Решение № 3145 от 10.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12820/2008 г.

Решение № 3145 от 10.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12820/2008 г., I о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Петьо Петков - Комерсиал 2002"ЕООД срещу Решение № 894/25.08.08 г. по адм. д. 1657/07 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против частта от Ревизионен акт (РА) № 2400367/30.11.07 г., издаден от главен инспектор по приходите при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - гр. Стара Загора, потвърдена с Решение № 851/10.09.07 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при Централно управление на Националната агенция за приходите (Д"ОУИ"). Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е необосновано, неоснователно и незаконосъобразно - отменителни основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение и РА, по подробни съображения, изложени в касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при Централно управление на Националната агенция за приходите (Д"ОУИ"), редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител, но е изразил становище за неоснователност на касационната жалба в писмено възражение. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I-А отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното Решение № 894/25.08.08 г. по адм. д. 1657/07 г. по описа на Административен съд - Пловдив е отхвърлена жалбата на "Петьо Петков - Комерсиал 2002"ЕООД против частта от РА № 2400367/30.11.07 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Стара Загора, потвърдена с Решение № 851/10.09.07 г. на Д"ОУИ", с която му е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 18016, 74 лв. и прилежащите лихви по 11 бр. данъчни фактури издадени от "Куманов - 98"ЕООД и 4 бр. данъчни фактури, издадени от ЕТ"НВ Николай Ставрев". Административният съд е приел, че законосъобразно данъчните органи са отказали да признаят право на данъчен кредит на "Петьо Петков - комерсиал 2002"ЕООД като едновременно са обсъждани липсата на доказателства относно реалното осъществяване на облагаеми доставки, на начисляване на данъка, на предпоставките по чл. 64, ал. 1, т. 3 и т. 6 от ЗДДС (отм.), както и за приложение на хипотезата на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.). Съдът се е позовал, че е неприложимо изключението по чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.), защото фактурите не отразяват реални доставки, но не е формирал фактически извод относно обстоятелството дали има извършено плащане по "ДДС-сметка" за всички или за част от спорните фактури. Така постановеното съдебно решение е неправилно. Административният съд не е установил всички относими към спора факти, както и не е събрал всички относими към спора доказателства, за които по делото има данни, че съществуват. Видно от Решение № 116/26.01.07 г. на Д"ОУИ" - Пловдив, постановено по повод първоначално издаден РА, отразяващ резултати от първа данъчна ревизия за същите данъчни периоди, на прекия доставчик "Куманов - 98"ЕООД е извършвана данъчна ревизия, приключила с ДРА № 919/22.12.03 г. Този ДРА не е представен като част от данъчната преписка, не е приет и като писмено доказателство по делото. С оглед трайната съдебна практика относно правното значение на ревизионни актове, издадени на преки доставчици на ревизирания субект, отразяващи резултати от данъчни ревизии по ЗДДС за периоди, съвпадащи със спорните данъчни периоди, административният съд е бил длъжен да вземе предвид този ДРА. Липсата на това писмено доказателство е довела до неправилно съдебно решение, постановено при неизяснена фактическа обстановка. По отношения правото на данъчен кредит по фактурите, издадени от другия пряк доставчик ЕТ"НВ Никола Ставрев" решаващият съд не е изложил непротиворечиви мотиви относно възприетите от него за установени фактически обстоятелства. Обсъждани са факти, относими към начисляването на данъка, независимо от наличието на твърдения и данни за плащане на ДДС по ДДС-сметка. Не е формирана воля на съда относно обстоятелството извършено ли е такова плащане, а само е направен формален и абстрактен правен извод, че то е без правно значение. Доказателствата относно извършването на спорните доставки като реални облагаеми доставки не са обсъдени в тяхната цялост, като само са цитирани относимите правни норми. По изложените съображения касационната инстанция намира, че обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено при условията на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на Административен съд - Пловдив. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция разноски не следва да бъдат присъждани, а направените да бъдат взети предвид при новото разглеждане на спора по същество. По изложените съображения Върховният административен съд, Първо - А отделение