Решение № 5000 от 5.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2338/2015 г.

Решение № 5000 от 5.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2338/2015 г., II о., докладчик председателят Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на РДНСК - Южен, Централен район, подадена процесуален представител - юрисконсулт Кристина Боснева, срещу решение № 28 от 8 януари 2015 г., постановено по адм. дело № 39/2014 г., по описа на Административен съд Пловдив. Релевирани са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата касационна инстанция. Ответникът - Иван Йорданов Михайлов от гр. Пловдив изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена като му бъдат присъдени съдебно-деловодните разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, поради което е процесуално недопустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Пловдив се е развило въз основа жалба на Иван Йорданов Михайлов от гр. Пловдив срещу заповед № ДК-02-ЮЦР-652 от 9 ноември 2011 г. на началника на РДНСК - ЮЦР, с която на осн. чл. 225, ал. 1 от ЗУТ е наредено да се премахне незаконен строеж представляващ "Преустройство на съществуващ кабинет в кухненски бокс", находящ се в УПИ III - 42, кв. 3, по плана на гр. Пловдив, кв. "Захарна фабрика", ул. "Ладога" № 15. Също така с процесната е разпоредено да бъде възстановено разпределението в кабинет, съгласно архитектурен проект. Съдът е отменил заповедта на органа и го е осъдил да заплати на Иван Йорданов Михайлов сторените от него съдебни разноски, възлизащи на 1 110,00 (хиляда и сто и десет) лева. За да постанови обжалвания резултат, решаващият съд е установил съобразно представените писмени доказателства по делото, както и от назначената и неоспорена съдебно-техническа експертиза и такава допълнителна, че помещението, както е предвидено в архитектурен проект от 1977 г. се ползва като кабинет и съответства на одобрения архитектурен проект и не е преустроен на кухненски бокс. Поради това е направил извода за неправилно приложение на материалния закон. Решението е правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост, като приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е констатацията, че процесният кабинет е изграден по одобрения архитектурен проект от 1977 г. (л. 144 от първоинстанционното дело) и за него е налице разрешение за строеж № 70 от 27 декември 1977 г. (л. 224 от делото), което не го квалифицира като незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Цитираната разпоредба сочи, че строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. В този смисъл решаващият съд правилно е установил, че помещението не подлежи на премахване. Въз основа на експертното заключение е достигнал до извода и че кабинетът се ползва по предназначението му, а не като кухненски бокс. Правилно е посочил, че не е налице преустройство от кабинет в кухненски бокс. Този извод е формирал въз основа на одобрения архитектурен проект от 1977 г., от който е видно, че кухнята е трансформирана в кабинет, а не обратното и оттогава е останал умивалникът в помещението. Обстоятелството за наличие на мивка в помещението не противоречи на техническите норми и правила, което доказва спазването на разпоредбата на § 5, т. 41 от ДР на ЗУТ, касаеща промяна в предназначението. Също така процесният кабинет отговаря на изискванията на чл. 98, ал. 2, т. 2 от Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. на МРРБ за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. На следващо място следва да се посочи, че след като не е налице незаконен строеж, не следва и да се изследва приложимостта на императивната разпоредба на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ досежно търпимостта на строежа. С оглед изложеното, административният съд като е констатирал, че заповедта на началника на РДНСК - ЮЦР е издадена в противоречие с материалния закон, което от своя страна е довело до необоснованост на заповедта на премахване на кабинета, е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и с оглед направеното своевременно искане на ответника по касация за присъждане на сторените разноски за настоящата касационна инстанция, следва РДНСК - ЮЦР - Пловдив да бъде осъден да заплати разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, възлизащи на 900,00 (деветстотин) лева, видно от приложения на лист 8 от настоящото дело договор за правна защита и съдействие № 112202 от 11 май 2015 г. Воден от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав,