Решение № 15964 от 2.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 779/2013 г.

Решение № 15964 от 2.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 779/2013 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Димитър Николов Лазаров от гр. Варна, понастоящем лишен от свобода и изтърпяващ присъда в Затвора - гр. Варна чрез процесуалния му представител адв. Йорданов срещу решение № 2829 от 22.11.2012 г., постановено по адм. д. № 1839/2012 г. по описа на АС - Варна, с което е отхвърлена изцяло исковата претенция на касатора срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към Министерство на правосъдието за изплащане на обезщетение по ЗОДОВ за причинените му неимуществени вреди в размер на 100 000 лв. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно, а делото - върнато за разглеждане от друг състав на АС - Варна с цел събиране на допълнителни доказателства по всички, наведени в исковата молба фактически основания. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът, Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при МП, редовно призован, се представлява от юрк. Василева, която оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение АС - Варна е отхвърлил иска на Димитър Лазаров, лишен от свобода в ОЗ - Варна, срещу ГД "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието - гр. София за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв, изразяващи се в притеснения, психически тормоз, нервно разстройство, нежелание за живот и увреждане на здравето, причинени вследствие бездействието на надзирателите и началника на затвора, да го преместят от килия за пушачи в килия за непушачи. За да стигне до този правен резултат, Административен съд - Варна, след подробно обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната цялост, е приел, че предявеният иск е изцяло неоснователен. На първо място - съдът е заключил, че не са събрани достатъчно доказателства, за да се приеме че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на надзирателите и ръководителите на затворническата администрация, довело до вреди за ищеца. Анализирайки подробно цялата нормативна база, уреждаща статута на лишените от свобода и правилата в затворите и местата за изтърпяване наказанието "лишаване от свобода", АС - Варна е стигнал до извода, че не съществува императивно задължение за затворническата администрация да обособява стаи за непушачи и да разпределя спалните помещения според това дали обитателите им са пушачи или непушачи. Отделно от това не се доказват и реално настъпили за ищеца неимуществени вреди, доколкото, съгласно изслушаната, приета и кредитирана като неоспорена от страните комплексна съдебно-медицинска експертиза, се установява, че Лазаров е с нормален соматичен и неврологичен статус, при направените му изследвания не се установяват данни за огнищна неврологична симптоматика, мозъчно-съдово заболяване или друго заболяване на централната нервна система. Според експертите няма данни за заболяване на Лазаров в резултат на пасивно приемане на тютюнев дим. Решението на АС - Варна е правилно. За да възникне отговорност за вреди, причинени от държавата или общината на граждани или юридически лица, следва да се осъществят кумулативно във времето следните елементи от сложния фактически състав на тази отговорност, а именно: 1. наличието на незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на властнически орган на държавата или общината; 2. незаконосъобразният административен акт, действие или бездействие да са при или по повод извършване на административна дейност; 3. от тези актове/действия или бездействия да са настъпили реално вреди; 4. настъпилите вреди да са в пряка и непосредствена причинна връзка с незаконосъобразния административен акт, действие или бездействие. Липсата на който и да било от елементите от сложния фактически състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ води до неоснователност на предявения иск за вреди. Правилно АС - Впенетеарна е приел, че в процесния случай посочената съвкупност от предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди не е налице. Претендират се неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения, психически тормоз, нервно разстройство, нежелание за живот и увреждане на здравето, причинени според ищеца от фактическите действия и бездействия на затворническата администрация, която, въпреки че е непушач, го е настанявала винаги, считано от 1995 г. в килии за пушачи и не е изпълнила задължението си да го премести в килия за непушачи. Неоснователни са развитите в касационната жалба оплаквания за неправилност на съдебното решение поради несъбирането на доказателства за всички, наведени от ищеца основания, от които претендира настъпването на вредите - лошите условия в затворите, липсата на свободен достъп до тоалетна и течаща вода в затвора в Троян през нощта, пренаселеност на килиите и др. Самият ищец не е свързал твърдените с исковата молба неимуществени вреди с други условия на живот в затвора - лоша хигиена, липса на течаща вода и достъп до тоалетна през нощта, пренаселеност на килиите и др. Димитър Лазаров изрично и собственоръчно в исковата си молба е посочил, че претендираните от него неимуществени вреди с цена 100 000 лв. са "претърпени от мен от действията на състава на надзирателите, защото в условията на затворите, в които съм бил няма килии за непушачи, по всички килии затворниците пушат денонощно цигари". С оглед гореизложеното правилно АС -Варна се е произнесъл само по тези, наведени в исковата молба основания, от които се претендират вредите и е изследвал единствено налице ли е било законово задължение за затворническата администрация да премести Лазаров в килия за непушачи или не, съответно непреместването му причинило ли му е твърдените от него вреди или не. Дори да се приеме, че лошите условия в следствения арест, в килия № 15 на ОЗ - Варна, в ОЗ - Ловеч и в ТПО "Атлант" - гр. Троян са наведени като основания на претенцията за неимуществени вреди /каквото не е становището на настоящия съдебен състав/, предвид прекратяването на фактическите действия и бездействия на администрацията преди 9.05.2007 г. поради преместването на Лазаров /исковата молба и писмо изх. № 146/11.06.2012 г. - л. 29/, както и предвид направеното от ответника с отговора на исковата молба възражение за погасяване по давност по чл. 110 от ЗЗД, претендираното обезщетение като погасено по давност не би могло да бъде присъдено. Правилно, прилагайки ТР № 3/22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г. съдът е приел, че наведеното от ищеца основание, от което претендира вредите - незаконосъобразното бездействие "непреместване в килия за непушачи" не е погасено по давност, независимо, че се претендира от 1995 г. до настоящия момент, тъй като това бездействие по твърдение на ищеца не е преустановено. Съдът правилно е приел, че не е налице твърдяното неправомерно бездействие на затворническата администрация по отношение Димитър Лазаров, изразяващо се в непреместването му в килия за непушачи, тъй като липсва императивно законово задължение за такова преместване. За да стигне до този извод, съдът е направил обстоен анализ на всички, действали от 1995 г. до датата на предявяване на иска нормативни актове - Закон за изпълнение на наказанията (отм.), Правилника за приложение на ЗИН, действащия Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража, Закона за здравето и др. и е направил обоснован извод за липса на законово задължение за затворническата администрация да осигури килии за непушачи, който извод настоящата съдебна инстанция споделя изцяло. Нещо повече - със Заповед № 56/21.06.2011 г. на началника на Варненския затвор, издадена на основание чл. 56, ал. 7 от Закона за здравето и Наредбата за условията и реда, при които се допуска тютюнопушене в закрити обществени места и в сградите с обособени работни места /л. 51 по делото/ на лишените от свобода е разрешено да пушат на обособени за това места само в коридорите, а не и в спалните помещение. Видно от събраните свидетелски показания такива места в коридорите са обособени с табелки, но затворниците пушели в спалните си след 21.00 часа, въпреки забраната. Обосновано АС - Варна с оглед горното е заключил, че обособяването на спални помещения само за непушачи не само не е законово задължение за затворническата администрация, но, ако бъде направено при изричната законова забрана за пушене в закрити помещения по Закона за здравето, би обезсмислило тази законова забрана. На следващо място - обосновано АС - Варна, базирайки се на приетата като неоспорена от страните и компетентно изготвена съдебно-медицинска експертиза, е стигнал до извода, че не е налице и реално претърпяна от ищеца вреда като елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Здравословното състояние на Лазаров е нормално, без негативни изменения и без данни за заболяване в резултат на пасивно приемане на тютюнев дим. Отделно от това липсват доказателства евентуално претърпените от Лазаров притеснения, психически тормоз, нервно разстройство и нежелание за живот да са в причинна връзка именно с непреместването му в килия за непушачи. Много по-вероятно е тези негови изживявания да са в причинна връзка с обстоятелството, че същият изтърпява наказание "лишаване от свобода" в пенитенциарно заведение, което само по себе си е свързано с ограничения, неудобства и негативни психически изживявания. С оглед гореизложеното касационната жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея решение на АС - Варна следва да бъде оставено в сила като правилно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо Върховният административен съд, трето отделение,