Решение № 6957 от 18.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1078/2011 г.

Решение № 6957 от 18.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1078/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "АИППМП (Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ) - Юли - д-р Юлия Андреева" гр. Пловдив, ЕИК 040661333, представляван от д-р Юлия Георгиева Андреева, действаща чрез пълномощника адв. Иван Маринов, срещу решение № 1414 от 28.10.2010 г., постановено по административно дело № 799 по описа за 2010 г. на Административен съд - Пловдив, с което е: 1) отхвърлена жалбата му срещу писмена покана № 16-1825 от 08.04.2010 г. на директора на РЗОК (Районна здравноосигурителна каса) - Пловдив; 2) осъден жалбоподателя да заплати на РЗОК - Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Касаторът твърди наличието на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и моли решението да бъде отменено като неправилно поради нарушение на материалния закон, ведно с обжалвания пред първоинстанционния съд административен акт (за чиято незаконосъобразност изтъква аргументи), а в случай на установени съществени нарушения на съдопроизводствените правила, делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския административен съд. Ответникът по касация - директора на Районна здравноосигурителна каса - Пловдив, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение, което предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения преклузивен 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт е правилен и не страда от твърдяните от повереника на касатора пороци. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Пловдив по реда на чл. 145 и сл. от АПК е оспорената от ЕТ "АИППМП - Юли - д-р Юлия Андреева" гр. Пловдив, писмена покана изх. № 16-1825 от 08.04.2010 г. на директора на РЗОК - Пловдив за възстановяване на неоснователно получени суми в резултат на надвишен регулативен стандарт за четвъртото тримесечие на 2008 г., в размер на 275.50 лв. Решението на Пловдивския административен съд, с което жалбата до него не е уважена, е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Аргументите на касатора за противното не могат да бъдат споделени. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Правилно на база събраните доказателства в оспореното решение е прието, че обжалвания пред първоинстанционния съд административен акт е издаден от компетентен орган при спазване на установената от закона форма и административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. Развитите в касационната жалба съображения отчасти се припокриват с релевираните доводи за незаконосъобразност на процесната писмена покана пред Пловдивския административен съд, на които последният е дал убедителен отрицателен отговор в мотивите на проверяваното решение, който отговор настоящия съдебен състав напълно споделя и не следва дословно да преповтаря. Обоснована въз основа на надлежно приобщения към делото доказателствен материал, е преценката на съда за материална законосъобразност на оспорената писмена покана на директора на РЗОК - Пловдив за възстановяване на неоснователно получени суми в посочения в нея размер вследствие на превишени регулативни стандарти за четвъртото тримесечие на 2008 г. В хода на съдебно-административното производство пред първоинстанционния съд (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспореният акт на администрацията и обуславящите го такива) не е опровергана формалната доказателствена сила на констатациите във финансовия протокол. На жалбоподателя като изпълнител на първична извънболнична медицинска помощ съгласно индивидуален договор с НЗОК, са определени с протокол към индивидуалния договор конкретен брой регулативни стандарти за четвъртото тримесечие на 2008 г., които касатора е превишил, като стойността на заплатените от НЗОК суми, които е получил неоснователно, е в размер, който е установен от контролните органи при извършената финансова проверка, приключила с финансов протокол и протокол за неоснователно получени суми. Така наречените "регулативни стандарти" представляват метод за определяне на обективни критерии за възлагане на определен брой медицински дейности и тяхната стойност за отделните изпълнители на извънболнична медицинска помощ, и имат характера на прогнозна финансова рамка. Вместването на медицинските услуги в рамките на утвърдените регулативни стандарти обезпечава финансовият ред в сферата на здравното осигуряване. Става въпрос за съблюдаване на финансовите параметри, определени със Закона за бюджета на НЗОК за 2008 г., за заплащане на специализираните медицински дейности и на медико-диагностичните дейности, както и за спазване на установените с индивидуалния договор между изпълнителя на медицинска помощ (ИМП) и НЗОК правила и рамки, в които може да назначава СМД и МДД за сметка на бюджета на НЗОК. С оглед на това в индивидуалните договори, сключени между НЗОК, респ. РЗОК, и ИМП, са установени правила и рамки, в които изпълнителите на медицинска помощ могат да назначават специализирани медицински и медико-диагностични дейности за сметка на НЗОК. Регулативният стандарт е финансов механизъм за разпределение на лимитирани бюджетни средства за специализирана извънболнична медицинска помощ и медико-диагностична дейност. Възложеният регулативен стандарт задължава изпълнителя на медицинска помощ да издаде определен брой направления или да назначи медико-диагностична дейност в рамките на определена стойност. Приемането от изпълнителя на медицинска помощ на задължението да назначи специализирана медицинска дейност в рамките на регулативния стандарт се удостоверява с подписването на протоколите за възлагане на регулативните стандарти. Излизането извън рамките на определените регулативни стандарти трябва да бъде за сметка на ИМП, защото надвишава обема на медицинските дейности, които НЗОК е приела да финансира. В този смисъл първоинстанционният съд правилно е тълкувал и приложил разпоредбите на чл. 4 от Закона за здравното осигуряване във връзка с чл. 4, ал. 1 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (ЗБНЗОК) за 2008 г., а доводите за нарушение на материалния закон, поддържани като касационно основание, не могат да бъдат споделени, като в това отношение касационният съдебен състав изцяло споделя изложеното от прокурора от Върховна административна прокуратура в проведеното по настоящото дело съдебно заседание. В процесният казус в нарушение на чл. 36 и чл. 37 на индивидуалния договор, сключен между жалбоподателя и НЗОК, където са установени правилата и рамките, в които изпълнителя на медицинска помощ може да назначава специализирани медицински дейности и медико-диагностични дейности за сметка на бюджета на НЗОК, изпълнителят на медицинска помощ е назначил съответните дейности с бланки на НЗОК над определения му с регулативните стандарти брой и над разрешените надвишения (което не се оспорва и от жалбоподателя), и следва да възстанови заплатените за това средства в бюджета на НЗОК. Налице е щета за НЗОК, доколкото е извършено плащане от бюджета й над определените средства, поради което получените неоснователно суми от жалбоподателя подлежат на връщане, съгласно чл. 37, ал. 3 от договора. В случая не става въпрос за получени суми в резултат на извършено нарушение от изпълнителя на медицинска помощ и за налагане на санкции поради това - т. е. не е налице хипотезата на чл. 233, ал. 2 от НРД-2006, в който случай би била приложима нормата на чл. 235, ал. 2 от НРД-2006, а се касае за случай, когато изпълнителят на медицинска помощ е получил от НЗОК суми без правно основание и това е установено от длъжностни лица на РЗОК, поради което изпълнителят е длъжен да възстанови сумите - хипотезата, предвидена в чл. 233, ал. 1 от НРД-2006, което на свой ред води до неприложимост на чл. 235, ал. 2 от НРД-2006. Именно по силата на чл. 233, ал. 1 от НРД-2006 и на основание чл. 37, ал. 3 от индивидуалния договор между страните е отправена оспорената пред административния съд писмена покана за възстановяване на суми, представляващи превишение на определените регулативни стандарти за СДД за IV-то тримесечие на 2008 г. От редакцията и тълкуването на нормата на чл. 233 от НРД-2006 следва, че в нея са уредени 2 различни хипотези на получаване от изпълнителя на медицинска помощ на суми без правно основание, а именно, когато това не се дължи на нарушение на НРД - ал. 1, и когато сумите по ал. 1 са получени в резултат на извършено нарушение по НРД. Различни са последиците, които се свързват с тях - в първия случай изпълнителят е длъжен да възстанови получените суми, а във втория, те се удържат от директора на РЗОК, който при това прилага предвидената в договора санкция. Съгласно чл. 234 и сл. от НРД-2006, различна е и процедурата по издаване на съответния административния акт - в хипотезата на чл. 233, ал. 1 възражението се подава до директора на РЗОК, който сам прави съответната преценка, а по ал. 2 то се разглежда от Арбитражната комисия и административният акт се издава съобразно чл. 235, чл. 241 и сл. и чл. 252 и сл. Нормата на чл. 235, ал. 2 от НРД-2006 е неотносима към хипотезата на чл. 233, ал. 1, каквато е налице в случая. От горното явства, че писмената покана за възстановяване на получени без правно основание суми е издадена при спазване на процедурните правила съгласно чл. 234 от НРД 2006 г. При извършената проверка е установено превишение на регулативните стандарти за направления за консултации или за провеждане на съвместно лечение за четвърто тримесечие на 2008 г. бланки МЗ НЗОК № 3. Поканата съдържа фактически и правни основания, като е изготвен и протокол за неоснователно получени суми. Досежно останалите касационни оплаквания трябва да се има предвид следното: визираните в касационната жалба съдебни решения са част от практика, която след постановяване на решение № 2 от 22.02.2007 г. по конституционно дело № 12 от 2006 г. на Конституционния съд постепенно беше изоставена и вече е напълно преодоляна във всички по-нови решения на ВАС, VI-то отделение, част от които са и цитираните в мотивите на проверявания съдебен акт. Доводите за ограничаване на достъпа до медицинска помощ от здравноосигурени лица са отречени категорично в първоинстанционното решение, като настоящият съдебен състав изцяло се солидаризира с изложените в него съображения в тази насока. Твърдяните в касационната жалба несъответствие с целта на закона, противоречие с материалноправни разпоредби и нарушение на административнопроизводствените правила са свързани с критериите за законосъобразност по чл. 146 от АПК, но не са касационни основания, както се поддържа в касационната жалба, в която в този аспект е допуснато правно-техническо смешение. Предвид изложеното тезата, която се силаеше да докаже касаторовият повереник, за неправилност на първоинстанционното решение и незаконосъобразност на потвърдената с него писмена покана, не може да бъде кредитирана. Като е отхвърлил подадената до него жалба като неоснователна и е присъдил разноски в полза на ответника, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,