Решение № 12467 от 23.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4040/2015 г.

Решение № 12467 от 23.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4040/2015 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Лиляна Димитрова Драгиева, жив. в гр. София, срещу решение № 696/10.02.2015 г. по адм. дело № 11324/2014 г. на Административен съд - София-град /АССГ/, с което е отхвърлено оспорването на заповед № 156/22.10.2014 г., издадена от председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/. Касаторката поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че оспореното решение е неправилно - необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му, отмяна на оспорената заповед и присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, в писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила, присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение, АССГ е приел за установено, че с оспорената пред него заповед е прекратено служебното правоотношение на Лиляна Драгиева на длъжност "главен секретар" на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл във връзка с чл. 14, ал. 1 от ЗА и т. 5 от Класификатора на длъжностите в администрацията, тъй като както към момента на назначаването, така и в момента на издаването служителката не отговаря на изискването за заемане на длъжността за наличие на най-малко осем години професионален опит. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила по издаването й, в изискуемата от закона форма и при спазване на приложимото материално право и в съответствие с целта на закона. Подробно е описан осигурителния стаж, стажа по трудово и служебно правоотношение, както по периоди, така и по длъжности. За да стигне до извода си, че към момента на назначаването на Драгиева на длъжността "главен секретар" - 14.07.2014 г. същата е имала професионален опит на ръководна длъжност - 4 години, 1 месец и 13 дни, а към датата на издаване на заповедта - 4 години, 4 месеца и 22 дни, съдът е направил разграничение между ръководните и експертните длъжности, заемани от Драгиева в държавната администрация и е приел, че времето в което е заемала длъжностите "главен инспектор", държавен инспектор и "държавен експерт" не се включват в професионалния опит по смисъла на т. 5 от Класификатора на длъжностите в администрацията, поради експертния им характер от една страна и ръководните функции на длъжността "главен секретар" - от друга. АССГ е изложил мотиви, че трудовият стаж по трудово правоотношение като мениджър в месопреработвателно предприятие и управител на едноличен търговец същото е неотносим към изискуемия професионален опит за заемане на ръководна длъжност в държавната администрация. Действително при преценка на продължителността на професионалния опит на ръководна длъжност, първоинстанционният съд е следвало да отчете и периодите, през които Драгиева, независимо, че е била назначена на експертна длъжност, по силата на приложените в административната преписка заповеди на министър - председателя е изпълнявала ръководни длъжности - а именно общо 2 години 4 месеца. Същата считано от 11.02.2008 г. до 11.04.2008 г., от 19.05.2008 г. е изпълнявала временно длъжността директор на дирекция "Човешки ресурси", след това - от 2.10.2009 г. по вътрешно съвместителство е изпълнявала длъжността началник на отдел "Човешки ресурси" и от 1.12.2009 г. до 31.05.2010, т. - отново по вътрешно съвместителство е изпълнявала длъжността директор на дирекция "Главен инспекторат". Тоест професионалният й опит на ръководна длъжност в администрацията към момента на назначаването й за главен секретар е 6 години, 5 месеца и 13 дни, а към датата на издаване на заповедта - 6 години, 8 месеца и 22 дни, тоест и двата правнорелевантни момента - по-малко от 8 години. Относно останалия спорен опит - а именно на длъжностите "мениджър" в "Улпия" ООД и като управител на ЕТ "Лидраг - Лиляна Димитрова" настоящият съдебен състав споделя извода на първоинстанционния съд, че е неотносим към изискуемия професионален опит за заемане на ръководна длъжност в държавната администрация. Както е посочил АССГ, областите на осъществяване на функциите в производствено предприятие или като едноличен търговец и в административната структура са различни и опитът е несъотносим. Неоснователно е и оплакването на касаторката за неправилно приложение на материалния закон, което се извежда от нормата на чл. 74, ал. 3 от ЗДСл. От възможността при определени хипотези, в които лицето отговаря на изискванията за професионален опит, но не отговаря на изискванията за ранг, да бъде назначено на определена длъжност не следва, че при липса на изискуемия професионален опит и наличието на изискуемия ранг има възможност за заемане на длъжността. Както и самата касаторка е отбелязала в ЗДСл липсва забрана за прекратяване на служебно правоотношение по време на ползване на отпуск за временна неработоспособност. В ЗДСл са уредени категории защитени лица при прекратяване на служебното правоотношение /чл. 107 б ЗДСл/, между които жалбоподателката не попада - тоест не е налице празнота в уредбата. В ЗДСл няма препраща норма към чл. 333 от КТ, а Конституцията на РБългария и цитираните от жалбоподателката Конвенция № 94 относно трудовите клаузи/ административни договори и Конвенция № 111 относно дискриминацията в областта на труда и професиите не създават възможност за съда да приложи по аналогия правния режим, съществуващ в националното законодателство за трудови правоотношения, характеризиращи се с равнопоставеност на субектите по тях, към тези за служебните правоотношения, възникващи и прекратявани по силата на властническо волеизявление. Предвид изложеното решението е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора няма възможност за присъждане на претендираните от касаторката разноски. На КЕВР следва да се присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение за производството пред ВАС, в размер на 380 /триста и осемдесет/ лева, платимо от касаторката. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение