Решение № 11334 от 22.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 223/2023 г.

Образувано е по касационна жалба на Председателя на Държавна агенция Държавен резерв и военновременни запаси(ДА ДРВВЗ), чрез гл. юриск. Аджев, срещу Решение 1346 от 18.11.2022 г., постановено по адм. дело 1586/2022 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отменена негова Заповед ЗО-12-2 от 18.08.2022г. и административната преписка му е върната за ново произнасяне. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на Европейско дружество Вая-7 Холдинг с адрес на управление в гр. Бургас. Претендира разноски. Ответникът Европейско дружество Вая-7 Холдинг, чрез адв. Джамбазова, счита касационната жалба за неоснователна и настоява за оставяне в сила на атакуваното с нея съдебно решение. Претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неправилност на обжалваното решение и настоява за отмяната му. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. За да отмени издадената заповед на Председателя на ДА ДРВВЗ, първостепенният съд е приел, че административният орган е приложил неправилно материалния закон при издаване на акт си, с който е отказано на европейското дружество, по негова молба вх. 4681 от 15.08.2022г., промяна в разрешение за замяна РЗ-12-17 от 11.05.2022г. на същия орган, издадено по реда на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти(ЗЗНН). Настоящият касационен състав установи, че спорът по делото е правен и се концентрира в отговора дали в производството за промяна в разрешението за замяна по чл.21 ал. 15 от ЗЗНН, която се извършва по мотивирано писмено искане от задълженото лице и се извършва по реда на ал. 14, се прилагат съответно и правилата по реда на ал.3-6 и 8-13 от чл.21 от същия нормативен акт. Според настоящият състав на касационната инстанция правилни са изводите на административния съдия, че в случая промяна в разрешение за замяна се извършва по реда на чл.21 ал.14 ЗЗНН, но това собствено касае реда в смисъл на производство. Що се отнася до материалноправните предпоставки, то същите се детерминират от факта, че търсената промяна във вече допусната замяна, не се свързва от закона с определяне на количества въз основа на нетния внос и вътрешнообщностни пристигания или среднодневното потребление, възприети от органа в акта му от 11.05.2022г. (допускащ замяната) по предходното искане на дружеството от 09.05.2022г., а при наличие на мотивирано писмено искане на задълженото лице, каквото в случая е налице. Всъщност в дадения казус дружеството иска промяна в разрешената му от касатора замяна, която ще възстанови положението по първоначалното разпореждане на органа от 27.04.2022г. за създаване на запаси за извънредни ситуации от котелно гориво, поради което така се съобразява в пълна степен и преследваната от закона специфична цел, посочена в нормата на чл.1 ал.2 от него, когато запасите са били определени именно по посочения в ЗЗНН начин въз основа на нетния внос и вътрешнообщностни пристигания или среднодневното потребление. При това положение с оглед конкретиката на разглеждания тук казус, то изводите на първоинстанционния съд, се приемат за законосъобразни. В тази връзка първостепенният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция, поради което касационният състав и препраща към тях на основание чл.221 ал.2, изр. второ АПК. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По разноските. Разноски се дължат на ответника по касация, които се констатираха да са в размер на общо 1 000 лева за тази инстанция за осъществената защита от адвокат, поради което следва да се осъди ДА ДРВВЗ да ги заплати. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,