Решение № 629 от 23.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1725/2008 г.

Решение № 629 от 23.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1725/2008 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Теодора Нинова Производство по § 2 ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.). Обжалвано е въззивното решение на Варненския апелативен съд, постановено под № 209 на 16.10.2007 г. по в.гр. дело № 341/2007 г., с което е оставено в сила решение № 252 от 12.06.2007 г. по т.дело № 602/2006 г. на Варненския окръжен съд за уважаване иск с правно основание чл. 240, ал. 1 във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 13 131.93 щатски долара/щ.д./, чиято левова равностойност към момента на завеждане на иска - 10.07.2006 год. е 20 100 лева, представляваща част от общо дължима сума, дадена в заем от ищците на ответника, за което е съставена разписка от 27.11.2002 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 10.07.2006 г. до окончателното й заплащане. Недоволни от въззивното решение са всички страни, които го обжалват в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) като касаторите/ищци/ А. М. В. и Е. М. Я., двамата от гр. С., представлявани от адвокат Н от АК В. считат, "че решенията са постановени при допуснати нарушения на процесуални правила и норми, а така също и в противоречие с материалния закон" - чл. 188 ГПК (отм.), чл. 86 и 111 ЗЗД, а касаторът/ответник/ Д. Г. К. от гр. В., представляванот адвокат С от АК- В. поддържа, че е неправилно тъй като претенцията е погасена по давност-втората касационна жалба е върната на основание чл. 218в, ал. 3 ГПК (отм.) и разпореждането като необжалвано е влязло в сила. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение разгледа касационните жалби с оглед наведените отменителни основания и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че предявеният иск за сумата от 20 100 лева е уважен изцяло, адоколкото в съобразителната част на решението е коментирана и сумата от 40 000 щ.д. и е посочено, че задължението е в размер на 19 100 щ.д. е направен извод, че същото е правно ирелевантно тъй като мотивите не се ползват със сила на пресъдено нещо, респ. страната няма правен интерес от обжалването им. Относно лихвата за забава е прието, че е погасена по давност. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна. Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно като при постановяването му е спазен материалния закон и не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, съответства на действителното правно положение по спора и е обосновано. Поддържаните в касационната жалба оплаквания са били предмет и на въззивното производство, на които съдът е дал отговор в съобразителнатачаст на обжалвания съдебен акт, който кореспондира с приетата фактическа обстановка и процесуалното поведение на страните. При посочените факти правилно решаващият въззивен съд е приел, че липсва правен интерес за въззивно обжалване тъй като искът както е заявен и поддържан е уважен в пълния размер. Понеже не е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) касационната жалба следва да се остави без уважение, а решението на въззивния съд - потвърди. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр.2, хип.1 ГПК (отм.) Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение