Решение № 96 от 8.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3855/2024 г.

Решение № 96 от 8.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3855/2024 г., VI о., докладчик председателят Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на "УНИПАК-В" ЕООД, ЕИК 117039133, действащо чрез пълномощника адв. П. Иванова, срещу решение № 442/5.02.2024 г., постановено по административно дело № 410/2023 г. по описа на Административен съд – Русе, с което е: 1) отхвърлено оспорването по жалба на "УНИПАК-В" ЕООД против решение № 1040-17-60 от 28.06.2023 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) – Русе, с което е потвърдено разпореждане № 5104-17-51 от 19.05.2023 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ – Русе, с което злополуката, станала със С. И. И. на 20.02.2021 г., се приема за трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО; 2) осъдено "УНИПАК - В" ЕООД да заплати на Националния осигурителен институт сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение; 3) осъдено "УНИПАК-В" ЕООД да заплати на Р. Ц. И., И. С. И. и Е. С. Ц. сумата от 650 лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение. По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отмени решението на директора на ТП на НОИ – Русе, с което е потвърдено процесното разпореждане и да се признае, че смъртта на С. И., настъпила на 20.02.2021 г., не е в резултат на трудова злополука. Претендира и присъждане на разноските за производството. Ответникът по касация – директорът на ТП на НОИ – Русе, в писмен отговор аргументира теза за неоснователност на касационната жалба и правилност на атакуваното с нея решение, като моли жалбата да бъде оставена без уважение. Останалите касационни ответници – Р. Ц. И., И. С. И. и Е. С. Ц. (наследници на покойния С. И. И.), чрез процесуалния си представител адв. Е. Заякова, излагат писмено становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение, като искат то да бъде оставено в сила и да им се присъдят направените разноски за настоящата инстанция. В съдебно заседание Р. И. е представлявана от адв. С. Нейкова, която поддържа заявените искания. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на първоинстанционното съдебно решение, поради което предлага оставянето му в сила. Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Административен съд - Русе правилно е установил фактите по спора, от които е съществено да се отбележи следното: Починалият С. И. И. е работил по трудово правоотношение в "УНИПАК-В" ЕООД, съгласно трудов договор № 442 от 26.09.2019 г., сключен за неопределен срок на длъжност "Портиер", при пълно работно време, с място на работа: "УНИПАК-В" ЕООД, с адрес гр. Русе, ул. "Кап. Райчо Николов" № 9. Представени са два графика за дежурство за месец февруари 2021 г., от които е установено, че на 20.02.2021 г. С. И. е бил нощна смяна от 22:00 до 08:00 ч. По реда на чл. 57, ал. 2 от КСО и чл. 3, ал. 3 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки е декларирана злополука, станала със С. И. на 20.0.2021 г., довела до неговата смърт. Декларацията е подадена от Р. Ц. И. – наследник на И., в срока по чл. 57, ал. 2 от КСО. В нея са описани обстоятелствата, при които е настъпила злополуката – "в стая, построена в двора на предприятието с основно предназначение – приготвяне на храна и затопляне на вода за животни, отглеждани в двора на предприятието, има печка на твърдо гориво с кюнци за извеждане на дима, И. е упоен от пушека, без да усети газовете. Намерен е в полуоблегнато положение, облечен с много дрехи и плетена шапка.". Предвид горното и разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от КСО, със заповед № 1015-17-205 от 19.11.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Русе е открито разследване на злополуката, резултатите от което са обективирани в протокол № 23 от 19.01.2022 г. от нарочна комисия. От констатациите в протокола е установено, че пострадалият е започнал работа в 22:00 ч. на 19.02.2021 г. и е трябвало да приключи в 08:00 ч. на 20.02.2021 г., но е останал в обекта и след това, тъй като е бил помолен от колегата си Т. С. Т. (който е следвало да застъпи следващата смяна) да го изчака до пристигането му. В докладна записка от 20.02.2021 г. относно сигнал за починало лице, ст. полицай Д. Д. е пояснил, че при посещение на "УНИПАК-В" ЕООД е бил посрещнат от Т. П. и Г. Б. и му е обяснено, че починалият С. И. е намерен в стаичката за почивка, намираща се в дъното на фирмата до загражденията за животни. Свидетелят П. е заявил, че портиерът С. И. по принцип стои в портиерната пред сградата, но има задължение да храни животните, които се намират в двора на предприятието. Пояснил, че в дъното на двора, където са животните, има стаичка, където И. ходи да се храни понякога. От събраните по делото доказателства се е установило, че задължението да се хранят животните е вменено и на другите двама портиери. Няколко дни преди инцидента, пострадалият е занесъл печка на дърва с кюнци, защото в стаята било много студено, а животните били много на брой и храненето им отнемало време. Поискал разрешение от шефовете му да я монтира и те му разрешили. В протокол за оглед на местопроизшествието на 20.02.2021 г. е отразено, че С. И. е открит в описаната стая, намираща се в бетонна сграда в задната част на двора на "УНИПАК-В" ЕООД. Облечен с две якета, два вълнени пуловера, обут с дебел панталон и дънки под него, с шапка на главата. Върху мивката в стаята е намерена една ябълка и обрезки от друга такава, а в джоба на връхното яке на пострадалия са намерени намачкан вестник и остатъци от храна – хляб и салам. Съгласно химическа експертиза № 151 от 24.02.2021 г. по описа на химична лаборатория при ОД на МВР – Русе, е констатирано, че в кръвната проба, иззета от трупа на С. И., има наличие на карбоксихемоглобин с концентрация над 40%. Съгласно химическа експертиза № 614 от 7.10.2021 г. по описа на химична лаборатория при ОД на МВР – Русе, въглеродният оксид е газ без мирис и цвят, по–тежък от въздуха, прониква в организма през дихателните пътища и достига до кръвообращението чрез газообмена в белите дробове. С хемоглобина в кръвта образува трайно съединение – карбоксихемоглобин. От извършената от д-р П. Д. съдебномедицинска експертиза на трупа на С. И. е установено, че причината за настъпване на смъртта следва да се отдаде на отравяне с въглероден оксид. С влязло в сила експертно решение № 0645 от заседание № 087 от 13.05.2022 г. на НЕЛК, спец. състав по вътрешни, белодробни и ССЗ – София е прието, че смъртта на С. И. е настъпила в резултат на отравяне с въглероден оксид. Злополуката със смъртен изход е причинена от външен материален фактор – въглероден оксид, причинил увреждането, т.е. смъртта е настъпила вследствие на травматично увреждане. С разпореждане № 5104-17-51/19.05.2023 г., издадено от длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО в ТП на НОИ - Русе, злополуката, станала с С. И. И. на 20.02.2021 г., е приета за трудова. Разпореждането е връчено на "УНИПАК-В" на 26.05.2023 г. Дружеството е обжалвало разпореждането в срока чл. 117, ал. 2, т. 2 във връзка с ал. 1, т. 2, б. "г" от КСО. С решение № 1040-17-60/28.06.2023 г. на директора на ТП на НОИ - Русе жалбата е отхвърлена. Горестоящият административен орган е формирал извод за наличието на всички елементи от фактическия състав на трудовата злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО. Съобразил е обстоятелството, както и данните, установени от разпитаните свидетели в досъдебното производство, че стаята, в която е намерен починал С. И., се е ползвала със знанието и разрешението на работодателя му от портиерите за почивка, хранене и пушене, което обуславя функционална връзка между условията на труд и почивка, и внезапното увреждане на здравето. За да отхвърли сезиралата го жалба от работодателя срещу това решение Административен съд - Русе е аргументирал теза, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган в рамките на правомощията му, в предписаната от закона форма, при спазване на нормативно предвидената процедура и в съответствие с материалния закон и неговата цел. По основният спорен между страните въпрос съдът е извел извод, че злополуката е трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО, защото се касае за внезапно увреждане на здравето, причинило смърт на осигурено лице, станало по време на извършване на работа в интерес на предприятието работодател. Подложеното на касация съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Съдът се е произнесъл в пределите на сезирането, по процесуално допустима жалба, отговаряща на изискванията за форма и съдържание. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт е правилен и не страда от твърдяните от касаторовия повереник пороци, съществуването на които би обусловило наличието на касационните отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. То се основава на обоснована преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд в хода на проведеното от него съдебно-административно производство е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на процесното решение на директора на ТП на НОИ – Русе съобразно очертаните предели на предмета на съдебна проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата в случая нормативна уредба е направен правилен краен извод за неоснователност на жалбата срещу акта, като убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи от касатора за неговата незаконосъобразност. Първоинстанционният съд правилно е приел, че оспореното пред него решение е издадено от компетентен по място, материя и степен орган, в предписаната от чл. 117, ал. 3 от КСО писмена