Решение № 83 от 13.03.2014 г. на ВКС по н. д. № 143/2014 г.

Решение № 83 от 13.03.2014 г. на ВКС по н. д. № 143/2014 г., II н. о., НК, докладчик съдията Лидия Стоянова Производството е образувано по искане от главния прокурор на Република България за възобновяване на нохд № 720/2013 г. на Кюстендилския районен съд, наказателна колегия и отмяна на решение № 54/19.08.2013 г. на основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Поддържа се, че делото следва да се върне за ново разглеждане поради неправилно приложение на чл. 78а от НК по отношение на осъдения В. П. В. и е нарушен закона, защото обвинението срещу него е за престъпление по чл. 234, ал. 1 НК, за което е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения за допуснати нарушения, отстраняването на които е възможно при ново разглеждане на делото. Осъденият В. П. В. не е направил възражение срещу подаденото искане. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение намира: Кюстендилският районен съд образувал наказателното дело по внесен на 22.03.2013 г. обвинителен акт срещу В. с обвинение за извършено престъпление по чл. 234, ал. 1, пр. 2 НК. С решението от 19.08.2013 г. съдът признал обвиняемия В. "за виновен в това, че се признава за виновен за това, че на МП "Г." на 22.03.2013 г. държал в лек автомобил акцизни стоки без български бандерол на обща стойност 2 400 лева като случаят е маловажен - престъпление по чл. 234, ал. 1, пр. 2 НК, поради което на основание чл. 78а НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание глоба в размер на 1 000 лева. Произнесъл се по въпроса за веществените доказателства по делото и за размера на дължимите разноски. Съдът е изпълнил процесуалните си задължения по чл. 248, ал. 1, т. 4 НПК като с разпореждането си от 4.07.2013 г. е обсъдил въпроса за възможността делото да се разгледа по реда на глава 27 НПК или по глава 29 НПК като основание да допусне предварително изслушване на страните без призоваване на свидетелите и вещите лица. В съдебното заседание на 19.08.2013 г. след разясняване правата на подсъдимия по чл. 55, чл. 274 и чл. 275 НПК е изслушано становището му. Заявил е съгласие да се ползва от разясненото му право /неизвестно от кого и кога/ да бъде признат за виновен, освободен от наказателна отговорност по реда и условията на чл. 78а от НК предвид чистото съдебно минало и най-вече с оглед правната възможност по чл. 2, ал. 2 НК. Прокурорът е изразил съгласие на основание, че "действително по отношение на подсъдимия са налице условията на чл. 78а НК" - неосъждан, липса на имуществени вреди. В пледоарията си е заявил, че поддържа предложението за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на наказание по реда на чл. 78а НК. Поради непознаване на материалите по делото или поради некомпетентност съдът се е произнесъл с решение вместо с присъда и е наложил административно наказание при условията на чл. 78а НК, с което е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Произнесъл се е със съдебен акт и при процесуален ред, предвиден в глава 28 НПК "Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание", което е възможност в случаите при внасяне на делото в съответния първоинстанционен съд с мотивирано постановление при условията, предвидени в чл. 375 НПК. Настоящият случай не е такъв и съдът е допуснал съществено нарушение като се произнесъл по този ред. Законодателят с разпоредбата на чл. 78а НК е предвидил изрично наличието на определени предпоставки-лицето да не е осъждано за престъпление от общ характер и да не е освобождавано от наказателна отговорност по реда на глава 7, раздел IV НК, причинените от престъплението имуществени вреди да са възстановени и за престъплението, за което е повдигнато обвинение за умишлено престъпление, да е предвидено наказание лишаване от свобода до три години или друго по-леко наказание. Обвинението срещу подсъдимия В. е за извършено умишлено престъпление по чл. 234, ал. 1 НК, за което е предвидено наказание лишаване от свобода от една до шест години и глоба до 10-кратния размер на пазарната цена на продаваните стоки, както и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК. Не са налице основанията на чл. 2, ал. 2 НК, на които се позовава В., защото от датата на извършване на престъплението - 22.03.2013 г., до постановяване на съдебния акт не са последвали различни закони. По-благоприятен закон, според който наказанието е лишаване от свобода до три години, е в сила преди изменението със ЗИД на НК - ДВ, бр. 26/2010 г., поради което е неприложим за конкретно извършеното от подсъдимия. Допуснатите нарушения са съществени и могат да бъдат отстранени само при ново разглеждане на делото от друг съдебен състав. Искането на главния прокурор за отмяна на решението по реда на възобновяването е основателно и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав за отстраняване на допуснатите съществени нарушения на закона и на процесуалните правила. Затова и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение