Решение № 2347 от 16.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2704/2011 г.

Решение № 2347 от 16.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2704/2011 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е образувано по касационната жалба на "Елви Груп Холдинг" АД със седалище в гр. София срещу решение № 45 от 5.01.2011 г. на Административен съд - София град, постановено по адм. дело № 8055/2010 г. на този съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу писмо от 15.09.2010 г. (без номер) на началника на сектор "Пътна полиция" при СДВР. Развиват се доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му. Претендират се разноски. Ответникът началникът на сектор "Пътна полиция" при СДВР, не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, намира касационната жалба за неоснователна по същество. Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на "Елви Груп Холдинг" АД със седалище в гр. София срещу писмо от 15.09.2010 г. на началник сектор ПП при СДВР, което е изпратено в отговор на постъпило писмо изх. № 17238/2.08.2010 г. на частен съдебен изпълнител № 858, по изп. д. № 20108580400486 с искане за спиране от движение на МПС, собственост на дружеството. Административният орган е посочил, че разпоредбата на чл. 171, т. 2 от Закона за движение по пътищата е изчерпателна по отношение хипотезите, при които се прилага ПАМ "спиране от движение на МПС", поради което по същество е отказано налагането на исканата принудителна административна мярка "спиране от движение на МПС". Съдът е приел за установено, че с писмо изх. № 17238/2.08.2010 г. по изпълнително дело № 20108580400486 съдия-изпълнителят е наредил на основание чл. 431, ал. 5 от ГПК на началника на ПП- СДВР да бъдат спрени от движение подробно индивидуализирани в писмото три броя леки автомобила марка Мерцедес и един лек автомобил с марка Ауди, собственост на длъжника по изпълнителното дело "Авто Йоси" ЕООД, взискател по което е "Елви Груп Холдинг" АД. С оспореното писмо административният орган е постановил отказ по направеното искане като се е позовал на отсъствието на материалноправно основание, предвидено в специалния закон - Закона за движение по пътищата да наложи ограничителната мярка. Приет е извод за наличие на правен интерес от оспорването на административния акт от страна на взискателя по изпълнителното дело. Разпоредбата на чл. 431, ал. 5 от ГПК дава процесуална възможност на съдия-изпълнителя да поиска от органите на МВР определени действия, но от друга страна - за да могат те да извършат валидни правни действия следва да е налице материалноправно основание за това. Според първоинстанционния съд в нормативните актове, уреждащи дейността и правомощията на органите на МВР не е предвидено основание за временно спиране от движение на МПС по искане на съдия-изпълнител, поради което началникът на сектор ПП-КАТ при СДВР законосъобразно е отказал да наложи исканата ограничителна мярка. В тази връзка е направил сравнителен анализ с нормативните правила за налагане на ПАМ по Закона за българските лични документи, в който се съдържат изрични хипотези за издаване на заповед от органите по чл. 78, с която се забранява напускането на страната на лица по искане на административни и съдебни органи, определен е компетентният орган да издаде акта, фактическите и правни основания за налагане на мярката и реда за нейното оспорване. Решението е правилно. При релевантна фактическа обстановка правно обоснован е изводът за законосъобразност на оспорения административен акт. Принудителната административна мярка е вид административна принуда за преустановяване или предотвратяване на административни нарушения. В чл. 431, ал. 5 от ГПК се предвижда при необходимост съдебният изпълнител да поиска от органите на МВР спиране от движение на моторно превозно средство, върху което е насочено изпълнение за срок до три месеца. Както правилно е посочил първоинстанционния съд, искането по чл. 431, ал. 5 от ГПК е за налагане на принудителна административна мярка от категорията на визираната в чл. 171 от ЗДвП - временно спиране от движение на МПС, като редът и основанията, при които се прилага тази ограничителна мярка са уредени в Глава шеста от Закона за движение по пътищата. Изброяването на хипотезите в чл. 171, т. 2, б. "а" - "ж" от ЗДвП за налагане на ограничителната мярка е изчерпателно и разширително тълкуване е недопустимо. Мярка за обезпечаване успешното провеждане на изпълнителните действия върху моторното превозно средство по чл. 431, ал. 5 от ГПК не е предвидена. Съдът правилно, въз основа на направения анализ на действащите разпоредби в ЗДвП и издадените въз основа него подзаконови нормативни актове е достигнал до извод, че се касае за празнота в закона, която доколкото налагането на ограничителна мярка е правна рестрикция, не може да бъде попълнена с прилагане на нормативни правила и процедури по аналогия или чрез друг правен способ. Касационната инстанция споделя изцяло правните съображения на решаващият съд и направения извод, че отказът на административния орган да наложи ПАМ по искането на съдия изпълнител - временно спиране от движение на описаните автомобили, обект на изпълнителните действия, е законосъобразен поради липсата на материалноправни основания за издаване на такава заповед (в този смисъл и решението по адм. д. № 10936/2009 г. по описа на ВАС). Предвид изложеното, обжалваното решение следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд