Решение № 2802 от 16.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8184/2014 г.

Решение № 2802 от 16.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8184/2014 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на МВР гр. Видин против решение № 34 от 16.05.2014 г., постановено по адм. дело № 68/2014 г. по описа на Административен съд гр. Видин. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и моли за отмяната му. Ответникът - Тихомир Васков Тодоров не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Видин е отменил заповед № з-251/07.03.2014 г. на директора на ОД на МВР - Видин, с която на Тихомир Васков Тодоров е наложено дисциплинарно наказание "мъмрене" за срок от три месеца. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е направил извод, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, но при постановяването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а именно нарушено е императивното правило на чл. 229, ал. 1 ЗМВР (отм.), съгласно което дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. Обжалваното решение е постановено в съответствие на материалния закон. Изводът на съда, че при издаване на оспорената заповед е нарушен чл. 229, ал. 1 ЗМВР (отм.), е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. По несъмнен начин по делото е установено, че със заповед от 24.01.2014 г. дисциплинарно наказващият орган е разпоредил извършване на служебна проверка по повод постъпила жалба, определил е комисия за извършване на проверката и срок за извършването й. Комисията е изготвила справка, с която Тихомир Тодоров не е запознат. Същият е депозирал докладна записка на 23.01.2014 г. относно получен сигнал на телефон 112, която предхожда датата на издаване на заповедта за извършване на проверка и преди да има данни държавния служител да е извършил дисциплинарно нарушение. Дисциплинарното нарушение на държавния служител е изяснено и конкретизирано в изготвената справка на 21.02.2014 г. и следователно преди тази дата същият обективно не е могъл да знае за какви нарушения на служебната дисциплина, извършени от него, следва да даде обяснения или да бъде изслушан. По тези съображения правилно съдът е приел, че цитираната докладна записка не може да бъде приета като писмени обяснения, дадени от държавния служител, а освен това същата не е приета от дисциплинарно наказващия орган, а по делото не са представени доказателства да са искани писмени обяснения от Тодоров. По делото не са ангажирани и доказателства, въпреки изричните указания на първоинстанционния съд в тази насока, установяващи, че преди налагане на дисциплинарното наказание Тихомир Тодоров е изслушан. Изискването на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР е императивно и неспазването му води до незаконосъобразност на постановения административен акт. Ето защо като е отменил оспорената заповед първоинстанционният съд е постановил решение, което е съответно на материалния закон. С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното решение е правилно и не е налице соченото касационно основание за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,