Решение № 14619 от 27.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7310/2018 г.

Решение № 14619 от 27.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7310/2018 г., II о., докладчик председателят Георги Колев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - Б. против решение № 614 от 03.04.2018 г. по адм. дело № 711/2017 г. по описа на Административен съд – Б. В жалбата се излагат доводи за недопустимост и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се иска обезсилване, евентуално отмяната му.

Касаторът е подал и частна жалба срещу постановеното по същото дело определение № 855 от 08.05.2018 г., с което е допълнено постановеното по делото решение, като СГКК – Б. е осъдена да заплати на М. Даскалов, Е. Даскалова, А. Даскалова и Б. Даскалов сумата от 1000 лв. разноски по делото. В частната жалба се поддържа неправилност на определението.

Ответниците М. Даскалов, Е. Даскалова, А. Даскалова и Б. Даскалов оспорват жалбите. Другите ответници не вземат становище.

Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на касационната и частната жалби.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, като взе предвид доказателствата по делото, приема следното:

1. Касационната жалба е допустима - подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу решение, което подлежи на касационно обжалване и от страна по делото, за която то е неблагоприятно, а разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение, по жалба на М. Даскалов, Е. Даскалова, А. Даскалова и Б. Даскалов, е отменено писмо изх. № 20-49511/01.09.2017 г. на началника на СГКК – Б. и преписката му е изпратена за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

За да постанови този резултат административният съд приема, че оспореното писмо е незаконосъобразно - издадено в нарушение на изискванията за съдържание на акта и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Правилно и в съответствие с материалния закон и събраните по делото доказателства, административният съд приема, че оспореното писмо не отговоря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК – в него не са посочени фактическите и правните основания за издаването му. Фактическите основания са констатациите, които е направил административния орган и въз основа на какви доказателства. Законосъобразността на административния акт се преценява в рамките на фактическите основания за издаването му. В случая не става ясно защо се отказва исканото изменение и на какво основание. В писмото е посочено, че по повод подадено заявление вх. № 05-10546/07.08.2017 г. от М. Даскалов, Е. Даскалова, А. Даскалова и Б. Даскалов, правата им за ползване в поземлени имоти с идентификатори 65334.102.857, 65334.102.854 и 65334.102.856 са вписани съгласно съдебно решение, вписано под № 94/2010 г. на СВ - Сандански и скицата на вещото лице към делото. Тези констатации на органа не са подведени към правни норми, а фактическите констатации на органа, че всичко е записано "коректно" съгласно представените нотариални актове не отговарят на събраните по делото доказателства. Само поради неспазване на установената форма административният акт е незаконосъобразен съгласно чл. 146, т. 2 АПК и подлежи на отмяна.

В случай, че началникът на СГКК – Б. е считал искането за неясно или неотговарящо на законовите изисквания, е следвало да укаже на заявителите да го уточнят или да отстрани недостатъците на основание чл. 30 АПК, което в случая не е сторено. От данните по делото се установява, че в искането липсва конкретика на това кои обстоятелства относно правото на собственост/правото на ползване на молителите не отговарят на притежаваните от тях права, доколкото от доказателствата по делото се установява, че част от исканията на оспорващите са отразени в КРНИ. Също така, не е извършена и преценка за допустимост на административното производство, включително и за наличие на правен интерес по отношение на всеки един от молителите и за всяко едно от предявените искания. Обосновани и верни са изводите на административния съд, че оспореното писмо е издадено в нарушение на изискванията за съдържание на акта и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Като валидно, допустимо и правилно обжалваното решение следва да се остави в сила.

1. Частната жалба е допустима - подадена в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащо на обжалване определение постановено в производство по реда на чл. 248 ГПК вр. чл. 144 АПК, а разгледана по същество е неоснователна. Жалбоподателите са представили списък на разноските в срока по чл. 80, изр. първо ГПК вр. с чл. 144 АПК за изменение или допълване на решението в частта за разноските за платено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. Правилно, при този изход на делото, съдът е присъдил в полза на оспорващите разноски съобразно представения списък. В проведеното открито съдебно заседание на 07.03.2018 г., когато делото е обявено за решаване, е присъствал процесуалният представител на началника на СГКК-Б. и той е направил възражение за прекомерност на договореното и платено адв. възнаграждение, което в случая не се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. По тези съображения обжалваното определение следва да остане в сила.

Настоящият съдебен състав намира, че направеното от страна на ответниците по касация искане за присъждане на разноски за представителство пред касационната инстанция не следва да бъде уважено, поради липсата на представени по делото доказателства за реално извършени такива.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,