Решение № 7351 от 17.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1837/2021 г.

Решение № 7351 от 17.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1837/2021 г., I о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция Северна морска при Агенция "Митници", подадена чрез процесуален представител гл. юрк. А. Ш., против решение № 278 от 23.12.2020 г. на Административен съд - Сливен, постановено по адм. д. № 315/2020 г., с което е отменено издадено от него решение с рег. № 32-242782/19.08.2020 г. към MRN 19 BG002002001582 R4 от 30.01.2019 г. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен поради нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че в случая чл. 74, § 2, б. "а" от Регламент (ЕС) № 952/2013 е неприложим, тъй като описанието на стоките в кл. 6/8 на митническите декларации за допускане за свободно обращение, регистрирани в приблизително същия период, е недостатъчно и не включва качество на изделията, описание на артикулите, състав на материала и пр., което не позволява прилагането на метода за идентичност на стоките. В тази връзка счита, че митническата стойност на стоките под № 1 и № 3 от МД е определена законосъобразно на основание чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) № 952/2013. По отношение на стока под № 2 от процесната МД митническата стойност е определена по метода, определен в чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, доколкото от направения анализ в митническата информационна система MIS 3 A за оформени митнически декларации за допускане на свободно обращение в същия или приблизително същия момент на сходни стоки, не са намерени резултати за декларирани и приети митнически стойности от други вносители, които не са необичайно ниски. В подкрепа на твърденията си се позовава на решение на СЕС по дело С-291/2015 г. По подробно изложени в касационната жалба доводи иска отмяна на обжалвания съдебен акт и отхвърляне на жалбата срещу оспореното решение, ведно с присъждане на осъществените разноски за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът - "Симо Ко" ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. С. Ж. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор и претендира присъждане на направените разноски за касационната инстанция. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Преди да се произнесе по същество на спора, настоящият съдебен състав следва да разгледа искането с правно основание чл. 267 от ДФЕС: Процесуалният представител на касатора поставя четири въпроса за тълкуване на норми от правото на ЕС - Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза и Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, както следва: 1-ви въпрос: Следва ли съмненията на митническите органи, относно декларираната митническа стойност, съгласно чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, да се считат за обосновани в случай, че същата е по-ниска от рискова прагова стойност, която е определена на база "справедливи цени", съгласно диспозитиви 38 и 39 от Решение на СЕС от 16 юни 2016 г. по дело С-291/15 г.? 2-ри въпрос: Извършената от митническите органи проверка в митническата информационна система, относно внос на идентични/сходни стоки, обективирана в представена пред националната юрисдикция справка /извадка от системата/ установява ли наличието, съответно липсата на декларирани митнически стойности по реда на чл. 70 от МКС на идентични/сходни стоки? 3-ти въпрос: Изхождайки от понятието за "сходни стоки" по смисъла на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, заложените от митническите органи критерии за проверка, а именно: износител, условия на доставка, валута, обща фактурна стойност, валутен курс, държава на изпращане, държава на произход, описание на стоката, тарифен код, допълнителен код по ТАРИК, бруто тегло, нето тегло, количество, фактурна стойност, метод за определяне на стойността, стойност, съдържащи данните от митническите декларации, регистрирани в Митническата информационна система за контрол на вноса /МИСВ/, изчерпателни ли са и обосновават ли приложението на чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447? 