Решение № 485 от 16.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1283/2016 г.

Решение № 485 от 16.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1283/2016 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 175 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 10961/19.10.2016 г., постановено по административно дело № 1283/2016 г., Върховният административен съд (ВАС) е оставил в сила решение № 1974 от 14.12.2015 г. по административно дело № 722/2015 г. на Административен съд - Б.. С потвърденото от ВАС решение на първоинстанционния съд е отменена като незаконосъобразна заповед № Р-220/17.08.2015 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Р., потвърдена с решение № РД-15-17/07.09.2015 г. на директора на РДСП (Регионална дирекция за социално подпомагане) - гр. Б., разпоредено е връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона (дадени в мотивите на съдебното решение), и Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Р. е осъдена да заплати на Б. В. П., като майка и законен представител на М. Г. П., сумата от 510 лева, представляваща разноски за съдебното производство. С молба от 17.11.2016 г. адвокат Х. М. в качеството си на пълномощник на Б. В. П., на основание чл. 175, ал. 1 от АПК е поискал поправка на допусната "грешка" в съдебния акт на касационната инстанция, като ВАС осъди Дирекция "Социално подпомагане" - Р. да заплати направените деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 490 лв., от които 450 лв. адвокатско възнаграждение и 40 лв. пътни, за които е представил списък в съдебното заседание, проведено на 26.09.2016 г. Ответникът по искането - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Р., не е изразил становище по него. Върховният административен съд, шесто отделение, намира, че е сезиран с допустимо искане от страна по делото с правно основание чл. 175, ал. 1 от АПК за поправка на очевидна фактическа грешка (подлежаща на корекция без ограничение във времето). Разгледано по същество, искането е неоснователно. Очевидна фактическа грешка е налице при несъответствие между целеното и документираното изявление на съда. Волята на решаващият съдебен състав в мотивите на решение № 10961/19.10.2016 г., постановено по административно дело № 1283/2016 г. по описа на Върховния административен съд, чиято поправка е поискана, е документирана в съответствие с действителния й смисъл. Както в мотивите на решението, така и в неговия диспозитив въпросът за присъждане на деловодни разноски в полза на ответницата по касация не е коментиран, защото такова искане не е било направено до обявяване на делото за решаване. Представянето в съдебно заседание на списък за извършените разноски по делото без направено изрично искане за присъждането им не сезира надлежно съда да се произнесе по този въпрос. С. няма правомощие да се произнася по конклудентни действия на страните, респ. на техните процесуални представители. Поправката на очевидна фактическа грешка по реда на чл. 175 от АПК предполага установено несъответствие между действителната формирана воля на съда и нейното писмено изразяване. В случая исканата "поправка" представлява по същество несвоевременно направено искане за присъждане на сторените деловодни разноски, като възможността на страната да сезира съда с такава претенция окончателно е преклудирана с обявяване на делото за решаване. Налице е формирана воля на съда, която е изразена съответно и не може да бъде поправена и променена по реда на чл. 175 от АПК за поправяне на очевидни неточности. Очевидната (явната) фактическа грешка поначало е институт на гражданския процес и представлява несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване. С чл. 175, ал. 1 от АПК законодателят е привнесъл този институт в административния процес, като е регламентирал административнопроцесуалния институт "поправка на допуснати в съдебното решение писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности", каквито в случая не са налице. Поправка на очевидна фактическа грешка не може да представлява изменение или отмяна на формираната воля на съда. По повод поправка на ОФГ съдът не може да превиши правомощията си, като измени собственото си решение, до каквото всъщност се домогва молителят с искането си по чл. 175, ал. 1 от АПК. Мотивиран така, Върховният административен съд, шесто отделение,