Решение № 7035 от 9.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 701/2020 г.

Решение № 7035 от 9.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 701/2020 г., II о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Р. Ранчинска и И. Кожухаров, двамата от [населено място], чрез адв. В. Борисова срещу Решение № 161/29.10.2019 г. постановено по адм. д. № 149/2019 г. по описа на Административен съд Търговище. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че направеното от касаторите искане пред административния орган е по чл. 53б във вр. с чл. 51, ал. 1, т. 3 Закона за кадастъра и имотния регистър/ЗКИР/, а оспорения административен акт е издаден на основание чл. 54, ал. 2 във вр. с чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР. Иска се отмяна на съдебното решение, с което жалбата на касаторите е отхвърлена, след което да се постанови ново с което да се отмени и административния акт, а преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне. Претендират се направените по делото разноски. В с. з. касационните жалбоподатели се представляват от процесуалния си представител, който поддържа изцяло касационната жалба. Представя и списък на разноските по чл. 80 ГПК. Ответниците редовни призовани не се явяват, не се представляват и не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за основателност на касационната жалба. Сочи, че в мотивите на решението са смесени две различни хипотези, което прави волята на съда неясна и противоречива, а решението - постановено в нарушение на закона, поради което същото следва да бъде отменено. Върховният административен съд, в настоящия си състав намира че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законовия срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежни страни, участници в съдебното производство, чиито интереси са засегнати неблагоприятно от съдебното решение и срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Р. Ранчинска от [населено място] срещу Отказ № 24-15821/11.06.2019 г., поправен с Решение № 24-18381/4.07.2019 г. и двете на Началника на СГКК-гр. Търговище, с който на осн. чл. 54, ал. 2 във вр. с чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР и чл. 70, ал. 4 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри/Наредбата/ е отказано изменението на кадастралната карта и кадастралния регистър, одобрен със Заповед № РД-18-18/17.06.2005 г. на Изпълнителния директор на АГКК по постъпило искане от Р. Ранчинска. За да постанови този резултат, административния съд е приел от една страна, че действително е допусната ЯФГ по смисъла на чл. 26, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, с координатно отразяване на имот № 157438 при изготвяне на картата на земите в съществуващи/възстановими/стари реални граници, която е пренесена в помощния план и в плана на новообразуваните имоти за територията по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в кадастрален район 157 в землището на гр. Търговище, както и в кадастралната карта на гр. Търговище, а от друга страна, отчитайки обстоятелството че засегнатите от предложеното изменение собственици са се противопоставили е приел за законосъобразен отказа с оглед забраната на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР за изменение на КККР при установен спор за собственост. Така постановеното решение е постановено в нарушение на закона и необосновано, поради неправилно тълкуване и прилагане на нормата на чл. 53б и чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Видно от Заявлението подадено от Р. Ранчинска до Началника на СГКК-Тръговище е поисканото изменение на КККР е мотивирано от фактическа страна с допусната явна фактическа грешка, като и изрично е посочено че правното основание на същото е чл. 53б ЗКИР. В подкрепа на искането си жалбоподателката е представила Констативен протокол от 28.09.2018 г., съставен на осн. § 4к, ал. 12 от ПЗР на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи/ЗСП33/, с който комисия при Община Търговище е констатирала наличието на явна фактическа грешка в помощния план към плана на новообразуваните имоти за КР 157, в м. "Серсема" в землището на гр. Търговище, одобрен със Заповед № 276/27.07.2015 г. изразяваща се в грешно отразяване на поземлен имот, възстановен с решение №ТТ/9.10.1997 г. на ПК –Търговище в стари реални граници, пренесена в картата на възстановената собственост на землището на гр. Търговище и указал на заявителката да възложи изработването на проект за изменение на кадастралната карта за КР 157, като проектът представи в СГКК-Търговище за извършване на процедури по реда на ЗКИР. Независимо от това административния орган е процедирал по чл. 54, ал. 1, т. 2 ЗКИР, приемайки че се претендира "непълнота и грешка" в КККР, без да обсъжда искането за наличието на допусната фактическа грешка по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗКИР. Позовавайки се на обстоятелството че не е налице изразено съгласие на собствениците на имотите, чиито граници се променят, съгласно исканото изменение и постъпили възражения в тази насока е постановил отказ, сочейки забраната на разпоредбата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР. С оглед на изложеното, настоящата инстанция счита че процесния отказ на Началника на СГКК-Търговище е постановен на несъответно правно основание и в порочна процедура /чл. 54, ал. 2 във вр. с чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР/. ЗКИР намиращ приложение по силата на § 6, ал. 8 от ПЗР на ЗКИР урежда различни процедури при наличието на основанията по чл. 51, ал. 1, т. 2 и т. 3 от закона за изменение на ККК, които се провеждат при наличието на различни материалноправни предпоставки и които са уредени съответно в чл. 54 и чл. 53б ЗКИР и съответно Глава VII и Глава VIII от Наредбата. Освен че не е заявено искане по чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, то в случая не се претендира и установява несъответствие към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри, а исканото изменение е породено от установената от административен орган явна фактическа грешка, поради което е следвало да се процедира по реда на чл. 53б 3КИР. Пред вид на изложеното и тъй като са налице основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, решението на Административен съд Търговище следва да се отмени и по реда на чл. 222, ал. 1 АПК да се постанови друго, с което се отмени и изричния отказ на Началника на СГКК-Търговище, като преписката се върне за ново произнасяне. При този изход на делото, следва да се уважи своевременно направеното от касационните жалбоподатели искане за присъждане на разноски за касационната инстанция, като АСГКК-Търговище заплати на всеки един от тях сумата по 570 лв. съгласно представения списък по чл. 80 ГПК във вр. с чл. 144 АПК и платежни документи. Ответната страна не е направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Водим от горното Върховният административен съд, Второ отделение