Решение № 3637 от 13.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10163/2018 г.

Решение № 3637 от 13.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10163/2018 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроицесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Е. Т. Е." ЕООД против решение № 2851 от 27.04.2018 г., постановено по адм. д. № 9261/2017 г. по описа на Административен съд С. – град. К. навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – кметът на район "С." – Столична община не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд С. - град отхвърля жалбата на "Е. Т. Е." ЕООД против писмо от 26.07.2017 г. на кмета на район "С." – Столична община, с което дружеството е уведомено, че схемите въз основа, на които се издават разрешения за търговия на открито със сладолед на териториите на Градската и Борисовата градини, не са актуални и издадените разрешения няма да бъдат подновени. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че обжалвания административен акт е постановен от компетентен орган. Същият е издаден в предписаната от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Правилно съдът приема, че оспорения акт е издаден в съответствие с материалния закон. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че на жалбоподателя е издадено разрешение за търговия на открито със сладолед на територията на Борисовата градина, но с променено местоположение, предвид одобрената, с решение от 18.07.2013 г. на Столичен общински съвет, план – схема за поставяне на преместваеми обекти и информационни елементи. Фактът, че не е издадено разрешение за местоположение, различно от план схимата, одобрена с цетираното решение не обосновава незаконосъобразност на оспорения административен акт, тъй като по делото не е установено да е налице одобрена и действаща план-схема за поставяне на преместваем търговски обект на място, за което жалбоподателя претендира да бъде поставен мобилния му търговски обект. Правилен и обоснован е и изводът на съда за законосъобразност на административния акт в частта му, с което е отказано издаване на разрешение за поставяне на мобилно търговско търговско съоръжение в Градската градина, тъй като схема 01. 06, одобрена от главния архитект на СО на 12.04.2012 г. не е актуална. Налице е одобрена план-схема с решение от 14.03.2013 г. на СОС, в която липсват схематично определени места за поставяне на мобилни търговски съоръжения. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че столичната схема за поставяне на мобилни търговски съоръжения № 1. 6, одобрена от главния архитект на СО, т. 10 отразява площадното пространство пред Народния театър "И. В." и схематично обозначени места за поставяне на мобилни търговски съоръжения в т. ч. и открит щанд за сладолед и не попадат в УПИ І. Видно от приложеното по делото копие на план-схемата за поставяне на преместваеми обекти и информационни елементи – Градска градина, одобрена с решение на СОС от 14.03.2013 г. в площадното пространство пред Народния театър не са налице схематично обозначени места за поставяне на преместваеми обекти, така както са предвидени в "Столична схема за поставяне на мобилни търговски съоръжения" № 1. 06 от 2012 г. В този смисъл доводът на касатора, че одобрените нови схеми с решение от 14.03.2013 г. на СОС засягат само и единствено УПИ І, са неоснователни и се опровергават от събраните по делото доказателства. Неоснователно е и твърдението, че цитираното решение на СОС не засяга предходно утвърдената схема и същата е действаща. В подкрепа на това твърдения жалбоподателят не ангажира доказателства, а от събраните такива по несъмнен начин е установено, че по одобрената план схема от 2013 г. не се предвижда поставяне на мобилни търговски съоръжения на предвидените места съобразно "Столична схема за поставяне на мобилни търговски съоръжения" № 1. 06 от 2012 г. и конкретно на мястото, на което е било предвидено поставянето на мобилното търговско съобръжение. Законосъобразен е изводът за неоснователност на доводите на жалбоподателя относно законосъобразността на решенията за одобряването на план-схемите, тъй като същите не са предмет на делото и са неотносими към спора. От една страна административните актове, издадени по реда на чл. 62, ал. 9 ЗУТ могат да се обжалват по предвидения за това в закона ред и от лица притежаващи правен интерес от оспорването им съобразно чл. 131 ЗУТ, сред които жалбоподателят не е, в който смисъл е и константната практика на Върховния административен съд (определения по адм. д. № 2882/2018 г.; 3604/2018; 11178/2018; 5376/2018 г. и др. на Върховния административен съд). За същият не е налице и правен интерес да иска прогласяване на нищожността на посочените решения, в който смисъл е и Тълкувателно решение № 3 от 16.04.2013 г. на ВАС по т. д. № 1/2012 г., като косвен съдебен контрол е недопустим. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съгласно чл. 170 АПК, като на страните са дадени указания в този смисъл. Решението е постановено след съвкупна преценка и анализ на събраните доказателства, съобразно доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспорения акт. Съдебният акт е със съдържанието, предвидено в чл. 172 а АПК и в него са изложени подробни мотиви в подкрепа на извода, че административният акт е законосъобразен. Фактът, че съдът оставя без уважение искането на жалбоподателя за отмяна на определението, с което е даден ход по същество на делото, тъй като процесуалния представител на дружеството не се явява своевременно на насроченото открито съдебно заседание, в случая, не представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Жалбоподателят е редовно призован, заключението на назначената по делото съдебно – техническа експертиза е депозирано в законоустановения срок, не са ангажирани доказателства, които да го опровергават, а с молбата не се прави конкретно искане за събиране на нови доказателства и такива не се сочат. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,