Решение № 4337 от 28.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7852/2012 г.

Решение № 4337 от 28.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7852/2012 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 121 и чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДС). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" (ИА "ВКВПД") срещу решение № 1763/2.04.2012 г., постановено по а. д. № 9504/2011 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение АССГ, по жалба на Димитър Недялков Илиев от гр. Варна, е отменил заповед № ЧР-09-773/25.10.2011 г. на изпълнителния директор на ИА "ВКВПД". Недоволен от решението, изпълнителният директор на ИА "ВКВПД" го обжалва. Счита същото за неправилно поради допуснати от съда нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли отмяната му и постановяването на друго, по съществото на спора, с което се отхвърли като неоснователна жалбата на Илиев против неговата заповед № ЧР-09-773/25.10.2011 г. Претендира за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът, чрез представения писмен отговор и пледоария от съдебното заседание на процесуалния му представител, счита касационната жалба за неоснователна. Претендира за направените от него разноски. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе по наведените касационната жалба, прие за установено от фактическа страна следното: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № ЧР-09-773/25.10.2011 г. на изпълнителния директор на ИА "ВКВПД", с която е било прекратено служебното правоотношение на Илиев за изпълняваната от него длъжност "директор" на Териториална дирекция - Варна (ТДВн), Главна дирекция "Управление на социалните дейности" (ГД "УСД") в ИА "Социални дейности на Министерство на отбраната" (ИА "СДМО"), с ранг III-ти старши, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДС, във вр. с чл. 2, ал. 1 и § 4, ал. 2 от ПМС № 54/1.04.2010 г. с което е приет Устройствен правилник (УП) на ИА "ВКВПД" и утвърдено от министъра на отбраната Длъжностно разписание (ДР) № БМ-400, в сила от 1.05.2011 г. и ДР № БМ-388/14.05.2010 г., в сила от 25.05.2010 г. Първоинстанционният съд е установил, че оспореният пред него административен акт е издаден в предписаната от закона форма и в съответствие с административнопроизводствените правила от компетентен орган, но при липса на материалноправни предпоставки за постановяването му. Пред касационната инстанция не са представени нови писмени доказателства по смисъла на чл. 219, ал. 1 АПК, поради което и на основание чл. 220 АПК, настоящият състав приема за доказани фактите така, както са установени от АССГ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Основният спорен въпрос - налице ли е реално съкращаване на длъжността, заемана от Илиев - т.е. налице ли са предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДС в конкретния случай, е получил правилен отговор. По делото са събрани всички относими за случая доказателства, въз основа на които обосновано е прието от АССГ, че необходимите предпоставки не са налице. Длъжността "директор" на ТДВн, заемана от Илиев по ДР на ИА "СДМО" № А-9/1.07.2009 г., след преобразуването й в ИА "ВКВПД", считано от влизане в сила на новото ДР № БМ-388, в сила от 25.05.2010 г., не фигурира в преобразуваната агенция като нормативно определена длъжност. Този въпрос е безспорен между страните. Спорът по делото е дали по отношение на функции, задължения, отговорности, умения и компетентност, заеманата от Илиев длъжност е идентична (или сходна в голяма степен) с новосъздадената длъжност "началник" на Отдел "Североизточен" в ИА "ВКВПД". В тази насока всъщност са и единствените касационни доводи на изпълнителния директор на ИА "ВКВПД". Въпросът е решен правилно от състава на АССГ. В решението е извършена съпоставка на ДР: действалото до момента на първоначалното прекратяване на служебното правоотношение на Илиев следствие наложено му дисциплинарно наказание "уволнение" (отменено с решение № 2315/9.07.2010 г. по а. д. № 8163/2009 г. на АССГ, оставено в сила с решение № 13469/20.10.2011 г. по а. д. № 13496/2010 г. на ВАС) и това, което е в сила от 25.05.2010 г. Детайлно анализирани и сравнени са длъжностните характеристики за длъжностите "директор" на ТДВн, в ГД "УСД" на ИА "СДМО" и тази на "началник" Отдел "Североизточен" в Дирекция "Управление на военните клубове и военно-почивното дело" (Д "УВКВПД") на ИА "ВКВПД". Обосновано съдът е приел, че в случая и двете длъжности се намират на едно и също място в административната йерархия и са пряко подчинени на директор на дирекция - при старото щатно разписание на Д "УСД" в ИА "СДМО", а при новото - на Д "УВКВПД" в ИА "ВКВПД". И двете длъжности са с длъжностно ниво А6; Изискванията за заемането им са идентични по отношение на образование, област на висшето образование, професионален опит и минимален ранг, като разликите са в степента на образование за длъжността, заемана от жалбоподателя се е изисквала степен "бакалавър", а за новата длъжност "началник отдел" се изисква степен "магистър" (с каквато степен е образованието на Илиев). Отпаднало е изискването за владеене на западен език, което е заменено с изискване за притежаване на разрешение за достъп до класифицирана информация, представляваща държавна тайна с ниво "секретно". Липсват данни последното да е поискано и съответно отказано на Илиев. Правилно в случая съдът е приел, че определящите за длъжността изисквания са запазени, а констатираните разлики са несъществени и не се отнасят до определящите изисквания. След анализа и съпоставката на длъжностните характеристики за посочените две длъжности и по отношение на основните задължения обосновано е прието, че определящите такива съвпадат, макар да не са идентични, при което изводът, че длъжността е запазена като система от функции, задължения и изисквания е правилен. Въз основа на така установеното, законосъобразен е изводът на първоинстанционният съд, че в случая доколкото длъжността е запазена като система от функции, цели, задължения и изисквания за заемането й, при въведени разлики, които не влияят съществено за определящите за длъжността и преименуването й, не са налице материалните предпоставки по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДС. За да е налице реално съкращение на длъжността следва същата да е премахната, както като наименование, така и като система от функции, цели, задължения и изисквания. В случая безспорно е налице намаление на щатните бройки след преобразуването на ИА "СДМО" в ИА "ВКВПД". Длъжността, заемана от Илиев обаче въпреки, че не съществува като наименование "директор" на ТДВн, тъй като е променена на "началник" Отдел "Североизточен", продължава да съществува като система от цели, функции и задачи. Следователно обоснован и съответен на закона е изводът в първоинстанционното решение, че длъжността, която е била заемана от Илиев, не е съкратена реално. От изложеното следва, че обжалваната от него заповед, действително е била постановена при липсата на законовите изисквания на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДС. Доводът на касатора за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила е деклариран в жалбата му, но не е обоснован и мотивиран. Не е посочено кое точно съдопроизводствено правило и норма от АПК е нарушил АССГ при постановяване на решението си. При посочената липса на конкретика, ВАС не е в състояние да разгледа този довод и да се произнесе по него. Доводите за допуснато нарушение на материалния закон, свързано с довода за необоснованост, се излагат най-общо като необоснованост на извода на съда, че при съществуващите длъжностни задължения на двете сравнявани длъжности според представените длъжностни характеристики, липсва идентичност и голяма степен на сходство между целите, областите на дейност, служебните задължения, отговорностите и изискванията за заемането им. ВАС даде по-горе отговор на този въпрос като цяло. Доколкото се излагат в касационната жалба конкретни доводи във връзка с него, те ще бъдат разгледани по-долу. Сочи се като съществена разлика в длъжностните задължения отпадането на задълженията по организирането и контрола върху центровете за индивидуално социално обслужване, задълженията по организирането на информационни кампании за подбор на кадрови войници, подпомагането на социалната адаптация на освободените от кадрова военна служба военнослужещи чрез организиране на курсове за преквалификация и трудови борси, дейностите по подготовка и провеждане на процедури за възлагане на обществени поръчки, задълженията по организиране и контролиране на съхраняването на техническите досиета на имотите от жилищния фонд на МО и задълженията по организиране и контролиране настаняването в имоти от този фонд. Този довод е неоснователен. Несъстоятелно е да се твърди наличието на съществена промяна на длъжностните задължения, следствие отпадането на част от тях. Такъв процес във всички случаи облекчава изпълнението на длъжността и не може чрез него да се обоснове съществуването на "качествено нова длъжност". Неоснователен е и доводът за въвеждането на качествено нови задължения за длъжността с предвидените такива в т. т. 5.6, 5.7 и 5.8 от длъжностната характеристика за длъжността "началник" Отдел "Североизточен". Същите са обсъдени и разгледани в решенето на АССГ - вж. стр. 7, абз. 1 от него. Освен това, в така посочените точки от длъжностната характеристика са предвидени задължения, които са ежедневни, обичайни и съпътстващи изпълнението на всяка една длъжност в администрацията въобще, без да са специфични и определящи за ИА "ВКВПД" и в частност - тази на началник отдел "Североизточен". При служебната проверка на решението по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, ВАС констатира, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Ответникът Илиев претендира заплащане на направените от него разноски по делото. С оглед фактическите и правни изводи на съда, изложени по-горе, то се явява основателно. По делото обаче не са представени доказателства за реално направени от Илиев разноски пред касационната инстанция, поради което искането като недоказано, следва да се отхвърли. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение