Решение № 279 от 19.06.2014 г. на ВКС по н. д. № 741/2014 г.

Решение № 279 от 19.06.2014 г. на ВКС по н. д. № 741/2014 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова Производството е образувано по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на нохд № 3959/2013 г. на Бургаски районен съд /РС/, отмяна на обявеното по него определение № 16 от 21.01.2014 г. за одобряване на споразумение, и връщане на делото за ново разглеждане от съда, поради допуснати нарушения по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. т. 1 и 2 от НПК. В съдебно заседание на 17.06.2014 г. искането на главния прокурор се поддържа от представителя на ВКП. Осъденият Т. И., редовно уведомен, изрично заявява нежелание за лично участие в инициираната от прокуратурата извънредна процедура, като неговите процесуални права и законни интереси се охраняват от назначен служебен адвокат, който пледира за наличие на формални предпоставки за възобновяване на делото, поради съдебната практика по правоприлагане на чл. 55 от НК, при особеното производство по Глава двадесет и девета от НПК. Върховният касационен съд, в пределите на извънредния контрол, за да се произнесе, взе предвид следното: С определение № 16 от 21.01.2014 г., по нохд № 3959/2013 г., Бургаски РС, в процедура по чл. 384, вр. чл. 381 - чл. 383 от НПК, е одобрил постигнатото между представителя на обвинителната власт и защитника на Т. Ж. И. споразумение, с което подсъдимият се признава за виновен в извършено на 14.01.2012 г., в [населено място], на ГКПП "Дунав мост" - изход Г., престъпление по чл. 279, ал. 1 от НК, с произтичащите от това санкционни последици, отмерени при условията на чл. 54 от НК - ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор. Съдебният акт е придобил юридически стабилитет в деня на обявяването му, което предпоставя приложимост на процесуалните разпоредби на чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. т. 1 и 2 от НПК. Искането на главния прокурор е основателно. Атакуваното определение е постановено при несъблюдаване на материалния и процесуален закон. Материалноправната норма на чл. 279, ал. 1 от НК очертава кумулативно определяне на санкциите - лишаване от свобода и глоба, при субсумиране на визирания престъпен състав, което е пренебрегнато при лимитиране на наказателната отговорност. С представеното, в рамките на диференцираното производство по Глава двадесет и девета от НПК, споразумение между и прокурора и защитника на Т. И., подсъдимото лице е санкционирано с наказание лишаване от свобода за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, като не му е наложена предвидената глоба, която е задължителна. Решаващият орган не е изпълнил възложените от чл. 382, ал. 5 и ал. 8 от НПК задължения за внасяне на промени в съдържанието на споразумението и за отказ то да бъде одобрено при констатирано противоречие със законовите предписания, с последващо връщане на прокурора, и упражнил правомощията си по чл. 382, ал. 7 от НПК. Дерогирането на предписаното в санкционната част на чл. 279, ал. 1 от НК и неспазването на императивите на чл. 381-384 от НПК аргументира основателност на искането на главния прокурор за възобновяване на нохд № 3959/2013 г. на Бургаски РС, отмяна на определение от 21.01.2014 г. и ново разглеждане на делото. По изложените съображения и в обсега на компетентността по чл. 425, ал. 1, т. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. т. 1 и 2 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение