Решение № 16829 от 10.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13665/2018 г.

Решение № 16829 от 10.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13665/2018 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на М. Люцканов, [населено място], [жк][жилищен адрес] срещу Решение № 5076 от 30.07.2018 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело № 5348/2018 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на г-н Люцканов срещу Заповед № 1973 от 23.04.2018 г. на младши автоконтрольор в 1-ва група, 1 сектор в отдел "Пътна полиция" на Столичната дирекция на вътрешните работи, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. "б" от Закона за движението по пътищата му е приложена принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" за срок от шест месеца.

Касационният жалбоподател – М. Люцканов, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Съдът не е отчел, че оспорената заповед е издадена в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като е бланкетна. Липсва конкретизация на основанието и описание на фактическата обстановка, както и липсват конкретни мотиви.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорената заповед. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. Б. Богданов, Софийска адвокатска колегия.

Ответникът по касационната жалба – младши автоконтрольор в 1-ва група, 1 сектор в отдел "Пътна полиция" на Столичната дирекция на вътрешните работи, не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема от фактическа страна, че:

1. На 23.04.201 г. г-н Люцканов е управлявал собствения си лек автомобил, марка "Ситроен", модел "Берлинго", с регистрационен [рег. номер на МПС] в наказателен паркинг "Подуяне" с концентрация на алкохол в кръвта 0, 64 на хиляда, установено с техническо средство "Алкотест Дрегер 7410+", № 003, проба № 1152. На водача е издаден талон за изследване № 0014883. За установеното е съставен акт за установяване на административно нарушение № 568944 връчен лично нарушителя.

1. На 23.04.2018 г., със Заповед № 1973, издадена от младши автоконтрольор в 1-ва група, 1 сектор в отдел "Пътна полиция" на Столичната дирекция на вътрешните работи, на основание чл. 171, т. 2а, б. "б" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и акт за установяване на административно нарушение № 568944 на г-н Люцканов е приложена принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство" за срок от шест месеца.

1. В хода на съдебното производство органът е представил: Заповед № 8121 з-1524 от 09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 165 ЗДвП са определени службите за контрол, като под т. 3 е Столичната дирекция на вътрешните работи, и Заповед № 512 з-1618 от 26.02.2018 г. на директора на Столичната дирекция на вътрешните работи, с която на основание чл. 172, ал. 2 ЗДвП са определени длъжностните лица, компетентни да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, в т. ч. т. 2а, ЗДвП, като под № 1 са полицейските органи в отдел "Пътна полиция".

Въз основа на така установените факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел.

Съдът приема, че в случая са налице и двете кумулативни предпоставки на чл. 171, т. 2а, б. "б" ЗДвП за прилагане на процесната принудителна административна мярка – процесният автомобил е собственост на г-н Люцканов и е установено, че управлява същия при 0, 64 на хиляда концентрация на алкохол в кръвта. Съдът приема, че определеният срок на мярката е по минимума на предвиденото в закона. Мярката приема, че е и в съответствие с целта на закона – осигуряване на безопасността на участниците в движението.

Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорената заповед и отхвърля оспорването.

Този извод на съда е правилен.

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, счита същото за валидно, допустимо и правилно.

Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение страда от два от визираните в чл. 209, т. 3 АПК пороци – съществено нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Доводи в подкрепа на порока съществено нарушение на съдопроизводствените правила касаторът не сочи. Налице е бланкетно твърдение за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което не е подкрепено с нито един конкретен довод, а само касаторът е този, които може да дефинира кои процесуални правила счита, че съдът е нарушил по отношение на него. С оглед на разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК касационният съд не се произнася служебно по порока съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С оглед на това съдът не дължи произнасяне по този твърдян порок.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон – съдът не е отчел нарушението на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК от оспорената заповед. Този довод на касатора е неоснователен.

Видно от мотивите на обжалваното решение съдът е извършил проверка за спазване на изискванията към формата на оспорения акт и е приел, че изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК са спазени. Видно от съдържанието на оспорения акт той се позовава на фактическата обстановка установена с акта за установяване на административно нарушение, който е издаден от компетентен орган непосредствено преди издаването на оспорената заповед. Съгласно Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на Върховния съд мотивите за издаване на един административен акт могат да бъдат изложени и отделно от самия. Важното е тези мотиви надлежно да бъдат приобщени към акта и да бъдат достояние на адресата на акта, за да може да получи пълна информация за фактическите и правни основания за издаването на акт.

В случая, оспорената заповед е издадена незабавно след издаването на акта за установяване на административно нарушение и същият изрично е посочен в оспорената заповед. По този начин установените в акта факти са станали част от фактическите основания за издаването на заповедта. Актът за установяване на административно нарушение е надлежно връчен на касатора и по този начин той е запознат и с фактическите основания за издаването на заповедта. По отношение на изискването за правни основания е вярно, че в заповедта органът е посочил разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. "б" ЗДвП като в образеца (бланката) на заповедта не е идентифицирано конкретно коя от хипотезите органът приема за осъществена, но видно от фактите по делото безспорно е, че в случая става въпрос за управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта от 0, 64 на хиляда. Този факт, който не се оспорва от касатора, недвусмислено определя и конкретната хипотеза на посочената разпоредба на чл. 171, т. 2а, б. "б" ЗДвП.

Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на обжалваното решение поради неправилна преценка на съда за спазване на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК са неоснователни. Оспорената заповед, както правилно приема и първоинстанционният съд, съдържа фактически и правни основания, които съответстват на доказателствата по делото. Това прави обжалваното решение правилно и съдът следва да го остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд