Решение № 8176 от 19.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3665/2009 г.

Решение № 8176 от 19.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3665/2009 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК и е образувано по касационна жалба на консорциум "А. Т." - гр. Р., подадена от адвокат Г. Г. - пълномощник на дружеството, срещу решение № 7 от 27.01.2009 г., постановено по адм. д. № 738 по описа за 2008 г. на Административен съд - С. З. С обжалваното решение съдът е отменил заповед № 860 от 20.11.2008 г. на заместник-областния управител на Старозагорска област, с която е отменена заповед № 2628 от 14.10.2008 г. на кмета на община С. З., за откриване на конкурс за възлагане на обществен превоз на пътници по автобусни линии от общинската, областната и републиканската транспортни схеми. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението като се релевират и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. За тяхното обосноваване са направени твърдения, че съдът неправилно е възприел че консорциумът, който е обединение от търговци, създадено по реда на чл. 275 ТЗ, не може да бъде надлежна страна в административно правоотношение и да оспорва актове на органи на изпълнителната власт. Посочени са образувани дела пред същия съд, в които съдебните състави са приели друго, различно становище относно възможността на консорциума да бъде надлежна страна в съдебно административното производство. По подробно изложените съображения в касационната жалба се моли, решението да се отмени, а делото върне за ново разглеждане от друг състав или касационната инстанция да постанови решение по съществото на спора. Областният управител на Старозагорска област и кмета на община Стара Загора не са взели становище. От ответната страна "А. п." ООД, гр. Ст. З. е постъпил писмен отговор по реда на чл. 163, ал. 2 АПК срещу касационната жалба, в който се съдържа становище за неоснователността й. Твърди се, че решението на съда е правилно и законосъобразно, като по изложените в него съображения и тези на адвокат-пълномощника се моли, жалбата да не се уважава. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението на съда за правилно и законосъобразно, като споделя становището за това, че консорциумът няма признаците на организация по смисъла на § 1, т. 2 ДР на АПК, поради което изводите на съда за липсата на правен интерес за консорциума от оспорване на заповедта на кмета са верни. Предлага решението да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество и за основателна, по следните съображения: Административният съд-Стара Загора е бил сезиран с две жалби, подадени съответно от "А. п." ООД, гр. Ст. З. и от кмета на община Ст. З., и двете против заповед № 860 от 20.11.2008 г. на заместник-областния управител на Старозагорска област. С обжалваната заповед заместник-областният управител е отменил заповед № 2628 от 14.10.2008 г. на кмета на община Ст. З. за откриване на конкурс за възлагане на обществен превоз на пътници по автобусни линии от общинската, областната и републиканската транспортни схеми. От приложените по делото писмени доказателства съдът е установил фактите по спора, като е приел, че консорциумът, който е обжалвал заповедта на кмета пред областния управител, не може да бъде надлежна страна в административното правоотношение, няма правосубектност, не може да бъде носител на права и задължения, като се е аргументирал освен с тълкуването на нормите на чл. 357 и сл. от ЗЗД и с § 1, т. 2 от Допълнителната разпоредби на АПК. От това е направил правен извод, че жалбата до областния управител против заповедта на кмета на общината е била недопустима и е следвало да се остави без разглеждане. На следващо място съдът е приел, че консорциумът като обединение по чл. 275 ТЗ, за който са приложими нормите на чл. 357 и сл. от ЗЗД, няма правен интерес от оспорването на заповедта на кмета пред областния управител. Правния интерес от оспорването според съда принадлежи на всеки един от участниците в консорциума, а не на обединението. При мотивирането на тези две процесуални пречки, въпреки съществуването на които областният управител е постановил оспорваната заповед, съдът е приел, че той се е произнесъл по една недопустима жалба, поради което е отменил заповедта му. В решението липсва произнасяне по жалбата на кмета на общината срещу заповедта на областния управител. Постановеното решение е неправилно. То е в нарушение на съществени съдопроизводствени правила и на материалния закон, което налага неговата отмяна при условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК. От данните по делото се установява, че не се спори относно материалната компетентност на заместник-областния управител, издал обжалваната заповед. Между страните не се спори по фактите, а те се установяват и от приложените писмени доказателства, относно решение № 1010 взето по протокол № 55 от проведеното на 13.09.2007 г. заседание на общинския съвет. С него е решено обявяването и провеждането на конкурс за възлагане на обществен превоз на пътници по автобусните линии от общинската, областната и републиканската транспортни схеми от квотата на община Ст. З. по реда на Наредба № 2 от 15.03.2002 г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси и леки автомобили, наричана в следващото изложение само "Наредба № 2". В изпълнение на това решение временно изпълняващият длъжността кмет на общината е издал заповед № 2423 от 7.11.2007 г. Тя е била обжалвана по съдебен ред. Било е образувано адм. д. № 548/2007 г. на Административния съд-Ст. - З. Производството по него е било прекратено поради оттегляне на оспорения акт, а определението за прекратяване е влязло в законна сила. Последвало е решение на общинският съвет, с което е избран председателски съвет, който да определи 5 члена от общинския съвет, които да участват в провеждането на конкурса. В изпълнение на това решение и предходното № 1010, взето по протокол № 55 от 13.09.2007 г. на общинския съвет, е издадена нова заповед за провеждането на конкурс за възлагане на обществения превоз по същите транспортни схеми по реда на Наредба № 2. Издадената заповед на кмета № 357 от 20.02.2008 г. в изпълнение на взетото решение е била отменена с решение по адм. д. № 178/2008 г. на Административния съд-Ст. Загора. Общинският съвет на 24.04.2008 г. е взел ново решение № 152 по протокол № 10 от същата дата, с което е прекратил конкурса за възлагане на превоз на пътници по автобусните линии по посочените транспортни схеми, който е бил открит с решение № 1010 от 13.09.2007 г. Това решение е било оспорено пред административния съд, който с влязло в сила решение по адм. д. № 325/2008 г. е отменил решението на общинския съвет, като незаконосъобразно. От така описаните факти следва правният извод, че в правния мир е останало решение № 1010 от 13.09.2007 г. на общинския съвет, в чието изпълнение и на описаните в мотивите фактически и правни основания, кметът на общината е издал заповед № 2628 от 14.10.2008 г., с която е открит конкурса за възлагане на обществени превоз по описаните три вида транспортни схеми, по реда на Наредба № 2. Тази заповед на кмета на общината е била оспорена по административен ред пред областния управител, като жалбата пред него е била подадена от адвокат Г. Г., упълномощен от избрания за управител и представляващ консорциума "А. Т.", учреден по реда на чл. 275 ТЗ, за който са приложими разпоредбите на чл. 357 и сл. ЗЗД. Първият спорен въпрос е може ли консорциумът да бъде надлежна страна в административно правоотношение. По този въпрос съдът е изложил правилни мотиви касаещи гражданските правоотношения на съдружниците в консорциума и тези с третите лица, обосновани с нормите на ЗЗД. Изводите му обаче относно правосубектността на консорциума, като обединение от търговци, което не е юридическо лице и възможността да бъде страна в административното правоотношение са неправилни. Позоваването на § 1, т. 2 от Допълнителната разпоредба на АПК и изводите за правосубектността на гражданското обединение или дружество е необоснована. Публичната правосубектност се отнася както за организациите, които според чл. 21, ал. 1 АПК могат да издават индивидуални административни актове, на които държавата е предоставила с нормативен акт осъществяването на определени функции, а така също и за организациите или сдруженията, които са организационно обособени въз основа на закон, какъвто е и консорциумът. Неперсонифицираните обединения на физически и юридически лица са гражданските дружества по чл. 357 ЗЗД и консорциумът по чл. 275 ТЗ. Те представляват договорно обединяване на търговци за осъществяване на определена дейност, когато обединението е организирано под формата на гражданско дружество. Обединението възниква с договора за учредяване и не подлежи на регистрация по Търговския закон. От сключения договор за обединение на търговци от 6.12.2005 г. и допълнителното споразумение към него от 26.03.2008 г. се установява, че съдружниците в него - еднолични търговци и юридически лица, са обединили усилията си за постигането на определени стопански цели. Те са избрали помежду си управител Ж. В. Ж., като са го упълномощили с редица права, едно от които е и да осъществява представителството на консорциума. В изпълнение на предоставените права по упълномощаването управителят, представляващ консорциума или всичките съдружници в него, които са страни по упълномощаването, е упълномощил и адвокат - лице с представителна власт от кръга на изброените в чл. 32 ГПК. Той е оспорил заповедта на кмета пред областния управител от името на консорциума, като е осъществявал и процесуалното му представителство пред съда, като обединение на отделните съдружници. Необосновани са изводите, че консорциумът е неправосубектен. Той може да бъде носител на права и задължения, които се разпределят между отделните съдружници по начина, приет в учредителния договор. За нуждите на данъчните цели консорциумът е данъчно задължено лице, регистрирано е по БУЛСТАТ: ........... в изпълнение на чл. 3, ал. 1, т. 6 от Закона за регистъра по БУЛСТАТ, има адрес на управление в гр. Р., според чл. 28, ал. 1, т. 5 ДОПК и извършва търговска дейност според чл. 1, ал. 3 ТЗ. Или направените правни изводи от съда относно правосубектността на консорциума са в противоречие с материалното право. Консорциумът е правосубектен и е носител на права и задължения, поради което може да бъде надлежна страна в административно правоотношение и пред съда. Съдът е допуснал нарушение на съществени процесуални правила, защото той неправилно е възприел подадената жалба по административен ред като недопустима, само поради липсата на провосубектност на жалбоподателя. Жалбоподателят е правосубектен, по изложените вече мотиви, от което следва, че съдът няма произнасяне по съществото на жалбите, по наведените доводи за липса на предпоставките по чл. 147, ал. 1 АПК и ако те са налице, съответно и по съществото на жалбите с предмет оспорената заповед на областния управител, според критериите на чл. 146 АПК. Следващото нарушение на съществени процесуални правила, допуснато от съда е това, че последният не се е произнесъл по втората жалба, тази на кмета на общината. Съдът дължи произнасяне и по нея, след като е приел, че е редовно сезиран и тя е процесуално допустима. Това налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав при същия съд. При новото разглеждане на спора съдът ще следва да се произнесе по наведените доводи в жалбата на "А. п." ООД за наличието на предпоставките по чл. 147 във връзка с чл. 21, ал. 1 и чл. 15, ал. 1 АПК за консорциума и в зависимост от направения извод - и по съществото на двете жалби. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение