Решение № 8272 от 4.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14487/2018 г.

Решение № 8272 от 4.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14487/2018 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия /Комисията/ срещу Решение № 4402 от 28.06.2018 г., постановено по адм. д. № 3137 по описа на Административен съд -София град за 2018 г., с което по жалба на Г. Стоев е отменено Решение № 2-1142/7.12.2017 г. на Комисията и същата е осъдена да заплати на Г. Стоев съдебни разноски за производството в размер на 510 лв. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на Г. Стоев от [населено място] срещу Решение № 2-1142/7.12.2017 г. на Комисията като неоснователна. От Комисията е предявена и частна жалба срещу Определение № 6001 от 28.09.2018 г., постановено по адм. д. № 3137/2018 г. по описа на АССГ, с което на основание чл. 248 от ГПК цитираното по-горе съдебно решение е изменено в частта за присъдените разноски, като Комисията е осъдена, вместо за сумата от 510 лв - за сумата от 738.60 лв разноски по делото. Касаторът, който е и частен жалбоподател, редовно призован за съдебно заседание, се представлява от юриск. Мутафчийска и юриск. Цветкова, които поддържат касационната и частната жалби, а по същество твърдят основателност на същите, съответно неправилност на атакуваните с тях съдебни актове. Ответникът, Г. Стоев от [населено място], редовно призован, не се явява и не се представлява. От същия чрез процесуалния му представител адв. В. Фотев по делото е депозиран писмен отговор на касационната жалба с подробно развити в него доводи за неоснователност на същата, съответно – за правилност на атакуваното с нея съдебно решение. Г. Стоев не е депозирал писмено възражение на частната жалба в срока по чл. 232 от АПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. При извършената от съда служебна проверка за съответствие на съдебното решение с материалния закон по смисъла на чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът констатира, че съдебното решение е неправилно и следва да бъде отменено, тъй като отменения с него административен акт е не само незаконосъобразен като унищожаем, а страда от по-дълбок порок – този акт е нищожен, поради което следва да бъде обявен за такъв с нарочен съдебен диспозитив. Съображенията на настоящия касационен състав в подкрепа на горния правен извод са следните: Първоинстанционният съд е сезиран с жалба на Г. Стоев от [населено място] срещу Решение № 2-1142 от 07.12.2017 г., прието от КРДОПБГДСРСБНА в частта му, с която е обявена установената и обявена с Решение № 95 от 28.10.2009 г. принадлежност на лицето към органите по чл. 1 от Закона в качеството му на секретен сътрудник – агент въз основа на следните документи: собственоръчно написани агентурни сведения; документ за получено възнаграждение; разходни документи, отчетени от ръководил го щатен служител; документи от ръководилите го щатни служители; картони – обр. 1- 2 бр. и обр. 3; лично и работно дело Ф1, оп. 1, а. е. 3806; доклад на НРС рег. № RB102101-001-04/12-1733/10.09.2008 г. С обжалваното съдебно решение административният акт на Комисията е отменен като незаконосъобразен със съображения, че Комисията е разкрила принадлежността на конкретното физическо лице на основание чл. 3, ал. 2, т. 9 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, без същото да попада сред изчерпателно изброените хипотези на този законов текст – Г. Стоев е само съдружник във "Фаворит Лактис" ООД- гр. Карнобат- купувач по договор за приватизационна продажба от 1993 г. на "Лактис" ЕООД- гр. Карнобат, но в това си качество не попада в изчерпателно изброените хипотези на чл. 3, ал. 2, т. 9 от Закона. Цитираната по-горе законова разпоредба предоставя на Комисията правото да обявява принадлежност към органите по този закон само на лицата, които са членове на управителните, контролните и надзорните органи на дружества, придобили акции или дялове в приватизирани държавни и общински предприятия или обособени части от тях. Сред тези лица не попадат съдружниците в ООД, които, макар членове на общото събрание на тези дружества, не са членове на управителните, контролните и надзорните органи по см. на чл. 3, ал. 2, т. 9 от Закона. Базирайки се както на ТР № 3 от 15.11.2013 г. по т. д. № 3/2013 г. на ВКС, така и на разпоредбата на чл. 3, ал. 2, т. 1 от Закона, която според съда следва да се съпостави на разпоредбата на чл. 3, ал. 2, т. 9 от същия закон с цел тълкуване съдържанието на последната, АССГ е стигнал до заключението, че Общото събрание на ООД, в което безспорно участва притежателят на дялове в същото дружество не е "управителен орган" по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 9 от Закона. Предвид обстоятелството, че лицето, спрямо което Комисията е постановила своето решение, не попада в хипотезата на чл. 3, ал. 2, т. 9 от Закона, АССГ е отменил акта на административния орган като незаконосъобразен поради противоречието му с материалния закон. Макар настоящият касационен състав на ВАС да споделя изцяло развитите от АССГ доводи относно това, че Г. Стоев като съдружник във "Фаворит Лактис" ООД- гр. Карнобат не попада сред лицата, подлежащи на обследване от Комисията по чл. 3, ал. 2, т. 9 от Закона, съдът намира постановеното съдебно решение на АССГ за неправилно поради това, че административният съд не е отчел още по-сериозен порок на постановения от Комисията акт, водещ не до унищожаемост, а до нищожност на същия. Видно от съдържанието на обжалваното Решение № 2-1142 от 7.12.2017 г., Г. Стоев от [населено място] като съдружник във "Фаворит Лактис" ООД- гр. Карнобат е обявен за принадлежащо към органите по чл. 1 от Закона лице в качеството му на секретен сътрудник – агент- въз основа на следните документи: собственоръчно написани агентурни сведения; документ за получено възнаграждение; разходни документи, отчетени от ръководил го щатен служител; документи от ръководилите го щатни служители; картони – обр. 1- 2 бр. и обр. 3; лично и работно дело Ф1, оп. 1, а. е. 3806; доклад на НРС рег. № RB102101-001-04/12-1733/10.09.2008 г. В цитираното по-горе решение на Комисията изрично е посочено, че за същото лице вече е била обявена принадлежност към органите по чл. 1 от Закона в същото качество на сътрудничество – агент- и на база същите документи, видно от Решение № 95/28.10.2009 г. на Комисията /л. 26 по делото пред АССГ/. Предвид наличието на стабилен административен акт по въпроса за принадлежността на лицето към органите по чл. 1 от закона - Решение № 95/28.10.2009 г. на Комисията, повторно такова решение на същия административен орган с адресат –същото лице, установяващо принадлежността му към органите по чл. 1 в същото качество на сътрудничество- агент и на база същите документи, се явява постановено извън материалната компетентност на административния орган, предоставена му по закон. При наличието на стабилен административен акт за принадлежността на Г. Стоев към органите по чл. 1 в същото му качество и при същите документи, установяващи тази принадлежност, без значение се явява фактът в какво качество на лицето по см. на чл. 3 от Закона е станало разкриването на тази принадлежност. Комисията не е разполагала с правомощието да се произнесе за пореден път по принадлежността на същото физическо лице към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, след като вече е установила и обявила неговата принадлежност към тези органи на база същите документи по чл. 25, ал. 1, т. 3 от Закона и в същото качество: секретен сътрудник - агент, нито да обявява повторно вече установената и обявена негова принадлежност. Комисията има законовото правомощие да постанови последващо решение по отношение едно и също физическо лице, независимо от това в какво качество, единствено и само в хипотезата на чл. 28 от Закона - когато се установят нови доказателства за принадлежност към органите по чл. 1 от Закона на лица, за които вече се е произнесла. Мотиви в тази насока в оспореното решение не се съдържат. Според настоящия съдебен състав, произнасяйки се повторно по отношение принадлежността на същото лице към органите по чл. 1 от Закона в същото му качество- агент и на база същите документи, независимо от основанието по чл. 3 от ЗРДОПБГДСРСБНА, Комисията се е произнесла при липса на материална компетентност, което води на извод за нищожност на второто решение. Като не е констатирал това, а е приел решението за валидно, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК подлежи на отмяна. Доколкото спорът е изяснен от фактическа страна, на основание чл. 222, ал. 1 АПК делото следва да бъде решено по същество, като Решение № 2-1142/7.12.2017 г. в обжалваната от Г. Стоев част бъде обявено за нищожно. Частната жалба на Комисията срещу постановеното на основание чл. 248 от ГПК определение № 6001/28.09.2018 г. по адм. д. № 3137/2018 г. по описа на АССГ е неоснователна. Правилен е решаващият извод на АССГ за необходимост от увеличаване размера на своевременно претендираните и реално доказани като платени съдебни разноски от още 228. 60 лв, от които 100 лв платено ДДС върху реално уговореното и платено адвокатско възнаграждение и 128. 60 лв реално сторени разноски за преписи от документи по делото. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК и чл. 248, ал. 3 от ГПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение