Решение № 3341 от 31.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1885/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Бургас към Агенция Митници , чрез процесуалния си представител юрк. Ташкова, против Решение 27797 от 19.12.2024г., постановено по дело 7072/2024г. по описа на Административен съд-София-град /АССГ/, с което е отменено по жалба на Е и Д Инвест ЕООД Решение 32-768509 от 08.03.2024 г. на директора на ТД Митница Бургас към Агенция Митници . В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва се крайното заключение на административния съд за недоказаност на действително платената цена на автомобила при продажбата му за износ с местоназначение митническата територия на Съюза. Посочва, че митническото решение съдържа мотиви относно неприложимостта на вторичните методи за определяне на митническата стойност, противно на тезата на АССГ. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Е и Д Инвест ЕООД, чрез своя процесуален представител - адв. Тодоров, оспорва основателността на касационната жалба по съображения, изложени в писмено становище и в съдебно заседание. Претендират се разноски съгласно представен списък. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АССГ е била законосъобразността на Решение 32-768509 от 08.03.2024 г. на директора на ТД Митница Бургас към Агенция Митници , с което е определена нова митническата стойност на стоката, допусната до свободно обращение с МД MRN 21BG001008034090R1 от 19.04.2021 г., в размер на 5908.08 лв., респ. определено митническо задължение за довнасяне в размер на 920.89 лв. главница (мито и ДДС). Не е спорно, че на 19.04.2021 г. в МБ Свободна зона Бургас е приета МД с MRN 21BG001008034090R1 с вносител в ел. д. 3/15 и декларатор в ел. д. 3/18, Е и Д Инвест ЕООД, ЕИК 202721175, гр. София, [улица], [адрес], пряк представител в ел. д. 3/19 МИРАМАР ООД, ЕИК 102824427 за режим допускане за свободно обращение на стока с описание в ел.д. 6/8: употр. пътнически автомобил - катастрофирал; марка: MITSUBISHI модел: RVR1 тип: RVR; първа рег: 01/01/2016, цвят:; р.обем: 2400; д-тел: няма данни, шаси: JA4AH3AU7GZ609831; 4=FFAU2524885,PC=1, . С писмо peг. 32-441111 от 16.12.2022 г. на ЦМУ от канадските митнически власти - Canada Border Services Agency е предоставена информация за превозни средства, декларирани за износ в Канада с местоназначение ЕС. Посочената информация е препратена до всички териториални дирекции на Агенция Митници по компетентност, съответно в ТД Митница Бургас е постъпила с писмо с peг. 17346 от 13.01.2023 г. Митнически власти са осъществили последващ контрол по чл. 84, ал.1, т. 1 от 3М на стоката, декларирана с МД с MRN 21BG001008034090R1 от 19.04.2021 г. като са анализирани всички, приложени към МД документи и предоставените данни от канадските митнически власти. Установено е несъответствие по отношение на декларираната в МД цена в Република България в размер на 2300.00 CAD, спрямо предоставената от канадските митнически власти в размер на 4490.00 CAD, посочена в Total Value/Total Value_Currency от таблицата BG_ExportDeclaration-9396 9053 Quebec Inc, sheet Commodities. След ангажирани обяснения и снимков материл от страна на Е и Д Инвест ЕООД за потърждение на декларираната цена, митническата администрация е отхвърлила декларираната въз основа на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. митническа стойност, определена на база на фактура RA- Е21022503/25.02.2021 г., издадена от 9396-9053 QUEBEC Inc. Чрез последователно изключване на методите по чл.74, параграф 2, б. от а до г от Регламент (ЕС) 952/2013 г. е обосновано приложение на чл.74, параграф 3 от МКС. Въз основа на констатациите по осъществената проверка във връзка с процесния внос и доказателствата, приобщени в административна преписка, Директорът на ТД Митница Бургас е издал оспореното решение. При тези фактически установявания, съдът е приел от правна страна, че административният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и не се установява да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила в производството, приключило с издаване на оспорения акт, но е постановен в противоречие с материалния закон. Решаващият състав е счел, че митническите органи не са доказали и обосновали основанията за пристъпване към изменение на декларираната от дружеството митническа стойност на стоката, както и незаконосъобразно същата е изменена при прилагане на реда, посочен в чл.74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Обоснован и съответстващ на закона е изводът на АССГ, че не може само въз основа на представената обобщена информация за износа на дадена стока да се приеме, че декларираната при износа стойност е действително заплатената стойност на стоката. Информацията, предоставена от канадските митнически власти, принципно би могла да обоснове основателни съмнения относно действителната стойност на вноса, но в конкретния случай са представени фактура и доказателства за обявяване на автомобила за тотална щета, неоспорени от митническата администрация. Посочената в обобщената информация за експорт сума в размер на 4490 CAD не може да бъде възприета безрезервно като действително платена или подлежаща на плащане цена, макар да е набавена по реда за международно сътрудничество, предвид обстоятелството, че липсват каквито и да е данни за нейното формиране, както правилно и подробно се е мотивирал първоинстанционният съд. Основателно първоинстанционният съд е счел за необоснован и недоказан извода на митническите органи за неприложимост на вторичните методи по чл. 74 §2 от МКС. В случая е приложен методът по чл. 74, § 3 от МКС във вр. с чл. 144, § 2 от Регламента за изпълнение. От митническите органи е отхвърлена приложимостта на вторичните методи по чл. 74 §2 от МКС, но така изложените мотиви са бланкетни и необосновани. Проверката в системата МИСЗА не изчерпва задължението на органа да провери приложимостта на посочените методи, като събраната информация да касае цялата митническа територия на Съюза. Съответно, без да е доказал неприложимостта на вторичните методи по чл. 74 § 2, административният орган незаконосъобразно е определил митническата стойност по реда на чл. 74 § 3 от МКС. По отношение реда, посочен в чл.74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, касационната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл. 221, ал. 2, пр. последно АПК. Като е отменил оспореното решение на митническите органи административният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора на ответната страна следва да се присъдят своевременно претендираните и доказани разноски в размер на 1 000 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за касационна инстанция. Предвид изложеното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,