Решение № 6064 от 22.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 574/2018 г.

Решение № 6064 от 22.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 574/2018 г., VII о., докладчик председателят Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Велико Търново, чрез пълномощник, против решение № 468/05.12.2017 г. по адм. д. № 625/2017 г., по описа на Административен съд (АС) – Велико Търново, с което съдът е отменил негова заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-1275-000251/02.05.2017 г. Излага доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2 а от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за определен срок не се прилага избирателно само по отношение на превозни средства, които са еднолична собственост. Сочи, че при прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) органът действа в условията на обвързана компетентност и не изследва въпроса дали МПС е в режим на съсобственост. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, при което подадената жалба бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът – И. П., счита касационната жалба за неоснователна по съображения изложени в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Пред АС – Велико Търново е установено, че при извършена проверка на 29.04.2017 г. в гр. Велико Търново, младши автоконтрольор при сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Велико Търново е констатирал, че водачът на лек автомобил шкода "Фабия" 1. 4 ТДИ с рег. [рег. номер на МПС] И. П. е управлявал моторното превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта 1, 02 промила, установена с техническо средство "Алкотест дрегер 7416+" с № 0136. Съставен е акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 687 от 29.04.2017 г. На 02.05.2017 г. началникът на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Велико Търново издава заповедта за прилагане на ПАМ на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП - прекратяване регистрацията на моторното превозно средство за срок от 1 година. За да отмени оспорената заповед, АС – Велико Търново е приел, че същата е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроцесуалните правила, но в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Приел е, органът е наложил максималния срок в предвидената разпоредба без да изложи мотиви относно размера на определения срок за налагане на мярката. АС – Велико Търново е обосновал извод, че конкретната ПАМ - временно прекратяване на регистрацията на МПС не следва да бъде приложена спрямо съсобствена вещ, тъй като целта на мярката е преустановяваща и превантивна спрямо водача на МПС, а не и спрямо невиновния съсобственик. Съдът е приел заповедта за незаконосъобразна и я е отменил. Решението е неправилно. Съгласно текста на относимата редакция на чл. 171, т. 2а от ЗДвП /ДВ, бр. 9/2017 г., в сила от 26.01.2017 г./, прекратява се регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява МПС, след като е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена по надлежния ред, за срок от шест месеца до една година. Нормата е императивна, като не предоставя на компетентния орган право на преценка, а последният действа изцяло в условията на обвързана компетентност. Материалноправната предпоставка за прилагане на ПАМ в хипотезата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП е шофиране след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 промила, като нарушението следва да бъде констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица. В случая необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установена с техническо средство, т. е. по надлежния ред. Констатациите в АУАН не са оборени в съдебно-административното производство и съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП актът има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. Целта на Закона за движение по пътищата е регламентирана в чл. 1, ал. 2, както и в чл. 171 и тя е опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения. ПАМ е приложена именно на водач на МПС, който е управлявал след употреба на алкохол с концентрация в кръвта над 0, 5 промила. Органът е посочил правните основания и фактическите обстоятелства, които съставляват основание по закон за издаването на заповедта и е цитирал относимата правна уредба. Актът съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, вр. с чл. 59, ал. 2 от АПК. Принудителната административна мярка е с преустановителен и превантивен характер. ПАМ не е административно наказание. Оспорената заповед има самостоятелни правни последици, различни от административния акт, с който се установява нарушение и се налага административно наказание. ПАМ е форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, конкретната ПАМ се прилага с определен срок. Продължителността на срока на мярката е определена от органа съобразно степента на обществена опасност на деянието и в рамките на закона. В случая временното спиране от движение като ПАМ по чл. 171, т. 2 а от ЗДвП е по отношение на моторното превозно средство, за установено противоправно поведение на водача на МПС, като законът не изследва и не въвежда ограничения по отношение собствеността на МПС. При осъществяване на фактите, представляващи основание за определяне на мярката, компетентният орган е длъжен да издаде акт, с който да приложи предвидената в закона принудителна административна мярка, без да има законова възможност за самостоятелна преценка на факти, различни от установените в правната норма. Ето защо неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че след като моторното превозно средство е съпружеска имуществена общност, то не може да бъде обект на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2 а от ЗДвП. Законът допуска, независимо дали моторното превозно средство е съсобствено, да бъде приложена превантивна принудителна административна мярка, ако са налице другите основания по чл. 171, т. 2 а от ЗДвП. Въвеждането на тази мярка е с цел охрана и защита на по-висш, обществен интерес - опазване живота и здравето на участниците в движението по пътищата. Другите съсобственици на МПС не губят качеството на съсобственик на превозното средство, само търпят временни ограничения в ползването и разпореждането с движимата вещ като всяко друго ограничение при съсобственост. Горното обосновава извод за неправилност на обжалваното съдебно решение, което следва да бъде отменено поради неправилно приложение на материалния закон. След като отмени обжалвания съдебен акт, касационната инстанция дължи решаване на спора по същество. Настоящият съдебен състав, след като извърши проверка за законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, приема, че оспорената заповед е законосъобразна. Поради това подадената от И. П. жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на делото в полза на касационния жалбоподател следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в общ размер на 200 лв., определен по реда на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2, във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение