Решение № 9560 от 27.10.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 и сл., във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от МЛД ГРУП ЕООД, със седалище и адрес на управление: [населено място], община Априлци, област Ловеч, [улица], представлявано от М. Димитрова, чрез адвокат О. Ботева, срещу решение 105/30.05.2022 г. постановено по адм. дело 120/2022 г. на Административен съд - Ловеч, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение 11/312/02884/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция, с изх. 01-2600/6609#14 от 09.02.2022 г., на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие в размер на 251 827,93 лв. В касационната жалба се сочи, че изводите на първоинстанционния съд са неправилни поради противоречие със закона и се мотивират твърдения, в голямата си част, изложени пред първоинстанционния съд. Претендира се отмяна на решението, ведно с присъждане на разноски по приложен списък. Ответникът заместник изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие", в представено писмено становище чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт М. Димитрова, оспорва касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение намира, че касационната жалба е допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Ловеч е отхвърлил жалбата на МЛД ГРУП ЕООД, със седалище и адрес на управление: [населено място], община Априлци, област Ловеч, [улица], представлявано от М. Димитрова, срещу решение 11/312/02884/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция, с изх. 01-2600/6609#14 от 09.02.2022 г., на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие в размер на 251 827,93 лв. и е осъдил дружеството да заплати на Държавен фонд Земеделие сумата от 400 лв., разноски по делото. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, разполагащ с функционална и материална компетентност, както и че същият не страда от пороци относно форма (съдържание на акта). Приел е, че при издаването му са спазени административнопроцесуалните правила и норми. Обсъдил е, че административният орган надлежно е подчертал обстоятелството, че административното производство е образувано в резултат на влязлото в законна сила решение 137/29.10.2021 г., постановено по адм. дело 208/2020 г. на Административен съд - Ловеч, в което съдът е изрично е посочил, че неизпълнението на показатели, заложени в бизнес плана, представлява неизпълнение на одобрените индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ и обуславя издаването на решение за налагане на финансова корекция, на основание чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП . Поради което не споделя развитите от процесуалния представител на жалбоподателя доводи за неприложимост на производството по налагане на финансова корекция по реда на ЗУСЕСИФ. На следващо място по отношение на съответствието с материалния закон съдът е извършил анализ на относимите правни норми послужили за издаване на административния акт, извършил е и анализ на правните норми на правото на Европейския съюз. С оглед установените факти според съда Управляващият орган е достигнал до правилен извод, а именно, че е налице нарушение по чл. 70, ал.1, т. 7 от ЗУСЕСИФ неизпълнение на одобрени индикатори. С оглед разпоредбите на чл. 26, ал. 1, чл. 16, чл. 27, ал. 3 от Наредба 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. съдът е приел, че бизнес планът е неразделна част от проекта за финансиране, а неизпълнението на заложения в него финансов резултат съставлява неизпълнение и на самия проект. Заложените в бизнес плана финансови показатели са точни индикатори за изпълнение на проекта и непостигането им води до възможност за коригиране на размера на финансовата помощ. Изводите за неизпълнение на финансовите показатели в бизнес плана са потвърдени и от заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вещото лице-икономист. Видно от заключението средно аритметично за трите финансови години /2016 г., 2017 г. и 2018 г./ изпълнението на бизнес плана като приходи от нощувки е 0,53%, от които: процентът на изпълнение на приходите за услуги за 2016 г. съгласно бизнес плана е 0,35 %, за 2017 г. 0,68 %, а за 2018 г. 0,56%. и процентът на изпълнение на заложените параметри за брой заети лица спрямо бизнес плана е 50%, със средноаритметичната стойност на заетите лица за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. - 1 брой лица. Установеното от вещото лице среднопретегленото изпълнение за трите години (2016 - 2018 г.) е 0,53% от заложените приходи и е свързано с факта, че за финансовата 2017 г. вещото лице е установило, че приходите съгласно счетоводните документи на дружеството са в размер на 1190,81 лв., поради което е формиран процент на изпълнение спрямо бизнес плана за тази година в размер на 0,68%, вместо изчисления от административният орган 0,57%, използвайки като база за изчисление приходи за 2017 г. в размер на 990,81 лв. Съдът се е мотивирал, че дори да се приеме наличието на среднопретеглено изпълнение за трите години в размер на 0,53% (вместо посочените в обжалваното решение 0,49%) от заложените в бизнес плана приходи, това не води до незаконосъобразност на административния акт, нито променя размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ. Това е така, тъй като съобразно т. 30 от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г, когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 20% от предвидените приходи и когато времетраенето на нарушението е над 1 година, на възстановяване подлежи 100% от предоставената безвъзмездна финансова помощ. Съответно, дали процентът на изпълнение е 0,49% от заложените приходи или 0,53% от заложените приходи, е без значение, доколкото и в двата случая неизпълнението е под прага от 20% и е продължило и през трите години от проверявания период. Относно нарушението на предвижданията в бизнес плана за осигуряване на устойчива заетост, съдът е приел, че това нарушение също представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ неизпълнение на одобрени индикатори . В настоящия случай, в изготвения от бенефициента бизнес план е било заложено задължението за разкриване на 2 работни места - 1 бр. управленски и 1 бр. производствен персонал. При проверка на място контролните органи са установили, че за три последователни финансови години (2016 г., 2017 г. и 2018 г.) не са наемани лица, с изключение на управителя. Наетото второ лице е със сключен трудов договор едва през 2019 г., който период не попада в обхавата на ревизирания период от 3 пълни финансови години 2016 г., 2017 г., 2018 г. Тези обстоятелства са потвърдени от всички приети по делото писмени доказателства, както и от изготвеното по делото заключение на вещото лице. В този смисъл е прието, че е налице неизпълнение на параметрите, заложени в одобрения бизнес план по отношение на устойчивата заетост. По отношение размера на подлежащата на финансова корекция безвъзмездна финансова помощ по посочения договор съдът се е мотивирал, че е правилно определен от административния орган. Посочол е, че в случая, при доказаност на две нарушения и определената за всяко от тях санкция, правилно е взет най-големият размер на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, който е 100% от изплатената окончателно такава на бенефициента в общ размер на 251 827,93 лв. (видно от писмо за оторизация на плащането 9887/31.03.2015 г. и писмо за оторизация на плащането 11/312/02884/3/01N01/16.12.2015 г.) Правилно и в съответствие с регламентацията, дадена в чл. 3, ал. 1 от Правилата за определяне размера на подлежащата на възстановяване БФП при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 2013 г., е определен и общият размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ, а именно 251 827,93 лв., като най-голям и представляващ 100% от получената безвъзмездна финансова помощ. Така постановеното решение е правилно. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че в случая е налице смесване на две процедури, тази по Наредба 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и тази по ЗУСЕСИФ, което смесване като краен резултат е довело до започването на административно производство по реда на чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ. Според касатора приключването му с издаване на решение за определяне на финансова корекция на основание чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ от своя страна е довело до допускане на съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е имало за резултат нарушаване на правото на жалбоподателя на участие и защита в производството и до нарушение на материалния закон. При констатиране на нередност по определението на чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) 1303/2013, на основание чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ следва да се установи с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСЕСИФ, тъй като са налице основанията по чл. 70, ал. 1, т. 7 същия закон. Следва да се посочи, че в случая е приложима именно новата разпоредба на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП /ДВ, бр. 51 от 2019 г. в сила от 28.06.2019 г./, както е установено и с влязлото в сила решение 137/29.10.2021 г., постановено по адм. дело 208/2020 г. на Административен съд Ловеч, в резултат на което е образувано административното производство за налагане на финансова корекция. С уведомително писмо с УН 11/312/02884/3/01/22/02, с изх. 01-2600/6609/11 от 22.12.2021 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие жалбоподателят е уведомен, че на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ и влязло в сила съдебно решение и съобразно чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП се открива производство по налагане на финансови корекции. Указано е, че в случай че не е съгласнен с направените констатации, изложени в писмото, има право да представи в 14-дневен срок от получаването му своите писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи писмени доказателства към тях. Получените възражение са приети от административния орган за неоснователни. От изложеното следва, че при издаването на оспорения пред първоинстанционния съд административен акт не са допуснати твърдените от касатора нарушения на административнопроизводствените правила, като и, че правото му на защита не е нарушено. От фактите по делото безспорно се установява, че на 27.10.2014 г. между Държавен фонд Земеделие и МДЛ ГРУП ЕООД е сключен договор за отпускане на финансова помощ по мярка 312 Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007 2013 г., към който е приложен бизнес план за проект: Къща за гости доизграждане , с посочена в него сума на инвестиция 553 644,80 лв. Съгласно легалната дефиниция, дадена с § 1, т. 19 от ДР на Наредба 29/2008 г. "проект" е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени и допустими за финансиране по ПРСР, като кандидатите за финансово подпомагане подават в областната дирекция на фонда заявление за подпомагане по образец приложение 5 и прилагат документите, указани в същото приложение (чл. 26, ал. 1 от Наредбата). Един от задължителните реквизити към заявлението е изготвен от кандидатите бизнес план, който трябва да доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост, водещи до реализиране на целите по чл. 2 от Наредбата /чл. 16, ал. 2/. В Допълнителната разпоредба към Наредбата § 1, т. 6 и т. 26 са описани значенията на понятията икономическа жизнеспособност и устойчива заетост , а именно: генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана и запазване на съществуващите работни места и/или създаване на нови в него за периода на бизнес плана. Съгласно приложения бизнес план е предвидено къщата за гости да разполага с общо 5 апартамента със самостоятелни бани и тераси и 2 двойни стаи с общ санитарен възел, за настаняване на общо 14 човека, както и да се формира средногодишна цена от 65 лева за нощувка в апартамент и 55 лева за нощувка в двойна стая, като за всяка година от изпълнението му са заложени годишни приходи от нощувки в апартамент в размер на 130 000 лева и от нощувки в двойна стая в размер на 44 000 лева, или в общ размер на 174 000 лева. В бизенс плана също така е предвидено, че в микропредприятието има зает един човек едноличният собственик на капитала на дружеството бенефициент, като след извършването на инвестицията е заложено да бъде нает на постоянен трудов договор още 1 човек, като така броят на заетите лица се увеличи на 2. От анализа на цитираните норми, договора, бизнес плана и от доказателствата по делото, включително приетата и неоспорена от старните експертиза, се установява по безспорен начин, че е налице бездействие от страна на едноличния търговец, налице е неизпълнение на заложените в бизнес плана показатели, с което не е гарантирана икономическата жизнеспособност на стопанството му. Средно аритметично за трите финансови години /2016 г., 2017 г. и 2018 г./ изпълнението на бизнес плана като приходи от нощувки е 0,53% (установено от вещото лице по делото), а при извършената проверка на място се е установило, че не е осигурена заетост в предвидените в бизнес плана разкриване на две работни места. За ревизирания период работодателят е поддържал едно работно място. Оттук следва и извода, че след като едноличния търговец не е постигнал предвидените от него финансови показатели нанася вреда на бюджета на Общността, тъй като не работи в посока развитие на туризма в селските райони и насърчаване на заетостта, както и заложените цели по мярка 312, а именно: насърчаване на растежа и създаване на нови работни места в микропредприятието, което води до непостигане на целите на програмата, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Оплакванията в касационната жалба, че икономическата жизнеспособност и икономическото развитие на едно предприятие са зависими не само от усилията на лицето, но и от икономическите условия, предоставени е случая от съответната община, са неотносими към настоящия спор. Същите не са условие, за отпускане на помощта. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. На основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по касационната жалба своевременно поисканите разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в минимален размер - 100 лв., съответстващ на изискванията на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,