Решение № 5911 от 4.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4194/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Л. А. М., гражданин на Сирия, подадена чрез процесуален представител, срещу решение 2174/10.03.2025г., постановено по адм. дело 284/2025г. на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата на касатора против решение 225/09.01.2025г. на председател на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ при МС/, обективиращо отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Касаторът, чрез процесуалния си представител, излага доводи за неправилност на съдебния акт поради неправилно приложение на материални закон и необоснованост, съставляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът не е извършил цялостна преценка на относимите факти и обстоятелства, което е довело до грешно заключение, че по отношение на кандидата не са налице законовите предпоставки, предвидени в чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. По подробно изложени в жалбата доводи се моли за отмяна решението. Ответникът председателят на Държавната агенция за бежанците при МС, чрез процесуален представител, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Производството пред Административен съд - Хасково е било образувано по жалба на Л. М., гражданин на Сирия, срещу решение 225/09.01.2024г. на председател на ДАБ при МС, с което на жалбоподателя на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във вр. чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалвания съдебен акт, съдът, след анализ на събраните доказателства и след изясняване на фактическата обстановка по делото, е изложил подробни мотиви в които е посочил липсата на каквито и да е било доказателства, обосноваващи наличие на притеснения относно дискриминационно и опасно отношение към сирийския гражданин по повод негова политическа, религиозна, полова принадлежност или други причини, които създават у него основателен страх от преследване. Направен е извод, че липсват относими факти обуславящи приложението на разпоредбата на чл. 8 ЗУБ. Първоинстанционният съд е приел от фактическа и правна страна, че не са налице предпоставки и за предоставяне на хуманитарен статут, доколкото не се доказва реална опасност от тежки посегателства спрямо Л. М. визирани в нормата на чл. 9 ЗУБ. В подкрепа на този извод, съдът е изследвал изключително подробно и детайлно политическата и военна обстановка в Сирия. Крайният извод на АС Хасково е за правилност на преценките на административния орган за отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, съответно за законосъобразност на административния акт. Решението е правилно. На първо място следва да се посочи, че в противоречие с изложените в касационната жалба твърдения, първоинстанционния съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, налагащи отмяна на постановения акт. От решаващия съд са спазени всички процесуални изисквания по разпоредбите на АПК и тези на ГПК. Обжалваният съдебен акт е подробно и надлежно обоснован от фактическа и правна страна. На второ място ВАС приема, че първоинстанционния съд не е нарушил и материалния закон. Административният съд правилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, съгласно която статут на бежанец се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Основен показател за предоставяне на статут на бежанец по ЗУБ и Женевската конвенция е съществуването на основателни опасения от преследване по причина на раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, която преценка се прави във всеки конкретен случай. Определящо за наличието на предпоставките по чл. 8, ал. 1 ЗУБ е понятието "преследване" по смисъла на чл. 8, ал. 4 и ал. 5 ЗУБ, изразяващо се в нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека и които да са достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, като действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Понятието "преследване" следва да бъде съотнесено към всеки един от елементите по чл. 8 ЗУБ и отнасянето към всеки от посочените елементи следва да бъде съобразено и с конкретната бежанска история на чужденеца. Видно от данните по делото при проведеното с Л. М. интервю /л. 34-36 от адм. преписка) не се установява спрямо лицето да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 ЗУБ преследване, относимо за предоставянето на бежански статут. От обективираните изявления на чужденеца в проведеното му интервю не се установява наличието на заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Правилен и обоснован на данните по делото е изводът, че от разказаната бежанска история не се установяват действия по преследване и в уредените в чл. 8, ал. 4 и ал. 5 ЗУБ хипотези, а мотивите за напускане на страната по произход не са релевантни към търсената защита. В изявлението чужденецът не сочи други относими причини, обосноваващи опасения за преследване. При тази фактическа установеност правилно административния орган и АС Хасково са преценили за неоснователно искането на чужденеца за предоставяне на бежански статут, поради липса на материалноправните предпоставки, уредени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ. В конкретния случай по отношение на Л. М. не се установява наличие на опасения за сигурността и правата му поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. За правилни се приемат изводите на първоинстанционния съд във връзка с липсата на основания за предоставяне на хуманитарен статут на касатора и по смисъла на чл. 9 ЗУБ. От лицето не се твърди и не се доказва да е застрашен от предвидените в чл. 9, ал. 1 ЗУБ посегателства, включително той не е бил принуден да напусне страната си на произход поради тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице, поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт или други тежки посегателства. Предвид обстоятелствата от неговата бежанска история следва да се възприеме становището на административния орган, че чужденецът не е бил принуден да напусне родината си поради опасения от преследване или поради реална опасност от тежки посегателства върху живота и личността му. Изявленията на Л. М. са разгледани подробно от административния орган и от АС - Хасково в светлината на тълкуването и правилното прилагане на чл. 9 ЗУБ. В тази насока правилно е съобразено заявеното обстоятелство от лицето, че същият е напуснал доброволно територията на държавата си и е преминал нелегално през границата между Република Турция и Република България, за да се засели другаде, от желание за промяна и причини от личен характер. Първостепенният съд е формирал верни изводи за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут, включително предвидени в чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, изследвайки и критериите, застъпени в решения на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 17 февруари 2009г. по дело C-465/07 и от 30 януари 2014г. по дело С-285/12, относими към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в/ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. В тази връзка съдът е извършил подробен анализ на информацията, съдържаща се в представените по делото справки на дирекция "Международна дейност" на ДАБ при Министерски съвет относно актуалната обстановка в Сирия, в резултат на което обосновано е приел, че съвкупната преценка на данните от приобщените по делото справки, действително не налага извод за безогледно насилие в държавата на произход по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, което би поставило чужденеца в реална опасност да претърпи тежка заплаха срещу живота или личността си единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното му положение. Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че доколкото личната бежанска история на касатора се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, или на реална опасност от тежки посегателства, то по отношение на Л. М. не могат да намерят приложение разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, както правилно е съобразил и административният съд. Като е достигнал до същите правни изводи първостепенният съд е постановил правилно решение, съответно на материалния закон, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд в състав на Осмо отделение