Решение № 8435 от 22.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5268/2010 г.

Решение № 8435 от 22.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5268/2010 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Агенция "Пътна инфраструктура" - София, представлявана от председателя на УС Йотов, срещу Решение № 74/16.02.10 г., постановено по адм. д. № 5698/09 г. по описа на Административен съд София-град с молба за отмяната му като неправилно. Ответницата Василка Мирчева Христова в отговор по касационната жалба и писмена защита излага доводи за нейната неоснователност с молба обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от страна за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: Със Заповед № РД-11-373/17.07.09 г. Изпълнителният директор на НА"ПИ" на основание чл. 29, ал. 9 от Закона за пътищата /ЗП/ с мотиви, че не се спазват условията, предвидени в Разрешение № 870/28.05.07 г. за обект № 9 на път I-4 "София-варна" при км. 221+ 450 дясно, го е отнел от титуляра Василка Мирчева Христова от гр. Търговище. С обжалваното решение състав на административен съд София град по оспорването на Христова е отменил заповедта, като е приел, че в разрешението липсва условие титулярът да експлоатира обекта като физическо лице-земеделски производител, без да се вписва като едноличен търговец. В мотивите съдът е изложил съображения относно правната природа на регистрацията по чл. 56 от Търговския закон /ТЗ/. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение с оплакване за нарушение на материалния закон, касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК, е неоснователна. На ответницата по касация е издадено Разрешение № 870/28.05.07 г. за експлоатация на обект по чл. 26, ал. 2, т. 2, б. "а" ЗП - преместваем търговски крайпътен обект № 9 и пътна връзка към него в обслужващата зона на път I-4, при км. 221+450, дясно при условия изчерпателно изложени в т. 1 - 5. Съгласно чл. 26, ал. 9 ЗП разрешенията, издадени по реда на този текст се отнемат при неспазване на условията, предвидени в тях. Процесното разрешение не установява забрана разрешената търговска дейност да се упражнява от неговия титуляр в качеството му на едноличен търговец. Регистрацията по чл. 56 - 60 ТЗ не създава правен субект, различен от физическото лице, а единствено разширява негова правоспособност по отношение на търговското право. Правната възможност едноличният търговец да упражнява регистрираната търговска дейност чрез други лица не внася промяна в отношенията, създадени с разрешението по чл. 26 ЗП, тъй като тези лица действат от името и за сметна на търговеца - физическо лице. От тук следва липсата на установяване относно не спазване на условие, предвидено в разрешението, както и упражняване на разрешената търговска дейност от лице, различно от титуляра на разрешението, каквото би било налице в случай на преотстъпване правата по разрешението. Законосъобразността на административния акт се преценява въз основа на фактическите и правни основания за издаването му, предвид което фактически обстоятелства, извън посочените в мотивите на административния акт са правно ирелевантни. Ето защо касационният довод относно създаване предпоставки за ПТП при експлоатацията на търговския обект, във връзка с който липсва позоваване в заповедта по чл. 26, ал. 9 ЗП, е неоснователен. С оглед горното обжалваното, отменително заповедта за отнемане на разрешението, първоинстанционно решение се явява постановено в съответствие с материалния закон, предвид което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на II-ро отделение