Решение № 24 от 17.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 671/2016 г.

Решение № 24 от 17.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 671/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Бойка Стоилова Производството е по молбата на адвокат Е. като процесуален представител на Й. С. П. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение на Софийския окръжен съд /СОС/ № 97 от 17.II.2011 г. по гр. д. № 662/2010 г. Ответникът по молбата за отмяна "П., р. и о. " ЕАД / [фирма]/ чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт М. Т. е заел становище за нейната недопустимост поради просрочването й, евентуално за неоснователност. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че молбата за отмяна е допустима /въпросът за това е разрешен с определение на ВКС III ГО по ч. гр. д. № 2295/2016 г./, но неоснователна, съображенията за което са следните: С атакуваното решение от 17.II.2011 г. по гр. д. № 662/2011 г., касационната жалба на П. срещу което е върната с влязло в сила на 13.ХII.2011 г. определение № 209/13.VI.2011 г. по гр. д. № 593/2011 г. на ВКС II ГО, СОС е оставил в сила решението на Ихтиманския РС от 29.IV.2010 г. по гр. д. № 401/2007 г., с което е отхвърлен предявеният от Й. С. П. срещу [фирма] ревандикационен иск относно втори надпартерен етаж от триетажна вила "С. ", находяща се в [населено място] проход, [улица], УПИ IV-204 кв. 12 пл. № 599 по плана на [населено място]. За да постанови решението, решаващият съд е приел, че не е установено по делото да е настъпило възстановяване на собствеността по ЗВСОНИ в полза на праводателя на Й. С. П. /С. В. П. - неин баща/ по договор за дарение с нот. акт № 146/23.VIII. 2001 г. на процесния втори надпартерен етаж, тъй като той не съществува реално до размерите и вида, в които е бил към момента на одържавяването му по ЗОЕГПНС. Установено е от събраните доказателства /включително показания на свидетели, съдебно-технически експертизи, снимков материал, проектосметна документация, обяснителна записка, техническа справка и др./ извършено през 1986 г. законно преустройство на етажа, изразяващо се в премахване на подовата конструкция от дървен гредоред и заменяването му с железобетонна плоча, етажът е надзидан с около 30 см с цел игнориране дебелината на караваната между етажа и покрива на конструкцията, с колкото е увеличена светлата му височина, и вследствие и на пристрояването му /с увеличаване на застроената площ/ етажът, сега трети етаж, е увеличил обема си 313 куб. м. В резултат на реконструкцията етажът вече е друг различен от отчуждения обект, с оглед на което той не е бил обхванат от реституцията по ЗВСВОНИ и неправилно С. П. е признат с нот. акт № 30/2000 г. за негов собственик по наследство и реституция. Тъй като собствеността не е възстановена на праводателя на П., договорът за дарение, въз основа на който тя е заявила претенцията си по делото, не е породил вещноправен ефект. Етажът е собственост на ответното дружество с държавно имущество и то не го владее без основание. В молбата за отмяна се сочи, че в инстанционното производство П. положила усилия да установи, че при одържавяването вила "С. " била на три пълноценни етажа и че надстрояването и пристрояването не касаело трите етажа, т. е. съществуващите приземен и два надпартерни етажа, че при завеждане на делото тя нямало как да знае действителните параметри и етажността на одържавената сграда, че от приложените по делото документи било видно, че е проектирано надстрояване на тавански етаж и производството се развило в посока изясняване реконструкцията на последния етаж, като съдът приел, че това е втория надпартерен етаж. Въпреки положените усилия въпросът относно вида на сградата при одържавяването и извършените строителни работи бил решен въз основа на убеждението на съда, че сградата е била на два етажа и тавански полуетаж и че вследствие реконструкцията вторият надпартерен етаж бил изменен дотолкова, че се касаело до нов обект. Всъщност от доказателствата било видно, че не било налице същинско пристрояване и надстрояване на втория надпартерен етаж - налице била реконструкция, променила обема му колкото и на другите два възстановени етажи, която не оказала въздействие върху вида и функционалното му предназначение. Сочи се и че след влизането в сила на атакуваното решение през м. август 2015 г. молителката подала искане до [община] да се заличи в партидата й вторият надпартерен етаж /трети/, тъй като продължавали да й събират данък за него, че за целта й поискали скица на имота и заверен препис от решението, че при получаване на скицата от общината, издадена на 24.VIII. 2015 г., молителката установила, че сградата се води на четири етажа по плана от 1976 г., а не на три, както било прието в съдебното решение. В началото на м. септември 2015 г. трето лице предало на молителката документи, намерени в изгорялата къща на родителите й в [населено място], сред които и писмена защита на ГД "Управление на собствеността, профилактика и отдих" София по гр. д. № 4544/1995 г. на ВКС, по което тя и праводателите й не са били страни, но което касае процесната сграда, като в този документ се излагали съображения освен за приземен, първи и втори надпартерен етаж, и за събрани по делото доказателства за наличие на тавански полуетаж, т. е. на четвърти етаж. На 14.IХ. 2015 г. молителката се снабдила от "Държавен архив" с копие от писмо изх. № 11/28.II.1950 г. от РКУ Б. с приложен списък - сведения за бившите собственици на ресторанти, вили и пр., в което под № 57 били имената на С. и В. П. - вила "С. ", състояща се от 4 етажа с 31 стаи, което било доказателство, че вилата е била триетажна с четвърти тавански полуетаж, а не двуетажна с тавански полуетаж, както приел съдът. Молителката не знаела, че вилата е на четири етажа, а не на три, и не е могла да установи дали етажността се е променила поради реконструкцията или е била така при одържавяването, които обстоятелства не били установени и с експертизите по делото. Това й станало известно при посочените обстоятелства. По делото било установено, че пристрояването обхваща последният тавански етаж - полуетаж в подпокривното пространство, но съдът неправилно приел, че "тавански" и "втори надпартерен" етажи са идентични. Въпросът какво представлява сградата при отчуждаването й и след реконструкцията през 1986 г. бил от съществено значение за изхода на спора по делото. Налице било основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за исканата отмяна - открити били нови обстоятелства и нови писмени доказателства /посоченото писмо от 1950 г. и списък към него, защитата на НОИ по гр. д. № 4544/1995 г. и скицата от 24.VIII.2015 г./, които не са могли да бъдат известни при решаването на делото, тъй като молителката научила за тях едва с получаването на документите от "Държавен архив". ВКС на РБ, състав на IV ГО, намира, че молбата за отмяна е неоснователна, съображенията за което са следните: Отмяната е извънредно средство за контрол на влезли в сила решения при наличие на някое от изрично и лимитативно посочените в чл. 303, ал. 1 ГПК основания. В разглеждания случай сочените от молителката като нови обстоятелства и доказателства не обосновават наличие на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно тази разпоредба заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Тълкуването на тази разпоредба налага извод, че това основание за отмяна е налице само когато твърдяните като нови обстоятелства или писмени доказателства са били вече възникнали и са съществували към момента, до който е било възможно те да бъдат релевирани/представени по делото, но това не е било сторено от страната само защото на нея те не са могли обективно /безвиновно/ да й бъдат известни. Представените в случая писмени доказателства не отговарят на тези изисквания. Писмената защита на НОИ по гр. д. № 4544/1995 г. по описа на ВКС е приобщена към доказателствата по делото още пред първоинстанционния съд с протоколно определение в с. з. на 30.III.2010 г., представена от молителката с молбата й от 29.ХII. 2009 г. /виж л. 287 и л. 337 - л. 340/. Не са нови по смисъла на закона и останалите две релевирани с молбата за отмяна писмени доказателства. На първо място, обстоятелството, че по част от техническата документация /ПУП от 1956 г. и по сега действащия, скици/ процесният имот е отбелязван като 4 етажен, е било известно на молителката още пред първоинстанционния съд, което е видно от саморъчно написаната от нея и приобщена към делото писмена защита /виж л. 392 - л. 395/. Второ, с оглед на това и при проявена от молителката грижа за добро водене на делото не е имало пречка тя да се снабди от съответната техническа служба /и своевременно да представи в инстанционното производство/ със скицата, издадена й от Т. на 24.VIII.2015 г., но въз основа на плана на М. проход, утвърден на 02.VIII.1977 г., допълнен на 22.VIII.2000 г., както и от "Държавен архив" с писмото от 28.II.1950 г. с приложения към него "Списък на вилите, хотелите и ресторантите в курорта М. проход /С./ И. ". Следва да се отбележи и че през цялото инстанционно производство, включително в исковата си молба, в посочената писмена защита и в останалите си писмени изявления по делото, във въззивната и в касационната си жалби, П. неизменно е твърдяла, че сградата е 3 етажна, като етажите са партер, първи надпартерен и втори надпартерен, както и че претенцията й е именно за етажа /втори надпартерен/, на който е извършена реконструкция, изключваща реституцията му. По изложените съображения молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на делото на молителката не се следват разноски. На ответника по молбата за отмяна следва да бъдат присъдени 800 лв. юрисконсултско възнаграждение за процесуалното представителство на юрк. Т. в отменителното производство, включително и по ч. гр. д. № 2295/2016 г. на ВКС III ГО. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,