Решение № 2888 от 24.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9138/2019 г.

Решение № 2888 от 24.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9138/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Станев, от [населено място], чрез адв. Пенев като процесуален представител, против решение № 5983 от 19.04.2019 г., постановено по адм. дело № 8307/2018 г. по описа на на Върховния административен съд, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 8121 К-6048 от 2.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното му правоотношение в системата на МВР. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според касатора не са обсъдени в пълнота неговите възражения във връзка с твърденията за незаконосъобразност на оспорения административен акт, основани на невръчване на заповедта за образуване на дисциплинарното производство, непредоставяне на възможност за запознаване със събраните в дисциплинарното производство доказателства, допуснати нарушения при провеждането му, с което е нарушено правото му на защита. Твърди, че дисциплинарно наказващият орган и съдът неправилно са формирали изводите си въз основа на доказателства от досъдебно производство - показания на свидетели с тайна самоличност, които са от значение само в наказателното производство и не са събрани по предвидения в АПК ред. Прави оплакване, че органът не е индивидуализирал конкретните задължения, които не е изпълнил и не е посочил в какво точно се изразяват вменените му нарушения. Касаторът прави искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез пълномощника си юрк. Пиперкова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, петчленен състав, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е заповед № 8121 К-6048 от 2.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, с която на жалбоподателя като разузнавач в Седмо Районно управление (РУ) при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение на основание чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2 и т. 13 във вр. чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 1, т. 2 и т. 4 ЗМВР. За да отхвърли жалбата, тричленният състав приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в установената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. Решението е валидно, допустимо и правилно. Относимите за спора факти и обстоятелства са установени от съда след обсъждане на събраните по делото даказателства. При правилно установена фактическа обстановка са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Няма спор, че инспектор А. Станев заема длъжността разузнавач V степен в 01 група "Престъпления против личността" на сектор "Противодействие на криминалната престъпност" в Седмо РУ при СДВР. Установено е, че дисциплинарното производство е образувано със заповед № 8121 К-7972/7.11.2017 г. на министъра на вътрешните работи по предложение на директора на СДВР. С нея служителят е и временно отстранен от длъжност, определен е дисциплинарно разследващ орган (ДРО) с посочени задължения. Заповедта е връчена на жалбоподателя при отказ, удостоверен с подписите на двама свидетели и в протокол от 23.11.2017 г. С последващи заповеди от 4.12.2017 г. и от 10.01.2018 г. министърът удължава срока на дисциплинарното производство до 7.03.2018 г. ДРО изготвя обобщената справка. С нея, както и с възможността да даде допълнителни обяснения или възражения служителят се запознава на 28.02.2018 г. На 2.03.2018 г. депозира обяснения до дисциплинарно наказващия орган. В него посочва, че съдържанието на обобщената справка е базирано на сведения на задържани от него и колегата му лица и осъдени за разпространение на наркотични вещества, които целят да опетнят доброто им име. След запознаване с материалите по дисциплинарното производство министърът издава заповед от 12.04.2018 г. за изменение и допълнение на първоначалната заповед за образуване на дисциплинарно производство с посочени причини за събрани данни за тежки нарушения, извършени от А. Станев и дадени конкретни указания на дисциплинарноразследващия орган във връзка с направените констатации. Заповедта е връчена на жалбоподателя срещу подпис. От ДРО е изготвена нова обобщена справка на 17.04.2018 г., с която Станев се запознава и дава обяснения на 18.04.2018 г. ДРО изготвя ново становище рег. № 3383 р-13080/19.04.2018 г., с предложение за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". В оспорената пред съда заповед са описани конкретни деяния, извършени: 1. в средата на месец декември 2016 г. в служебния кабинет в сградата на Седмо РУ, където инспектор Станев и негов колега заплашвали и тормозели свидетел с тайна самоличност с идентификационен номер 305 по ДП № 39/2017 г., задържан от тях през деня, като искали той да разпространява наркотици (марихуана); 2. на 28.07.2017 г. в жк Младост при проведена среща между жалбоподателя, неговия колега и свидетел с тайна самоличност с идентификационен номер 285 по същото досъдебно производство, на която полицейските служители предложили на свидетеля да му осигурят "чадър", като за целта щели да задържат лица - негови конкуренти при разпространението на наркотични вещества, като поискали да получават месечно определена сума и 3. на 4.10.2017 г. в жк Младост Станев е подпомогнал инспектор Е. Осман да осигурява наркотични вещества за разпространение срещу заплащане на свидетел с тайна самоличност с идентификационен номер 285, като Станев е давал съвети, информация, СИМ карти и инсталирал програми в таблет на свидетеля, за да улеснят комуникацията си и да предупреждават при акция на МВР. Жалбоподателят е измерил наркотичното вещество, което неговият колега е предоставил вечерта на 27.09.2017 г. късно на свидетеля. Описаните в заповедта действия от жалбоподателя са определени от органа като поведение, представляващо тежко нарушение на служебната дисциплина. Преценката на съда относно законосъобразността на оспорената заповед е извършена съгласно чл. 168, ал. 1 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Обсъдени са и направените от жалбоподателя възражения. Настоящият състав споделя извода, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и със съдържание съобразно изискванията на чл. 210, ал. 1 ЗМВР. Отразени са мястото, времето и обстоятелствата, при което е извършено дисциплинарното нарушение, разпоредбите, които са нарушени и доказателствата, установяващи нарушението. Актът е мотивиран, като са посочени фактическите и правни основания за издаването му, обосноваващи налагането на дисциплинарното наказание уволнение в разпоредителната му част. Спазени са сроковете по чл. 195 ЗМВР. Съгласно чл. 196 ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато компетентният орган е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при дисциплинарнонаказващия орган. Нарушенията, за които е наложено наказанието, са извършени в периода месец декември 2016 г. - 4.10.2017 г. Двумесечният срок по чл. 195, ал. 2 ЗМВР започва да тече на 6.03.2018 г., когато в МВР постъпват материалите от дисциплинарното производство, от които дисциплинарно наказващият орган получава данни за извършителя на нарушението и самото нарушение. Със становището на дисциплинарно разследващия орган, обобщената справка и обясненията министърът на вътрешните работи се запознава на 2.05.2018 г., поради което възражението за неспазване на сроковете по чл. 195 ЗМВР е неоснователно. Заповедта е издадена след преценка на всички доказателства, събрани в хода на дисциплинарното производство, поради което доводите за неспазване на разпоредбата на чл. 206, ал. 4 ЗМВР са неоснователни. Правилен е изводът на съда, че констатациите на органа не са оборени както в първоинстанционното, така и в настоящото производство. В хода на дисциплинарното производство са събрани сведения от колеги на жалбоподателя от Седмо РУ - СДВР относно липсата на промяна в служебното и личното му поведение. По делото са приети всички писмени доказателства, използвани в дисциплинарното производство. Към административната преписка са приобщени материали по образуваното досъдебно производство пред Специализираната прокуратура, гр. София. Доказателствата не са оспорени в съдебния процес. Правилно е прието, че с действията си жалбоподателят нарушава разпоредбата на чл. 67 ЗМВР, според която полицейските органи предотвратяват, пресичат, разкриват и разследват престъпления. Също така не изпълнява задълженията си, посочени в раздел II от специфична длъжностна характеристика рег. № 513 р-15812/5.06.2015 г., с която е запознат, а именно да работи за изграждане на доверие и повишаване на вярата на гражданите в институцията и предприема мерки за недопускане на прояви на корупция. С описаните в заповедта деяния жалбоподателят осъществява дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 1, т. 2 и т. 4, квалифицирани като тежки по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 7 и т. 13 ЗМВР - неизпълнение на разпоредбите на този закон; неизпълнение на служебни задължения и нарушение на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, тъй като предприема действия, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР. В съответствие със закона и доказателствата по делото е заключението, че с поведението си служителят допуска неизпълнение на конкретно посочени от органа служебни задължения и нарушение на етични правила, което поведение става достояние на лица извън системата на МВР и уронва престижа на службата. Наложеното наказание е съобразено с формата на вината и цялостното поведение на държавния служител, определено е отделно такова за всяко от нарушенията, като и в трите случаи законът предвижда дисциплинарно уволнение. Неоснователно е възражението за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспорения акт, изразяващи се в несъобщаване на касатора на заповедта за образуване на дисциплинарното производство. Тази заповед, както правилно приема тричленният състав, е връчена на служителя при отказ, надлежно удостоверен с подпис на двама свидетели и дата. Доводите относно включеното в нея разпореждане за временно отстраняване от длъжност са неотносими за настоящия спор и не подлежат на обсъждане в това производство. В тази й част заповедта подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност. Доводите на касатора за нарушено право на защита също са неоснователни. Противно на неговите твърдения, в хода на дисциплинарното производство му е дадена възможност да се запознае с констатациите на органа чрез връчване на актовете на ДРО, както и със събраните доказателства и да изрази становище по тях. Същият не прави искания за събиране на доказателства, вкл. и в съдебноадминистративния процес. Фактическите установявания, направени в хода на дисциплинарното производство не са оборени. С издадената заповед от 12.04.2018 г. за изменение на заповедта за образуване на дисциплинарното производство на дисциплинарно наказващия орган не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Промяната на обстоятелствата в хода на откритото дисциплинарно производство е с оглед установеното от дисциплинарно разследващия орган и необходимостта от извършване на нова преценка на доказателствата, както и с цел гарантиране правото на защита на държавния служител. По отношение възражението за неправилно позоваване в оспорената заповед на показанията на двама свидетели с тайна самоличност, разпитани в хода на образуваното срещу А. Станев досъдебно производство в Специализираната прокуратура - София, правилно съдът приема, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 36, ал. 4 АПК (в относимата редакция). Административният орган може да изисква информация и документи от други органи за нуждите на дисциплинарното производство, като ги осигурява служебно. Показанията на свидетелите с тайна самоличност са дадени и записани пред орган на досъдебното производство по реда на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Съгласно чл. 141, ал. 1 НПК органите на досъдебното производство разпитват свидетеля с тайна самоличност, като вземат всички възможни мерки за запазване в тайна на неговата самоличност, което включва и източника - пряк или опосреден, на неговото свидетелство. Изготвянето на протоколите от разпитите на тези свидетели е съобразено с изискването на чл. 141, ал. 2 НПК. Техните показания са обсъдени наред с другите доказателства, предоставени на дисциплинарнонаказващия орган от органа по досъдебното производство. Поради това доводите на касатора, че тези показания не следва да се кредитират в административното производство са неоснователни. Настоящият състав не споделя възражението в касационната жалба, че от изложеното в заповедта не става ясно в какво точно се изразява нарушението. Както в обобщената справка и становището на ДРО, така и в оспорената заповед са изложени подробно, последователно и ясно действията на Станев, описани заедно с поведението на колегата му Осман, които напълно съответстват на съставите на вменените му нарушения. Законосъобразно е прието, че служителят допуска неизпълнение на чл. 67 ЗМВР, на служебните си задължения и нарушава правила на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Вместо да работи за изграждане на доверие и повишаване на вярата на гражданите в институцията, както и да предприема действия за недопускане прояви на корупция, касаторът с действията си провокира трети лица за извършване на незаконна дейност - разпространяване на наркотици, като изисква от тях даване на облага, която не му се следва. Предложението чрез използване на служебното си положение да осигурява защита за извършване на престъпление от други лица и да получава облага за това, както и действия на отправяни заплахи и свидетелство на побой с цел сплашване безспорно представляват груби нарушения на служебната дисциплина, квалифицирани от органа като тежки. Това поведение на жалбоподателя правилно е преценено от министъра на вътрешните работи и от съда и като нарушение на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, поради което дисциплинарната отговорност е ангажирана за нарушения по чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 1, т. 2 и т. 4 ЗМВР. Етичният кодекс за поведение на държавните служители в МВР изисква от всеки полицейски служител поведение, с което да пази доброто име на институцията, да насърчава хората да уважават закона, като дава личен пример с поведението си и да носи отговорност за действията си. Правилно описаните в заповедта действия на жалбоподателя са определени от органа като нарушаващи т. 13, б. "а", "г", "д", т. 15, т. 24, т. ЗЗ и т. 34 от Етичния кодекс. По делото е установено, че действията и поведението на служителя са станали известни на лица извън системата на МВР, с което е уронен престижа на службата. Образуваното срещу дисциплинарноотговорното лице наказателно производство в Специализираната прокуратура - София не изключва възможността за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя съгласно чл. 194, ал. 3 ЗМВР. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно. Не са налице сочените касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и своевременно заявената претенция от пълномощника на ответника за присъждане на разноски, касаторът следва да бъде осъден да заплати на Министерството на вътрешните работи сума в размер на 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, представяваща юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,