4-ти въпрос: В случай, че съмненията на митническите органи относно декларираната митническа стойност се считат за обосновани, при прилагане на чл. 141, § 3 от Регламента за изпълнение, за определяне на новата митническа стойност, следва ли да се вземат предвид и стойности под определена рискова прагова стойност на база "справедливи цени", съгласно диспозитиви 38 и 39 от Решение на СЕС от 16 юни 2016 г., по дело С-291/15 г.? Настоящият състав на Върховния административен съд, първо отделение намира искането за неоснователно, тъй като отправянето на преюдициално запитване следва да е породено от неяснота в нормата от правото на ЕС и да е свързано с въпроси, релевантни към разрешаването на конкретния съдебен спор. По първия въпрос, следва да се отчете факта, че рисковата прагова стойност се определя от самата митница, като процент от справедливата цена, и няма нормативна база, която да въвежда и определя това понятие, съответно да се предвижда възможност на митницата да определя такива рискови прагови стойности. Исканото тълкуване е неоснователно във връзка с т. 38 и 39 от Решение на СЕС от 16 юни 2016 г. по дело С-291/15 г., тъй като липсва нормативна уредба, която да въвежда правила за определяне на рискова прагова норма, която да е неясна и следва да бъде тълкувана, а решението на СЕС е ясно и прилагано по сходни случаи. По отношение на втория въпрос отново не са посочени конкретни норми, които да изискват тълкуване. Установеното в информационната система на Митницата подлежи на самостоятелна проверка наред с останалите твърдяни факти от органа, вкл. дали има друг внос на по-ниска стойност. Въпросът е свързан с фактически установявания, а не с неясна и относима национална норма, която да налага тълкуване от СЕС. Третият въпрос не е свързан с неясни норми. Разпоредбата на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 дава легално определение на понятието "сходни стоки", а съгласно член 141 от Регламента, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на член 74, параграф 2, буква а) или б) от Кодекса се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Между двете норми няма колизия и са достатъчно ясни и не изискват тълкуване. Четвъртият въпрос не е свързан с искане за тълкуване на неясна норма. Съгласно чл. 141, § 3 от Регламент за изпълнение 2015/2447, когато се намери повече от една договорна стойност за сходни или идентични стоки, се прилага най-ниската от тях. Стойности под определена рискова прагова стойност на база "справедливи цени", европейският законодател не предвижда, а т. 38 и 39 от Решение на СЕС от 16 юни 2016 г., по дело С-291/15 г. са приложими при идентични фактически установявания /В този смисъл са решение № 4404/06.04.2021 г., постановено по адм. дело № 948/2021 г., по описа на Върховния административен съд, първо отделение, решение № 4434/07.04.2021 г., постановено по адм. дело № 454/2021 г., по описа на ВАС, първо отделение/. По така изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че поставените въпроси не се отнасят до необходимост от тълкуване на неясни норми на правото на ЕС, поради което искането с правно основание чл. 267 ДФЕС следва да се остави без уважение. По съществото на спора: Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е било Решение с рег. № 32-242782/19.08.2020 г. към MRN 19 BG002002001582 R4 от 30.01.2019 г., издадено от директора на ТД "Северна морска" при Агенция "Митници", с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ във връзка с чл. 74, § 2, б. "б" и чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 във връзка с чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, във връзка с чл. 5, т. 39, чл. 77, § 1, чл. 85, § 1, чл. 101, § 1 и чл. 102 от Регламент (ЕС) № 952/2013, чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС, чл. 59 от АПК е отказано приемането на митническата стойност на декларираните стоки по цитираната митническа декларация и е определена нова митническа стойност за внасяните от "Симо Ко" ЕООД стоки по същата декларация, като са определени за довнасяне държавни вземания - мито в размер на 3486, 47 лв. и ДДС в размер на 4832, 71 лв., ведно с лихва за забава на основание чл. 114, § 1 и § 2 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. и чл. 59, ал. 2 от ЗДДС. Административният съд е приел за установено от фактическа страна, че с митническа декларация MRN 19 BG002002001582 R4 от 30.01.2019 г. "Симо Ко" ЕООД е декларирало за режим допускане за свободно обращение, стока № 1: "Чехли с горна част и ходила от пластмаси, свързани чрез цапфи, мод. 30571 40-45 – 3000 чифта, мод. 30568/30569 41-45 – 6528 чифта, мод. 30570 36-40 – 3000 чифта – 12528 чифта общо, Код по Тарик 6402200000, 2300, 5 кг нето, декларирана стойност 3, 45 лв. /кг; Стока № 2: Чехли с горна част и ходила от пластмаси, с височина на ходилото, превишаваща 3 см., мод. 30572 36-41 – 1200 чифта, Код по Тарик 6402993100, 280 кг нето, декларирана стойност 2, 72 лв. /кг; Стока № 3: Чехли с горна част и ходила от пластмаси мод. 30573/30575 36-41 – 6600 чифта; Сандали с горна част и ходила от пластмаси мод. 30398 30-35 – 3600 чифта, 10200 чифта общо, код по Тарик 6402993900, 1840 кг нето, декларирана стойност 3, 26 лв/кг. Към митническата декларация са приложени: фактура № SH18306/20.12.2018 г. с обща фактурна стойност 6818, 40 щ. д. и опаковъчен лист към нея, както и фактура за транспорт № 5240. При извършване на последваща проверка на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ на декларираната митническа стойност на процесните стоки и породилото се съмнение у митническите органи, пред които са декларирани стоките от дружеството, са изискани допълнителни документи в подкрепа на заявеното. В отговор, с писмо от 11.02.2020 г. деклараторът е посочил, че за закупуването на стоките не е изготвян писмен договор с продавача или трети лица, не са налице сведения, документи, ценови листи и друга бизнес кореспонденция, предшестващи издадената фактура. Представено е извлечение от обслужващата банка за извършения превод по фактурата, приложена към МД. След анализ на представените документи и обяснения митническите органи са приели, че в търговската фактура към процесната МД липсва информация относно условията и сроковете за разплащане по сделката, вносителят не е представил търговски договор, от който да са видни условията по сделката, нито сведения, документи, ценови листи и друга бизнес кореспонденция, предшестващи издаването на търговската фактура. Предвид липсата на такива допълнителни сведения е прието, че не се потвърждава обстоятелството, че декларираната стойност представлява действително платената или подлежаща на плащане сума при продажбата им за износ за Съюза. Въз основа на извършен сравнителен анализ на база наличната информация в митническата информационна система, митническите органи са установили, че за стоки със същия код по ТАРИК са декларирани по - високи стойности, които съществено се отличават от декларираната стойност от дружеството. Приели са, че в тези случаи следва да се определи нова митническа стойност, чрез последователно прилагане на методите по чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013. След извършен анализ в митническата информационна система МИСЗА за оформяне митнически декларации за допускане на свободно обръщение на сходни стоки със стока, декларирана под № 1 и под № 3 по процесната митническа декларация, митническите органи са намерили резултати за декларирани и приети митнически стойности от други вносители, които са значително по - високи от декларираните от "Симо Ко" ЕООД. Поради това те са счели, че нова митническа стойност на тези стоки по процесната митническа декларация следва да се определи на основание чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) № 952/2013 въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза. По отношение на декларираната под № 3 стока по процесната митническа декларация, при направен анализ в митническата информационна система MIS ЗА сза оформени митнически декларации за допускане на свободно обращение в същия или приблизително същия момент на сходни стоки, не са намерени резултати за декларирани и приети митнически стойности от други вносители, които не са необичайно ниски. В резултат на което митническата стойност е определена по метода по чл. 74, § 3 от Регламент № 952/2013. С писмо рег. № 32-13384/12.05.2020 г. от директора на ТД Северна морска при Агенция "Митници" дружеството е уведомено за образуваното административно производство и на основание чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за мотивите, на които ще се основава решението на митническия орган относно процесната митническа декларация. Според изложените в акта мотиви, след извършената проверка на представените от вносителя документи, съмненията на митническия орган относно декларираната митническа стойност на стоките не са отпаднали, поради което не е прието определянето й въз основа на договорния метод на основание чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Съмненията са обосновани с непредставянето на конкретно посочена информация от вносителя, както и с обстоятелството, че митническата стойност на процесната стока е значително по - ниска спрямо наличната средна статистическа стойност на сходни стоки. Прието е, че митническата стойност на декларираните стоки следва да бъде сравнявана със справедливата цена, извлечена от информационната система "THESEUS" на Joint Research Center (JSR) към ЕК, а не с рисковия праг. Въз основа на тези констатации е отхвърлена декларираната по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 митническа стойност, в резултат на което по отношение на декларираните под № 1 и № 3 стоки е определена нова митническа стойност при прилагането на вторичните методи по чл. 74, пар. 2, б. "б" от Регламент (ЕС) № 952/2013, а за стока под № 2 - по метода по чл. 74, пар. 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013. В хода на първоинстанционното съдебно производство е изготвено заключение по ССчЕ, което е кредитирано от съда като компетентно и безпристрастно изготвено. Вещото лице е установило, че платената цена от дружеството за процесните стоки по представената фактура, приложена към митническа декларация, е в размер на 6818, 40 щатски долара и е платена изцяло на 28.12.2018 г. с нареден валутен превод с референтен № 356290728 с основание на плащането INVOICE SН18306. Експертът е констатирал, че е налице съответствие между платената цена за доставката на стоките и декларираната митническа стойност на същите в процесното ЕАД. За да отмени обжалвания административен акт, съдът е приел, че от страна на митническите органи не е обосновано приложението на чл. 140 във връзка с чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 във връзка с чл. 74, § 2, б. "б" от Митническия кодекс. В решението са изложени подробни мотиви за действащата правна уредба на Съюза относно митническото остойностяване, нейните цели и принципни положения, както и методите за определяне на митническата стойност. Според съда, прилагането на вторичните методи за определяне на митническата стойност е субсидиарно и изисква да е обоснована неприложимост на основния метод, а именно метода на договорната стойност. В тази връзка са изложени мотиви, че изводите на административния орган, че митническата стойност не може да се определи по реда разпоредбата на чл. 74, § 2, б. "а" от Регламент № 952/2013 г., не са мотивирани и подкрепени със съответните доказателства. Решаващият състав се е позовал на заключението по изготвената ССчЕ. Прието е, че посоченият метод по чл. 74, § 2, б. "б" е обусловен от невъзможността за определянето й по някои от предходните методи, обоснована с конкретни фактически доводи. В тази връзка е обоснован извод, че при определяне на новата митническа стойност на стоки под № 1 и № 3 от процесната митническа декларация по чл. 74, § 2, б. "б", не става ясно по какви причини за процесните стоки е приложен методът за "сходни стоки", доколкото липсват доказателства, а и изложените от митническия орган доводи за идентични стоки, изпратени от същия изпращам до същия получател не съответстват на заложения в § 2, б. "а" смисъл. В допълнение съдът е посочил, че след като от стоките не са взети мостри, то извършеното от органа позоваване на три бр. други МД относно извършен внос на сходни стоки е необосновано. Преценката за квалификацията на стоките като "сходни" е въз основа на тяхното качество, репутацията им и съществуването на търговската марка, като в тежест на митническия орган е да докаже извършването на съпоставка между конкретните внесени стоки със "сходни" стоки, а това не е направено. По отношение на стока № 2, за която е приложен § 3 на чл. 74 от МК, съдът се е мотивирал, че органът не е посочил конкретни фактически обстоятелства и доводи за невъзможността за определяне на митническата стойност по някой от предходните методи, изключвани в посочената последователност. Липсата на конкретика при обосноваването за неприложимост на всички последователно уредени хипотези от чл. 74, § 2 от Регламент (EC) № 952/2013 е пречка за преминаване към възможността по чл. 74, § 3 от същия Регламент. В обобщение съдът се е мотивирал, че не са били налице предпоставките, установени в чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, за да бъде определена нова митническа стойност на внесените стоки № 1 и № 3 по вторичния метод по чл. 74, § 2, б. "б" от МКС и съответно, за стока № 2 – по метода по чл. 74, § 3 от МКС, с оглед на което на дружеството незаконосъобразно са определени суми за досъбиране за мито и ДДС. Приел е, че от заключението по ССчЕ платената от дружеството цена за доставката на стоките напълно съответства на декларираната митническа стойност по процесното ЕАД. По тези съображения съдът е обосновал краен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е установил относимите за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК на оспореното митническо решение. Правилно съдът е формулирал спора между страните, концентриран върху въпроса налице ли са основанията за определяне на митническа стойност на стоки под № 1 и № 3 от процесното ЕАД по реда на чл. 74, § 2, б. "б" и съответно, на стока под № 2 - по реда на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013. В тази връзка съдът обосновано е съобразил, че съгласно чл. 70, § 1 и 2 от МК, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МК. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от МК, остойностяването на внасяните стоки следва да се извърши по реда на чл. 74 от МК при последователно прилагане на методите, визирани в чл. 74, § 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. В чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане е предвидена възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от МК, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за прилагане те могат да отхвърлят декларираната от вносителя цена. Правилно съдът е приел, че съмненията, свързани с конкретната доставка, не са обосновани от страна на митническия орган. Според т. 44 от решение на СЕС от 16 юни 2016 по дело С-291/15, EURO 2004 Hungary Kft, допустима е практика на митническите органи, съгласно която митническата стойност на внесени стоки се определя въз основа на договорната стойност на сходни стоки - метод, който фигурира в член 30 от Митническия кодекс, когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки, при положение че митническите органи не оспорват, нито по друг начин поставят под съмнение автентичността на фактурата и на удостоверението за извършен банков превод, представени като доказателство за действително платената цена за внесените стоки. Във връзка с определянето на митническа стойност на стоките под № 1 и № 3 по процесния внос въз основа на договорната стойност на сходни стоки, митническият орган е съобразил само по една МД при наличието на данни за много повече, без да изложи мотиви защо приема именно митническата стойност по тази митническа декларация. Съгласно постоянната практика на Съда на Европейския съюз /СЕС/, методите за определяне на митническата стойност, предвидени в членове 29 — 31 от Митническия кодекс (отм.); , съответстващи на чл. 70 и чл. 74 от сега действащия митнически кодекс, се намират в отношение на субсидиарност помежду си. Само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на даден метод, следва да се приложи този, който непосредствено го следва в установената от тези разпоредби поредност. Митническите органи са длъжни да посочат в решението си за установяване на размера на дължимите вносни мита причините, поради които не са приложили предвидените в членове 70 и 74, § 2, б. "а" от Регламент № 952/2013 г. методи за определяне на митническата стойност, преди да направят извод, че се прилага следващия метод /в случая този по чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент № 952/2013 г. – договорна стойност на сходни стоки/, както и да посочат данните, въз основа на които е изчислена митническата стойност на стоките, за да се позволи на заинтересованото лице да прецени обосноваността му и да реши, разполагайки с цялата необходима информация, дали има смисъл да обжалва решението. Държавите членки, като упражняват процесуалната си автономия, трябва да уредят последиците от неизпълнението на задължението за мотивиране от страна на митническите органи /виж решението на СЕС от 9 ноември 2017 г. по дело С-46/16, т. 43, т. 44, т. 45, т. 46 и т. 47/. В случая, както правилно е приел административният съд, посочените изисквания за мотивираност на решението на митническия орган не са изпълнени. Само констатацията, че разпоредбите на чл. 70 и чл. 74, § 2, буква "а" от Регламент /ЕС/ № 952/2013 не могат да бъдат приложени, не е достатъчна, за да обоснове извод за това, че ся ясни причините, поради които митническият орган преминава към метода, регламентиран в чл. 74, § 2, б. "б" за определяне на митническата стойност. Обстоятелството, че в административната преписка се съдържа служебна справка от информационната система МИСЗА, без данните в нея да са анализирани, не може да санира порока немотивираност. Правилен е и изводът на съда за липса на мотиви в решението на митническия орган за определяне на митническата стойност на декларираната под № 2 стока по метода, посочен в чл. 73, § 3 от МК. Прилагането на § 3 от чл. 74 от МК е последната предвидена възможност за определяне на митническата стойност на стоките, съгласно който когато митническата стойност не може да се определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) ) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава. В конкретния случай формалното посочване от страна на митническия орган, че са изчерпани всички възможности за определяне на митническата стойност на процесната стока по чл. 74, § 2, не обосновава приложението на чл. 74, § 3 от Регламент № 952/2013. При издаване на решението си директорът на ТД "Северна морска" при Агенция "Митници" и в тази си част е допуснал нарушение на материалния закон, поради неспазване на последователността за определяне на митническата стойност, предвидена в чл. 74, вр. чл. 70 от Регламент /ЕС/ № 952/2013. Отделно от горното, обосновано АС Сливен се е позовал на заключението по ССчЕ, съгласно което платената от дружеството цена за доставката на стоките напълно съответства на декларираната митническа стойност по процесното ЕАД. Предвид изложеното настоящият състав намира, че отменяйки като незаконосъобразен обжалвания административен акт, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на "Симо Ко" ЕООД следва да се присъдят разноските за касационното производство, представляващи договореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв. Така определеният размер е в рамките на минимално установения съгласно чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед материалния интерес по делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение