Решение № 7235 от 11.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13456/2019 г.

Решение № 7235 от 11.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13456/2019 г., V о., докладчик председателят Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Земберова, чрез пълномощника й адв. Н. Кожухаров, против решение № 1390 от 19.07.2019 г., постановено по адм. дело № 504/2019 г. на Административен съд – гр. Бургас, с което е отхвърлена жалбата й против решение № 95 от 15.02.2019 г. по преписка № 146/2018 г. на Трети специализиран постоянен състав на Комисията за защита от дискриминация (КЗД). В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба – Комисията за защита от дискриминация не изразява становище по касационната жалба. Ответникът - Н. Стайков - началник на сектор "Социални дейности и възпитателна работа" при Затвора Бургас не изразява становище по касационната жалба. Ответникът - Затворът в гр. Бургас, представляван от директора Б. Мангъров не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – Бургас е отхвърлил жалбата на П. Земберова срещу решение № 95 от 15.02.2019 г. по преписка № 146/2018 г. на Трети специализиран постоянен състав на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), с което е установено, че с действията си Н. Стайков - началник на сектор "Социални дейности и възпитателна работа" при Затвора гр. Бургас не е осъществил дискриминация по признака "лично положение" по отношение П. Земберова, както и е установено, че не е извършено нарушение на права по чл. 13, ал. 1, чл. 14, ал. 1 и ал. 3, чл. 15 и чл. 20 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр) спрямо жалбоподателката Земберова и е оставена без уважение жалбата й. Съдът е приел за установено от фактическа страна, че административното производство пред КЗД е образувано по жалба на Земберова, в която се твърди осъществена от прекия й ръководител дискриминация по признак "лично положение", тъй като същата като "инспектор" в сектор "Социални дейности и възпитателна работа" в Затвора Бургас е отговаряла за значително по-голям брой лишени от свобода в сравнение с останалите инспектори в сектора, което е довело до по-висока натовареност. Не й е предоставен достатъчен срок, за да се запознае с характеристиките на лишените от свобода във възложената й ІХ-та група, поради което и предвид значителния документооборт е допускала технически грешки в работата си, за което й е наложено дисциплинарно наказание. Такова е наложено само на нея, при допускани грешки и от останалите инспектори, с което е осъществено нарушение на чл. 20 от ЗЗДискр от прекия й началник Н. Стайков. Твърди се осъществяван от същия натиск върху жалбоподателката за изготвяне на предложения за налагане дисциплинарни наказания по отношение на лишени от свобода, при липса на основание за това. Съдът е проследил проведената процедура пред КЗД, като е установил спазване на изискванията на чл. 55 и сл. от ЗЗДискр - проведено е проучване, изискани са становища и доказателства, като след приключване на проучването, на основание чл. 59, ал. 3 от ЗЗДискр е предоставена възможност на страните да се запознаят с материалите по преписката и да посочат нови доказателства. Изготвен е доклад - заключение по преписката, същата е разгледана в открито заседание, в което са приобщени към доказателствения материал посочените от страните писмени доказателства и са изслушани техните становища по същество. Производството е приключило с оспореното решение. Съставът на КЗД е приел, че на жалбоподателката са възлагани задължения, посочени в длъжностната й характеристика. Работата между инспекторите е разпределяна от началника на затвора в рамките на правомощията му по чл. 15, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, чрез нарочни заповеди, като през процесния период в затвора са извършвани строително-ремонтни дейности, които са наложили организационни промени, които са засегнали не само жалбоподателката, но и всички служители на затвора. Не е установено нарушение на чл. 14, ал. 1 и ал. 3 и чл. 15 от ЗЗДискр., доколкото не са посочени факти, сочещи различно заплащане при равни условия, както и отказ за професионално израстване. Не е налице и нарушение по чл. 20 от ЗЗДискр, тъй като същата е дисциплинарно наказана, с влязло в сила наказание поради нарушения и пропуски в работата. В рамките на съдебното дирене, съдът е събрал и други доказателства - представена от жалбоподателката заповед № Л-2207/07.05.2019 г. на главния директор на ГДИН, с която й е наложено дисциплинарно наказание за осъществен ремонт на служебно помещение без необходимото разрешение, както и гласни доказателства. От показанията на разпитаната свидетелка, заемаща през периода м. октомври 2017 г. - м. януари 2018 г. длъжността "инспектор социални дейности и възпитателна работа" в Затвора гр. Бургас, съдът е установил, че броят на лишените от свобода в групите варира между 75 и 90 души, в т. ч. лишени от свобода с наказание доживотен затвор, като същият е динамична величина и постоянно се променя. Работата с лицата, изтърпяващи наказание доживотен затвор, изисква повече внимание, но същата не е по-голяма по обем. В периода преди ремонта са били осъществени няколко ротации на инспектори, които са ангажирани и с дейността по администриране на молбите за депозити на лишените от свобода, за което липсват методически указания, поради което е създадена практика лично да се уверят в желанието на лишеното от свобода лице да осъществи конкретното действие. При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът е приел, че жалбата е неоснователна. Приел е, че оспореното решение на КЗД е издадено от компетентен орган, овластен с нормата на чл. 47 от ЗЗДискр, в изискуемата съгласно чл. 66 от ЗЗДискр. форма и реквизити. В проведеното административно производство не са допуснати съществени нарушения на административно производствени правила. Решаващият състав на КЗД е извършил необходимите процесуални действия за пълно, обективно и всестранно изясняване на релевантните за случая факти, при съблюдаване на установеното в чл. 9 от ЗЗДискр правило за разпределение на доказателствената тежест в производството. Видно от приложения в преписката протокол, съставът е провел открито заседание, съгласно чл. 60 и сл. от ЗЗДискр, за което страните са били редовно уведомени. В проведеното производство са събрани относимите доказателства, изслушани са доводите на страните и е била предоставена възможност за депозиране на заключителни писмени бележки. Решението е мотивирано, като са обсъдени доказателствата и са изведени правилни изводи относно релевантните факти в процеса, съответно правилно е приложен и материалния закон. Правилно КЗД е приела, че жалбоподателката не е дискриминирана по някой от защитените признаци по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр, тъй като не е поставена в по-неблагоприятно положение, в сравнение с лица, които се намират в сходно положение. Не представлява по-неблагоприятно третиране в сравнение с останалите инспектори, обстоятелството, че е работила с група с по-високата численост. От една страна, числеността на групите не е единствен измерител на натовареността, като на същата влияе и осъществяването на изпълняваните други дейности - брой изготвени докладни записки, предложения за промяна на режима на изтърпяване на наказанието, броят на лицата с молби за предсрочно освобождаване, с предложения за наказания или награди и др., който също зависи от спецификата на различните групи и изпълняваните от инспекторите дейности. Групите се формират не като механичен сбор от лица, а по определени критерии - новопостъпилите лишени от свобода се настаняват в приемното отделение; лицата с мярка за неотклонение "задържане под стража" - в ареста; в първа група (първа зона с повишена сигурност) - лицата, изтърпяващи наказание "доживотен затвор" и "доживотен затвор без замяна", които не са настанени в общи помещения; втора зона с повишена сигурност - лишени от свобода, обвиняеми или подсъдими, които се държат в постоянно заключени помещения, както и такива с наложено дисциплинарно наказание; трета група - лица с наказание "лишаване от свобода", "отделение по чл. 60 от ЗИНЗС и чужда делегация"; шеста група - лица с наказание "лишаване от свобода" и лица, записани в училищна дейност и др. При промяна в статута на лицата, те се настаняват в съответната група и поради това броят на лишените от свобода в групите ежедневно се променя. Върху разпределението на лишените от свобода в обособените групи, респективно върху обема на работа на инспекторите, рефлектират и други обстоятелства. Такова обстоятелство е осъщественият в затворническото заведение през 2017 г. ремонт, наложил преместване на лишените от свобода от една част на сградата в друга. За осигуряване равномерна натовареност на инспекторите, периодично е извършвана смяна на групите. Такава е извършена и по молба на жалбоподателката с нарочни заповеди, като първоначално същата е преместена от приемно отделение в девета група, съответно идентичната с нея новообразувана трета група, а понастоящем - в затворническо общежитие от открит тип, отново по нейно желание. При тези данни следва да се приеме, че работодателят е предприел необходимите мерки за предотвратяване дискриминацията на работното място. Съдът е споделил и изводите, че не е налице и твърдяното нарушение на чл. 20 от ЗЗДискр, съгласно който работодателят е длъжен да прилага еднакви критерии при налагане на дисциплинарни наказания без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. В случая не е установено, че за едно и също нарушение на служебната дисциплина един служител е дисциплинарно наказан, а друг не, при равни други условия, тъй като не е доказано твърдението, че пропуски в работата са допускани и от други инспектори. Подобни пропуски не са конкретизирани и не са посочени доказателства за същите. Като неоснователно е отхвърлено и оплакването за нарушение на чл. 14, ал. 1 и ал. 3 и чл. 15 от ЗЗДискр, тъй като не са релевирани конкретни твърдения за получено от жалбоподателката възнаграждение в по-нисък размер в сравнение с възнаграждението на други служители, полагащи равностоен труд, както липсват и конкретни твърдения за съществуваща възможност за професионално обучение, повишаване на професионалната квалификация, преквалификация, и за професионално израстване и израстване в длъжност или ранг, от която възможност жалбоподателката да е била лишена или ограничена по критерии, различни от предвидените за останалите служители. По тези съображения е прието, че решението на КЗД не страда от пороци по чл. 146 от АПК и жалбата е отхвърлена. Така постановеното решение следва да бъде оставено в сила, като правилно като краен правен резултат, като се допълнят мотивите на решаващия съд. Законът за защита от дискриминация съдържа абсолютна забрана за дискриминация, като чл. 4, ал. 1 очертава кръга от защитени признаци. В закона липсва легална дефиниция на понятието "защитен признак", но ВАС е имал възможността многократно в решенията си да сочи, че тъй като чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр дава определение за пряка дискриминация като всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства, то препращащата разпоредба съдържа в себе си обяснение, че забраната за дискриминация се свързва с "признаците", които са посочени в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Освен това ЗЗДискр урежда и специалната защита срещу неравно третиране под формата на нееднакво, неправомерно правоприлагане на нормативни правила и/или установяване на порочни практики от страна на различните правни субекти, в т. ч. работодателите, основано на защитените признаци, по аргумент на чл. 1, във вр. с чл. 4 от ЗЗДискр. Ето защо следва във всеки отделен случай да се конкретизира точно признакът/признаците, по които лицето е неравно третирано, а в случаите на признаците лично и обществено положение, с оглед бланкетния им характер, е необходимо да се уточни съдържанието им. Аналогично е положението и при защитата по чл. 13, ал. 1 от ЗЗДискр, разпореждащ, че работодателят осигурява еднакви условия на труд, без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1 от закона, при защитата по чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр, съгласно който работодателят осигурява равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд, при защитата по чл. 15, ал. 1 от ЗЗДискр, съгласно който работодателят предоставя на работниците и служителите равни възможности, без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1 за професионално обучение и повишаване на професионалната квалификация и преквалификация, както и за професионално израстване и израстване в длъжност или ранг, като прилага еднакви критерии при оценка на дейността им както и защитата при твърдяно нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗЗДискр, съгласно който работодателят прилага еднакви критерии при налагане на дисциплинарни наказания без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1 от закона. (Съгласно разпоредбата на чл. 28 от ЗЗДискр разпоредбите на този раздел - "Защита при упражняване правото на труд" се прилагат и към служебните правоотношения, каквото е правоотношението на жалбоподателката.) За да е налице нарушение във всички посочени случаи - нарушение на цитираните изисквания - за еднакви условия на труд, за равенство в заплащането, за равни възможности за професионално обучение и израстване, както и приложение на еднакви критерии при дисциплинарно наказване, е необходимо да се установи, че неблагоприятното третиране на служителя, изразяващо се в различни условия на труд, в случая различно натоварване, получаване на по-ниско възнаграждение за еднакъв труд, в сравнение с други служители в сходно положение, избирателно наказване при сходни нарушения, е в причинна връзка с някои от защитените признаци. Извеждането на защитата при упражняване на правото на труд в самостоятелен раздел в Закона за защита от дискриминация е с оглед значимостта на обществените отношения, свързани с правото на труд на гражданите и свързаните с тях специфики, но във всички случаи разглеждането на нарушаване правото на труд като проява на дискриминация следва да е основано на защитен признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Във всички останали случаи на неблагоприятно третиране, защита следва да се осъществява по общия ред, със съответните процесуални способи. В настоящия случай, нито в жалбата, нито в производството пред КЗД или в съдебното производство жалбоподателката не е въвела твърдения, съответно не е посочила доказателства, за конкретни качества, които да изпълнят със съдържание защитения признак "лично положение", твърдян като признак, по който е осъществена спрямо нея дискриминация. Както се посочи по-горе този признак е разписан бланкетно в закона, като Върховният административен съд многократно в практиката си е посочвал, че за разлика от други защитени признаци по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр – пол, раса, увреждане, възраст, семейно положение, които са иманентно присъщи на човека, защитеният признак "лично положение" няма еднозначно, изначално прието и обективно съдържание. Това налага за всеки случай установяване и доказване на значим, обективен за личността белег, който позволява да бъде прилаган еднакво и който отчита универсалния обхват на закона и абсолютната забрана за дискриминация. В случая, от жалбоподателката не е посочен какъвто и да е значим, иманентно присъщ й белег, сравним по значение с останалите защитени признаци, които обективно характеризират една личност като такава, за да се приеме, че изпълват съдържанието на защитения признак "лично положение", за да се изследва и приеме осъществяване на дискриминационни действия именно по този белег, съответно признак. В този смисъл, при липсата на установено неблагоприятно третиране на основата на защитен признак и пряка причинно следствена връзка между третирането и признака, правилно КЗД и решаващият съд са приели липса на дискриминация, съответно правилно е приложен материалния закон, при посочената корекция в мотивите. Не е налице нарушение и на административно производствените правила и съдопроизводствените правила, във връзка с доказването, както се твърди в касационната жалба. Вярно е, че разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр. разпределя доказателствената тежест. В производство за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е дискриминирана, представи факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен, съответно от този момент настъпва разместването на доказателствената тежест. Жалбоподателката е следвало да посочи факти, които да обосноват предположение за наличие на дискриминация по твърдения признак - "лично положение", като посочи и поради кое свое качество/белег, изпълващо със съдържание признака е дискриминирана, съответно да проведе доказване относно този белег. В случая това не е направено. В този смисъл е неоснователно възражението в касационната жалба относно събирането и оценката на посочени като безспорни факти, писмени документи, свидетелски показания, който установяват дискриминация, но не са събрани и съобразени от съда. При липсата на твърдения и представени относими доказателства, които да обосноват неблагоприятното третиране на основата на защитен признак, отказът на съда да събере част от исканите доказателства не е нарушение. Така например е поискан разпит на четирима свидетели за едни и същи обстоятелства, поради което правилно съдът е допуснал само един от тях. Отново следва да се посочи, че всички твърдения в касационната жалба относно доказването - необсъждане на всички доказателства в тяхната съвкупност, нарушение на правилата на формалната логика, даване на вяра на обяснения на страните, вместо на доказателствата, коментара на доказателствата, са все свързани със самите действия, които са определени като дискриминационни, но липсва посочване на онази характеристика на личността на жалбоподателката, поради която същата се твърди, че е неблагоприятно третирана, както и причинна връзка между тях. Както многократно е посочвал съдът в решенията си не всяко неблагоприятно третиране е дискриминация, а само онова, което е на основата на защитен признак. По тези съображения следва да се приеме, че не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Като е приел, че не е налице дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. по признак "лично положение", както и по чл. 13, ал. 1, чл. чл. 14, ал. 1 и ал. 3, чл. 15 и чл. 20 от ЗЗДискр, съдът е постановил правилно решение, допълнено с настоящите мотиви, което следва да се остави в сила, като правилно по своя правен резултат. С оглед изхода на делото разноски на касационната жалбоподателка не следва да се присъждат. На основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,