Решение № 17331 от 30.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11088/2009 г.

Решение № 17331 от 30.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11088/2009 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "АУРУБИС БЪЛГАРИЯ" АД (със старо фирмено наименование "КУМЕРИО МЕД" АД), гр. Пирдоп, Софийска област, Индустриална зона, представлявано от изпълнителния директор Никола Луи Мишел Треан против Решение № 59 от 12.06.2009 г. по адм. д. № 6218/2008 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата срещу Решение № К-47-0551/26.08.2008 г. на началника на Митница София в частта за лихвата за забава, считано от датата на възникване на митническото задължение до окончателното погасяване на задължението - допълнително определен ДДС в размер на 883 560,75 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в противоречащ на материалния закон и необоснован извод за дължимост на законна лихва върху последващо определено задължение за ДДС при внос - от момента на подаване на митническата декларация за внос. Иска се отмяна на съдебното решение и на митническия акт и присъждане на направените разноски. Ответникът - Началникът на Митница Столична, чрез юрк. Попгеоргиева, оспорва жалбата. Твърди, че правилно първоинстанционният съд е потвърдил митническия акт в обжалваната част. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че ВАС следва да обезсили обжалваното решение и да върне преписката на Директора на Агенция Митници за произнасяне, поради това, че законодателят не е предвидил възможност за мълчаливо потвърждаване на обжалвания административен акт, както е сторено в чл. 156, ал. 4 ДОПК. При обсъждане на относимите правни норми се налага изводът, че законодателят е предвидил задължение за изрично произнасяне. Ако не се възприемат тези доводи, са изложени съображения по същество за неоснователност на касационната жалба и приложимост на разпоредбите на чл. 59, ал. 2 ЗДДС, вр. чл. 84, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, които установяват дължимост на лихви за забава. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира касационната жалба за процесуално допустима и основателна, поради следното: Решението, предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е издадено по 5 бр. ЕАД всички от м. 02.2008 г., с които "КУМЕРИО МЕД" АД е оформил внос под режим "освобождаване за крайно потребление" на стоки - меден концентрат от Грузия, при което митническото оформяне е било извършено въз основа на провизорна фактура. При издаване на финалната фактура, дружеството е поискало от митническите органи да коригират митническата облагаема стойност. Въз основа на платената окончателна цена и във връзка с чл. 35 от Закона за митниците, на дружеството-вносител е доначислен ДДС, за което е изпратено Уведомление за доброволно плащане на публични държавни вземания № 4416-0033/08.02.2008 г., след което е издадено и оспореното пред първоинстанционния съд Решение № К-47-0551/26.08.2008 г. на началника на Митница София. Главницата на задължение е заплатена 05.09.2008 г., т. е. в срока за доброволно изпълнение, съобразно решението на митническия орган. Производството е само по отношение на лихвите за забава. За да отхвърли жалбата на дружеството против митническия акт в обжалваната му част, административният съд е приел, че задължението за лихва като акцесорно следва съдбата на главното задължение и на датата на възникване на митническо задължение за внос /датата на подаване на ЕАД/ става изискуемо и задължението за плащане на ДДС. Решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон. Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗДДС, внос на стоки по смисъла на този закон е въвеждането на необщностни стоки на територията на страната. Съгласно чл. 54, ал. 1 от същия закон данъчното събитие при внос на стоки възниква и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни митни сборове на територията на страната или би следвало да възникне, включително когато задължение не съществува или размерът му е нула.