Решение № 7826 от 19.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1241/2020 г.

Решение № 7826 от 19.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1241/2020 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на Национална агенция по приходите (НАП) – гр. София, подадена чрез главен юрисконсулт Тодорова, против решение № 1744/22.10.2019 г., постановено по адм. дело № 1301/2019 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което НАП - София е осъдена да заплати на "Смарт мобил 2018" ООД, със седалище гр. Несебър сумата от 330 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от изменено Наказателно постановление № 408622-0029709/14.02.2019 г., издадено от началник отдел "Оперативни дейности" в ЦУ на НАП – гр. Бургас, ведно със законната лихва считано от 07.06.2019 г., така и сумата от 425 лв., представляваща съдебни разноски пред административния съд. Касаторът твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Моли за отмяната му, а в условията на евентуалност да бъде намален размера на присъдените разноски по делото за адвокатско възнаграждение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна – "Смарт мобил 2018" ООД, чрез адв. Найденов, в отговор на касационната жалба, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Моли за присъждане на разноски за адвокатско представителство в касационната инстанция. В представена по делото молба от 22.05.2020 г. по същество поддържа доводите изложени в отговора на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С посоченото решение в производство по чл. 203 и сл. АПК във вр. с чл. 1 ЗОДОВ Национална агенция по приходите – гр. София е осъдена да заплати на "Смарт мобил 2018" ООД сумата от 330 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в част от направени разноски за адвокатско възнаграждение от общо направени 500 лв., в съдебното производство по НАХД № 1421/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас, във връзка с обжалване на Наказателно постановление (НП) № 408622-0029709/14.02.2019 г., издадено от началник на отдел "Оперативни дейности" при ЦУ на НАП – гр. Бургас, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.06.2019 г. - датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане. Присъдени са и разноските направени пред административния съд за адвокатско възнаграждение в размер на 425 лв. За да уважи исковата претенция административният съд приел, че са налице всички изискуеми предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за реализиране отговорността на НАП – гр. София. Пред първоинстанционния съд е установено, че НП № 408622-0029709/14.02.2019 г., издадено от началник на отдел " Оперативни дейности" при ЦУ на НАП – гр. Бургас е било изменено с Решение № 598/17.05.2019 г., постановено по НАХД № 1421/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас, като размера на наложената имуществена санкция е намален от 1500 лв. на 500 лв. Установено е също, че в хода на производството пред Районен съд – Бургас, дружеството е представлявано от адв. И. Найденов, като по делото са представени пълномощно, договор за правна услуга и фактура за извършено плащане – л. 7, 8 и 13 от НАХД 1421/2019 г. Решението на районния съд не е обжалвано и е влязло в сила на 12.06.2019 г. Въз основа на така установеното първоинстанционният съд е направил извод за основателност на исковата претенция, като е уважил иска в претендирания размер. Решението е правилно. Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд. Съгласно диспозитива на приетото тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. В мотивите на посоченото тълкувателно решение на ВАС, е изяснен въпросът какво е съдържанието на употребените в чл. 4 ЗОДОВ понятия - пряка и непосредствена последица от увреждането. Легална дефиниция на тези понятия законодателят не е дал. Както правната теория, така и съдебната практика, са приели критерии, от които да се изхожда при дефинирането им. Според правната доктрина, водещи при определянето на съдържанието на понятията "пряка и непосредствена последица" са теорията за равноценността, съгласно която един факт е причина за резултата, когато, ако този факт е липсвал, то резултатът не би настъпил, и адекватната теория, съгласно която причина са тези условия, които причиняват резултата нормално, типично, адекватно, а не по изключение. В практиката е възприето разбирането, че непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, а преки са тези, които обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на причинителя и вредите. Разходите по ангажирането на адвокатска защита представляват непосредствена вреда от неправомерно издаденото наказателно постановление, като прякото следствие от това е дължимост на хонорар, който следва да е съответен на правната защита, необходима на лицето. Адвокатската защита е конституционно гарантирана от чл. 56 от Конституцията на Република България и законово регламентирана със Закона за адвокатурата дейност. Тази защита е по закон задължителна само по определена категория дела и за определен кръг от лица, но на практика за гражданите би било много трудно, граничещо с невъзможното, да се справят със защитата си по каквото и да е съдебно дело, особено ако насрещната страна, както е в случая с издателя на наказателното постановление, е държавен орган, носител на властнически правомощия, съветван и подпомаган от платени държавни служители с висше юридическо образование – юрисконсулти. Член 4 ЗОДОВ предвижда, че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Едно от условията на чл. 204, ал. 1 АПК за допустимост на иска за реализиране на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е административният акт да е отменен по съответния ред, който е обжалване по административен и/или съдебен ред. Това обжалване, във всичките му фази, не е задължително да бъде осъществено с помощта на адвокат, но както бе отбелязано по-горе, за гражданина би било изключително трудно да осъществи съдебното обжалване без неговата помощ. Следователно, след като едно от условията на АПК за образуване на производство по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е административният акт да е отменен по административен или/и съдебен ред и след като в тези производства гражданинът е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорарът, платен на адвокат за осъществяване на тази защита е имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт /в случая наказателно постановление/ и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход. Взаимовръзката между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие – гражданинът не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар са пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В потвърждение на горния извод е и обстоятелството, че както ЗАНН, така и НПК, към който той препраща, не предвиждат друга законова възможност за осъждане на държавата да заплати на признатия за невиновен за извършено административно нарушение направените от него разноски, включващи и адвокатски хонорар по защитата му пред съда, а това е условието на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ за приложението на чл. 1, ал. 1 от този закон. С оглед изложеното и разпоредбата на чл. 130, ал. 2 ЗСВ, съгласно която тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че атакуваното съдебно решение е правилно. В случая, безспорно по делото е, че с процесното съдебно решение на Районен съд - Бургас, наложеното с наказателно постановление наказание - имуществена санкция, е изменено от 1500 лв. на 500 лв., с което е извършена частична отмяна на наказателното постановление, относно размера на наложената имуществена санкция. Този факт е съобразен от съда при определяне на конкретно присъдения размер на заплатения адвокатски хонорар като имуществена вреда, чието наличие е установено и доказано. Присъденият размер е близък до минимално установения с наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. Доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение се съдържат в административнонаказателното дело. По този начин са установени и доказани всички материалноправни предпоставки от хипотезата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, на което основание решаващият съд правилно е присъдил претендираното обезщетение в размер на 330 лв. По отношение на присъденото възнаграждение за адвокатски хонорар пред административния съд, настоящата инстанция счита, че същия е съобразен с фактическата и правна сложност по делото, процесуалния представител на дружеството ищец се е явил в съдебно заседание и е извършил необходимите процесуални действия по делото, поради което изложените от касатора в жалбата доводи за прекомерност са неоснователни. Въз основа на така приетото решението на Административен съд – Бургас като правилно и обосновано следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, разноски на касационния жалбоподател не се дължат. Следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на разноски за адвокатско представителство, който съгласно приложения по настоящото дело (л. 6) Договор за правна услуга от 02.12.2019, са в размер на 500 лева, платени в брой. Същият е съобразен с фактическата и правна сложност по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,