форма, съдържа фактически и правни основания, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и актът е издаден в съответствие с материалния закон. Съдът е приел за доказани всички кумулативно изисквани материалноправни предпоставки от фактическия състав на понятието "трудова злополука" съгласно чл. 55, ал. 1 от КСО. Тези изводи на съда произтичат от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, при която решаващият съд обосновано е счел, че злополуката е станала при извършване на работа в полза и интерес на работодателя и вследствие на нея е причинена смъртта на лицето, като е налице и функционална връзка между злополуката и постигане на целите на изпълнението на трудовите функции на пострадалия. Налице е настъпило внезапно травматично увреждане на здравето на С. И. И., който попада в категорията на осигурените лица по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО. На 20.02.2021 г. при получаване на травматичното увреждане И. е изпълнявал трудова дейност в обект на дружеството, в който обичайно е престирал труд. Към момента на злополуката той е изпълнявал трудови функции в интерес на дружеството, т.е. налице е функционалната връзка между изпълнението на трудовите функции на пострадалото лице и настъпилата смърт, като следствие на извършваната работа. Неоснователен е касаторовият довод, че съгласно чл. 61, ал. 1 от КСО (такава алинея не съществува, а разпоредбата на чл. 61 от КСО е неотносима за казуса) и чл. 60, ал. 2 от КСО, за установяване на причинна връзка при нетравматично увреждане се произнася ТЕЛК, а първоинстанционният съд неправилно бил приел наличието на валидно решение на НЕЛК. В случая безспорно е установено, че трудовата злополука е настъпила след травматично увреждане – отравяне с въглероден оксид. Не се споделя и следващия касационен довод за нарушение на чл. 171 от АПК от първоинстанционния съд, допуснато от него, като е приел за установени факти, които са събрани чрез разпит на свидетели в друго производство – досъдебно производство. Няма законова забрана за ползване на събраните в хода на досъдебното производство доказателства, като предвид чл. 36, ал. 6 и чл. 39 от АПК това е допустимо да стане още в административното производство. Събраните доказателства в хода на досъдебното производство са изискани служебно от административния орган с писмо с изх. № 1056-17-60/23.11.2021 г., в т.ч. съдебно-медицинска експертиза, аутопсионен протокол, свидетелски показания, медицински документи, приложени към административната преписка и обсъдени от директора на ТП на НОИ – Русе. Правилно и решаващият съд ги е кредитирал, тъй като те са непротиворечиви, последователни и логични. Пред първоинстанционния съд е приета и изслушана съдебно-медицинска експертиза, заключението по която сочи като причина за настъпилата смърт на С. И. интоксикация с въглероден оксид. Последното съответства и на приетото в съдебномедицинската експертиза на трупа, извършена от д-р П. Д., според която е установено, че по тялото на И. има [заличен текст], в резултат на наличие на карбоксихемоглобин в кръвта, с концентрация над 40%. При тези данни причината за настъпване на смъртта следва да се отдаде на отравяне с въглероден оксид, като леталният изход не се дължи на доказаната употреба на алкохол (открит в кръвта на починалия). Предвид изложеното налице са материалноправните предпоставки на чл. 55, ал. 1 от КСО, за признаване на злополуката за трудова, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Във връзка с поддържаното от касатора възражение за необоснованост на съдебното решение, следва да се посочи, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. По конкретното дело първоинстанционният административен съд е установил вярно фактите по спора, като се е позовал и е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност ангажираните по делото доказателства. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че възраженията в касационната жалба не обуславят наличието на основанията по чл. 209 от АПК за отмяна на обжалваното съдебно решение. Оспореният съдебен акт е валиден, допустим и правилен и следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора претенцията за присъждане на съдебни разноски от страна на касационния жалбоподател "УНИПАК-В" ЕООД не следва да бъде уважена. Искането на ответниците по касационната жалба Р. Ц. И., И. С. И. и Е. С. Ц. (заинтересовани страни в първоинстанционното производство) за присъждане на разноски за настоящата инстанция е основателно, поради което на основание чл. 143, ал. 4 във връзка с чл. 228 от АПК касаторът следва да бъде осъден да им заплати сумата от 400 лева, заплатена от тях за процесуалното им представителство пред ВАС от адв. Заякова (не се дължи възстановяване на разходи за повече от един адвокат). Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,