г. не съставляват новооткрити обстоятелства, съобразно смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Както договора за наем, така и свързаните с него приемо-предавателен протокол, протокол за прекратяването му и писмото предизвестие са документи, съставени /дори и ако се възприемат поправените дати/ през 2009 г. т. е. преди завеждане на иска. Исковата молба е от 6.12.2010 г., а заявлението по чл. 410 е с дата 20.09.2010 г. и съответно обективират осъществени в същата година юридически факти, т. е. преди завеждане на иска. Следователно по време на разглеждане на делото, и при водене на процеса с необходимата процесуална активност са могли да бъдат представени, още повече, че молителят е страна по договора за наем и съответно участник във всички правни действия, свързани с него и обективирани от приложените доказателства. Основанието по т. 1 на чл. 303, ал. 1 ГПК изисква установеност на нарушаване от страна на съда на съдопроизводствените правила, но това основание е неприложимо спрямо липсата на процесуална активност на страните. Освен това молителят не излага и никакви доводи за връзката на тези доказателства с предявения иск. Нито сочи доводи за това, че представянето им установява фактическа обстановка, различна от констатираната от съдилищата при разглеждане на повдигнатия правен спор. Основният спор между страните е бил свързан с правото на собственост върху процесната вещ, а твърденията на ищеца още в първоинстанционното производство, свързани с договора за наем, чието доказване се осъществява в настоящето производство, са се изчерпвали с това, че процесният касов апарат бил пуснат в експлоатация именно в този обект. Т. е. не само, че ищеца е знаел към завеждане на иска за съществуването на наемния договор /вж. обстоятелствената част на исковата молба/, но и в производството този факт не е бил спорен, а просто без правно значение за установяване на собствеността върху вещта, с оглед представените доказателства за демонтаж на процесното фискално устройство. С оглед изложеното не са налице предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и подадената молба следва да бъде оставена без уважение. Страната е изложила подробни доводи за неправилност на решението. Преценката, обаче на сочената неправилност, е въпрос, който следва да се обсъжда по реда на инстанционния контрол, а не в производството по чл. 303 ГПК. С подадената молба за отмяна, молителят всъщност се стреми да се пререши правният спор като се обсъдят отново събраните доказателства и се направят различни фактически и правни изводи на основание общите оплаквания за незаконосъобразност, а не на лимитивно изброените основания за отмяна по реда на чл. 303 от ГПК, въпреки, че процесуалният ред за инстанционен контрол на решението на въззивния съд е изчерпан с произнасянето на въззивния съд, чието решение е влязло в сила. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение