Решение № 50001 от 9.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2646/2022 г.

Решение № 50001 от 9.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2646/2022 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Василка Илиева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по молба, подадена от адв. Б. З. – пълномощник на К. В. А. /наследник на И. Ц. А. /, за отмяна на влязло в сила решение № 1849/23.03.2018 г. по гр. д. № 8414/2017 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 56429/08.03.2017 г. по гр. д. № 1578/2016 г. на Софийски районен съд, в частта, в която са уважени предявените от "Топлофикация София"ЕАД срещу И. Ц. А. установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД и в частта за разноските. Молителят обосновава основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК с твърдения, че е нарушено правото му на участие в процеса, тъй като производството във въззивната инстанция е протекло без негово участие като законен наследник на починалия въззивник, въпреки, че е следвало да бъде конституиран като страна. Ответникът по молбата за отмяна – "Топлофикация София" ЕАД, в писмения отговор по чл. 306, ал. 3 ГПК оспорва както молбата за отмяна, така и молбата - уточнение като неоснователни. Третото лице помагач – "Термокомплект" ООД не взима становище. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение след като прецени инвокираните доводи и данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 307 ГПК намира следното: Молбата за отмяна разгледана по същество е основателна. Отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК визира три фактическа състава, свързани с неучастието на страната лично или чрез надлежен представител по делото, а именно: когато поради допуснато от страна на решаващия съд нарушение на правилата, обезпечаващи участието на страните в производството, страната е била лишена от възможността да участва по делото; когато страната не е била надлежно представлявана или когато не е могла да се яви лично или чрез повереника си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В случая такова нарушение е допуснато. От данните по делото е видно, че за откритото съдебно заседание пред въззивната инстанция, проведено на 23.02.2018 г., както жалбоподателката И. Ц. А., така и пълномощникът й адв. Б. З. са били редовното призоваване, но не са се явили, тъй като А. е починала на 27.09.2017 г. Съдът е постановил решението си на 23.03.2018 г. Съдът по всяко време на висящността на процеса е длъжен да следи за процесуалната правоспособност на страните. В хипотезата на чл. 227 ГПК правоприемството настъпва по силата на закона и правоприемника става страна по делото от момента на загубата на процесуалната правоспособност на своя праводател независимо дали е бил конституиран и дали е взел участие в процеса, поради което и има право да поддържа висящността му чрез подаване на жалба, а ако решението е влязло в сила – да иска отмяната му по реда на извънредното производство, уредено в глава ХХІV ГПК. По изложените съображения молбата за отмяна на предявеното основание се явява основателна и следва да бъде уважена. Водим от изложените съображения и на основание чл. 307, ал. 3 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.