Решение № 232 от 9.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3202/2013 г.

Решение № 232 от 9.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3202/2013 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК . Образувано по касационна жалба на "Биовет" АД, подаден чрез адв. Пройчева, против Решение № 208 от 28.01.2013 г. по адм. дело № 2650 от 2012 г. на Административен съд Пловдив. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № 891от 29.06.2012 г. на началника на Митница Пловдив, с което е отказано издаването на удостоверение за освободен от акциз краен потребител. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неправилно прилагане на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на съдебното решение и отмяна на оспорения митнически акт, както и да бъде задължен административният орган да издаде исканото удостоверение от "Биовет" АД. Претендира присъждане на разноски по делото. Ответникът по касационната жалба - Началникът на Митница Пловдив не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество - основателна, поради следното: Административното производство е започнало въз основа на искане с вх. № ЗАДС-1567 от 28.05.2012 г. по описа на Митница Пловдив, заявено от "Биовет" АД за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител на енергиен продукт с код по комбинираната номенклатура (КН) 27112100 /природен газ/; предназначен за производство на пара с годишен обем от общо 40 480 хил. нормални кубични метри, от които 32 000 хил. предназначени за производство на пара за технологичния процес на предприятието и 8 480 хил. кубични метри, предназначени за директно сушене на продукти. Искането съдържа изискуемата информация по смисъла на чл. 14, ал. 2 от ППЗАДС, с приложени доказателства по чл. 14, ал. З от Правилника. С Решение № 891от 29.06.2012 г. началникът на Митница Пловдив е отказал издаването на исканото удостоверение с мотиви, че предназначението на използвания енергиен продукт - природен газ е за производство на топлинна енергия под формата на пара и горещ въздух. Административният орган е приел, че целите, за които ще се използва енергийният продукт не попадат в обхвата на чл. 24, ал. 2, т. 1 - 5 от ЗАДС, тъй като по смисъла на чл. 4, т. 37 от ЗАДС, във вр. с чл. 13, ал. 5 от ППЗАДС - когато енергиен продукт участва в процес, свързан с отделянето на топлина, която се използва за битови и стопански нужди, непосредствено или чрез преносна среда, се счита, че този енергиен продукт е за отопление. При направеното оспорване по административен ред, с Решение № 394 от 31.07.2012 г. на зам. директора на Агенция "Митници" е потвърдено решението на Началника на Митница Пловдив, с аналогични мотиви. Към преписката и по делото са представени писмени доказателства - технологични схеми, описания на производствените процеси и технологично потребление на пара, приети са две заключения на вещите лица - П. Тороманов и Р. Бъчварова, установяващи целта и начина на влагане на процесния енергиен продукт в производството при жалбоподателя. Според заключението на вещото лице П. Тороманов, неоспорено от страните, произвежданата в "Биовет" АД пара се използва за технологични дейности: осигуряване на стерилна среда във ферментаторите преди посев, осигуряване на стерилност във ферментаторите по време на ферментационния процес, както в процесите по обработка на културалната течност, сушенето и грануиране на продуктите. Целта на използване на произведената от природен газ пара в производството на площадката в гр. Пещера няма друга цел освен използването на технологична пара за енергийното обезпечаване на производствените съоръжения за производство на лекарствени средства. Съгласно заключението на вещото лице Р. Бъчварова, прието като неоспорено от страните, "отоплението в работните помещения, видно от т. 3, е различно във всеки един производствен корпус и се осъществява посредством топлообменник с пара, доставяна по паропроводната мрежа. Всеки един цех има изградено локално отопление, посочено в таблицата в т. 3 (лист 241). Радиатори са монтирани единствено в офисите на помощния персонал. Отоплението за 1 час за помощните офиси е 3,18% от общо произведената пара, като месечното количество пара за отопление е 1,02% от общото количество произведена пара". В съдебно заседание вещото лице пояснява, че "в производствените цехове няма отоплителни тела; в работните цехове има отоплителни тела; във всеки корпус има абонатна станция; основната част от парата се ползва за производствени нужди, една малка част отива за отопление на работните помещения; в производствения корпус, където е производството на лекарство, има помощни помещения и тези офиси към производствения корпус имот по един радиатор, който се захранва от абонатна станция, има отклонение от парата". Съдът е приел, че макар и в малки количества от общо потребяваното количество природен газ, жалбоподателят използва енергийния продукт природен газ за отопление. Посочената цел на ползване на енергийния продукт е в противоречие с установеното от нормата на чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС, поради което е обосновал извод за законосъобразност на постановения от страна на ответника отказ. Обжалваното решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон. В процесния случай спорен е въпросът дали заявените продукти са такива по чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС - "енергийни продукти, използвани за цели, различни от моторното гориво или гориво за отопление". Според искането и документацията към него, енергийният продукт - природен газ е заявен за ползване в обект - основна производствена площадка в гр. Пещера, с цел производство на пара, която е необходима за ферментационния технологичен процес, както и използване на природния газ директно за сушене на продукти. Съобразно кода на този продукт по КН /2711/ и на основание чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗАДС, същият се определя като "енергиен продукт" по смисъла на закона. За да отхвърли жалбата на дружеството, първоинстанционният съд е приел, че в процесния случай не е налице хипотезата на чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС за освобождаване от облагане с акциз на енергиен продукт, поради което е счел за законосъобразен отказът за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител. Този извод съдът е направил въз основа на СТЕ на вещо лице Румяна Бъчварова, от заключението на която е видно, че макар и в минимални количества - 1,02% от общото количество произведена пара за месец се използва за отопление в офисите на помощния персонал. Този извод на съда е неправилен. На основание предвиденото в разпоредбата на чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС, освобождават се от облагане с акциз енергийните продукти, които са използвани за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление, т. е. определяща е целта на използването на продуктите. В случая целта на използваните енергийни продукти е производствена дейност във връзка с технологичния процес за производство на ветеринарни и лекарствени продукти. Съгласно заключението на вещото лице по назначената по делото експертиза на л. 224 от делото е видно, че природният газ се използва изключително за производство на пара, явяваща се част от технологичния процес за производството на лекарствени вещества. Целта на използване на произведената от природен газ пара в производството на площадката в град Пещера няма друга цел, освен използването на технологичната пара за енергийно обезпечаване на производствените съоръжения за производство на лекарствени средства. Незаконосъобразен е доводът на ответната страна, че енергийният продукт е такъв за отопление по смисъла на чл. 4, т. 37 от ЗАДС. Вярно е, че при изгарянето на природния газ се отделя топлина, но тя не се използва непосредствено или чрез преносна среда в основната й функция, която е за отопление /чл. 13, ал. 5 от ППЗАДС/, а се използва за получаване на технологична пара или горещ въздух, чрез който се обезпечава енергийно дейността на различни производствени мощности в производствения процес, в който се добива крайният продукт - ветеринарномедицински продукти, както и лекарствени вещества за хуманната медицина. Основателно е възражението на касатора, че констатираните по делото 1,02% от общото количество пара, произведена от природния газ, използвани от дружеството за отопление, е пренебрежимо малко в сравнение с количеството, използвано за целите на технологичния процес. Безспорно е установено, че 1,02% от общото количество природен газ, се използва от дружеството за отопление месечно през отоплителния сезон, като същите се отделят под формата на пара при самия технологичен процес при липсата на пряко изгаряне на природен газ за отоплителни нужди. Поради това същото това количество не следва да бъде прието като основание за постановяване на отказ за издаване на процесното удостоверение, както неправилно е приел административният съд. По отношение на тези 1,02 % следва да се приложи нормата на чл. 20, ал. 2 от ППЗАДС във вр. с чл. 20, ал. 2, т. 19 от ЗАДС, както и действащата към момента на постановяване на решението на горестоящия административен орган и понастоящем норма на чл. 24д, ал. 3 от ЗАДС /в сила от 17.07.2012 г./. Съгласно цитираните норми освободеният от акциз краен потребител има право да използва получените енергийни продукти само за целите, посочени в издаденото удостоверение за съответния обект. Ако енергийният продукт се използва за различна от посочената в удостоверението цел, освободеният от акциз краен потребител е задължен да заплати размера на акциза, дължим за енергийния продукт от съответния вид, използван за тази различна цел. Т. е. законодателят е предвидил възможността получени енергийни продукти да се използват и за цели, различни от посочените в удостоверението, респ. от заявените в искането, като в този случай се дължи заплащане на акциза за тези продукти. В конкретния казус видно от събраните по делото доказателства, обективно е възможно да се разграничи количеството природен газ, което се ползва за сезонно отопление от това, което се използва изцяло и само в технологичния процес и съответно за количеството природен газ, използвано за отопление, да се заплаща дължимия акциз. В този смисъл е и решение № 13841 от 23.10.2013 г. на ВАС, VIII отделение, постановено по адм. д. № 2280/2013 г. Предвид изложеното настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено като незаконосъобразно и тъй като делото е изяснено от фактическа страна - да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да бъде отменено Решение № 891 от 29.06.2012 г. на началника на Митница Пловдив, потвърдено с Решение № 394 от 31.07.2012 г. на зам. директора на Агенция "Митници", и преписката следва да се върне на компетентния орган - Началник на Митница Пловдив, който следва да издаде исканото удостоверение за освободен от акциз краен потребител. Разноски: С оглед изхода на спора на касатора следва да бъдат присъдени разноски в доказания размер общо 1225 лв. /държавна такса 50 лв., държавна такса за касационно обжалване - 25 лв., 700 лв. за вещи лица, 450 лв. адвокатско възнаграждение/. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,